— Никакви предварителни изявления пред медиите — продължи Виктория. — Не искаме циркове.

— Циркът е хубаво нещо — възпротиви се Стив. — Цирк на открито е дори още по-добре.

— Госпожа Барксдейл има нужда от двайсет минути, за да се облече — заяви Виктория.

— Да кажем час — намеси се Стив.

Пинчър грейна и се обърна към един от детективите.

— Дел, мисля, че на тази можем да й вземем входна такса.

Разтревожена, но без да губи самообладание, Катрина се изправи и се запъти към къщата.

— Извинете ме — каза тя на Пинчър, — но адвокатите ми ме посъветваха да запазя мълчание.

Стив дръпна Виктория настрана и й каза:

— Върви да й помогнеш. Знаеш ли какви дрехи да избереш?

— Нещо приглушено — каза Виктория. — Да кажем костюм с панталон на „Каролина Херера“.

— Грешиш — отвърна Стив. — Впита рокля, може и от тези с леопардовите шарки, с голи рамене. Да се виждат циците. И чорапи с дупки.

— Мрежести? — Виктория беше шокирана.

— Да. Яркочервено червило, кърваво червено.

— Искаш клиентката ни да прилича на проститутка?

— Искам да изглежда като селско момиче, невинна наивница от Средния Запад, покварена от развратния старец, за когото се е омъжила. Превърнал я е в перверзна сексуална робиня.

— Мислиш ли, че номерът ще мине?

Тонът на Стив, който изразяваше справедливо възмущение, беше репетиция за пред съдебните заседатели:

— Как смее държавата да обвинява в убийство жена, чието единствено престъпление е, че се е опитвала да задоволи порочните желания на съпруга си? Каква е вината й, освен че се е отдала прекалено много, без да съзнава опасността?

— Това ли е защитата ни?

— Засега разполагаме само с това — каза Стив.

ОТ ИМЕТО НА ОКРЪЖЕН СЪД НА ЕДИНАЙСЕТИ СЪДЕБЕН ОКРЪГ

И ОБЛАСТЕН СЪД НА МАЯМИ-ДЕЙД,

ФЛОРИДА — ЕСЕННА СЕСИЯ, 2005

ОБВИНИТЕЛЕН АКТ

ПРЕДУМИШЛЕНО УБИЙСТВО

Вх. № 782.04(1) & 775.087

ЩАТ ФЛОРИДА СРЕЩУ КАТРИНА БАРКСДЕЙЛ

В ИМЕТО И ВЪЗ ОСНОВА НА ПРАВОМОЩИЯТА, ДАДЕНИ НА ЩАТ ФЛОРИДА:

Върховните съдебни заседатели на щат Флорида, призовани по закон и заклели се да разследват и да се произнесат справедливо от името на областния съд на Маями-Дейд, под клетва постановиха, че на 16 ноември 2005 година в област Маями-Дейд, щата Флорида, КАТРИНА БАРКСДЕЙЛ противозаконно е извършила углавно престъпление и е убила човек, а именно ЧАРЛС БАРКСДЕЙЛ, като умишлено е целяла да предизвика смъртта на гореспоменатия ЧАРЛС БАРКСДЕЙЛ чрез удушаване с оръжие, а именно кожено приспособление, в нарушение на наказателно постановление 782.04(1) и 775.087 и дава лош пример за извършването на други подобни дела, нарушаващи закона, спокойствието и властта на щат Флорида.

Мичъл Каплан

Председател на Висшия състав

на съдебните заседатели

4.

Законите на Соломон

Никога няма да нося пейджър, да карам порше и да се перча с ключ от „Фи Бета Капа“… дори и да ги имах.

13.

Сексиграчки

— Искаш да кажеш, че Чарлс Барксдейл е насилвал Катрина да правят извратен секс? — опита се да надвика вятъра Виктория.

— Не физически — отвърна Стив. — По-скоро емоционален натиск: „Ако ме обичаш, ще направиш това.“ И финансов: „Виж какво ти дадох.“ Плюс основния коз: „Ако не носиш кожени дрехи, ако не ми нашибаш задника, ако не искаш да ме връзваш, ще те зарежа и ще си намеря някоя друга, която ще иска.“

Виктория се усъмни:

— Кат ли ти го каза?

— Кое?

Стив натискаше копчетата, търсейки радиостанция. Гюрукът на древния му кадилак беше свален и двамата се движеха през Маями Козуей към Саут Бийч, колата оставяше дири от задушлив пушек след себе си. На задната седалка Боби четеше с мълниеносна скорост наръчник по съдебна медицина „Медико-юридическо разследване на смъртта“. Виктория беше видяла една снимка от аутопсия и се беше извърнала.

Момчетата Соломон, както беше започнала да ги нарича наум, я бяха взели от дома й, Стив беше казал, че може да поработят на път към офиса. Като видя кабриолета, разбра, че косата й щеше да стане на нищо за две минути. Но като добър боец не се оплака.

Беше на другия ден, след като подписаха договора с Катрина, която веднага беше арестувана, бяха й взели отпечатъци и я бяха затворили за предумишлено убийство. Имаха да свършат сто неща, като започнеха с подготовката за заседанието, на което щеше да се разгледа гаранцията. Виктория не беше имала време да разпита новата им клиентка и беше принудена да разчита единствено на преразказа на Стив за това, което Катрина му беше казала. Естествено, не си беше водил записки. Ако тя беше водила шоуто, щяха да имат записана на касета всяка сричка и показанията вече щяха да са отбелязани с индекси и подчертани с различни цветове. Когато каза това на Стив, той снизходително се усмихна и й каза, че в началото на делото е по-добре да оставиш паметта на клиента гъвкава.

Гъвкава, помисли си тя. Хлъзгава адвокатска дума.

Нищо нямаше да излезе от този насилствен брачен съюз. Разбира се, Соломон имаше голям опит. Но беше толкова агресивен, безпардонен, че щеше да ги вкара в невероятна беля. Още му беше бясна, задето й открадна клиентката, но се беше заклела да му свикне на номерата. Това дело й трябваше, за да си стъпи на краката, да започне да изгражда практиката си. Колкото до ученето на процедурните тактики от Соломон, внимателно щеше да наблюдава всеки негов ход и после да прави точно обратното.

Явно беше успял да намери станцията, която искаше, защото престана да си играе с копчетата и Робърт Палмър запя, че жената е направо неустоима. Виктория се надвикваше с музиката и с вятъра:

— Кат ли ти каза, че Чарлс е щял да я зареже, ако не е изпълнявала желанията му?

— Не с тези думи. Аз попълних празните места вместо нея.

— Казал си й какво да говори?

— Допълних отговорите й.

— Има голяма разлика, а?

— Това им е работата на адвокатите, Виктория.

_Виктория_, помисли си тя. Няма вече „Вики“. Поне започваше да се отнася с уважение към нея. Докато минаваха по моста, тя завистливо погледна към огромния кораб за круизи, който минаваше през канала и се отправяше към Атлантическия океан. Пътниците махаха на рибарска лодка, която пореше по дирята, останала след тях. Въздухът имаше солен вкус и вятърът брулеше косата й.

— Твърдиш, че Чарлс е принуждавал Кат да го души като част от съпружеските им отношения — продължи тя.

— Съпружески отношения? Кой говори така?

Виктория махна към задната седалка.

— Аз говоря така пред деца.

Боби се обади:

— По странен начин са се клатили с кожената пръчка. Голяма работа!

На входа на ферибота светна червено и Стив рязко спря, спирачките изскърцаха като крясък на пеликан. Сутрешното слънце беше все още ниско на югозапад в небето, но топлеше като ръкавица лицата им. От другата страна на канала се издигаха стотици жилищни небостъргачи за милиони долари, защитени с ров от реалния свят. Право пред тях имаше градски автобус, билбордът отзад рекламираше безплатни консултации с усмихнат мустакат адвокат. Hablamos Espanol.*

[* Говорим испански (исп.). — Б.пр.]

Виктория махна с ръка, за да разкара дизеловите изпарения.

— Можеш ли да вдигнеш гюрука?

— Не работи — отвърна Стив.

Тя направи физиономия, но не каза нищо.

— Извинявай, че не карам порше като Бигбай — каза Стив.

— Не започвай.

— Не нося пейджър, нито ключ от „Фи Бета Капа“ като баровеца.

— Ти нямаш ключ от „Фи Бета Капа“ — контрира го Боби.

— Благодаря за подкрепата, хлапе — отвърна Стив.

Пак се заигра с радиото, избра нещо, което звучеше като сутрешна тръба, и Боби доволно се провикна:

— „Стрелецът ритна камбаната“.