О’Шей отвори кутийката, която държеше, и извади малка гипсова статуетка с бюста на Наполеон.

— Полковник, това е дар за вас от френското посолство. Нека, когато се местите от едно местоназначение на друго, където и да ви отведе вашият дълг към родината, това да ви напомня за времето, което прекарахте в Москва, и за вашия последен уикенд в околностите на съветската столица.

Холис подаде кофата с леда и О’Шей пусна гипсовата отливка в нея. Гостите заръкопляскаха и в залата се разнесе сподавен смях. Холис бе убеден, че наоколо се коментират поне десетина различни версии за нарушението на пътния му лист през оная събота и неделя, и в повечето от тях по един или друг начин присъстваше Бородино — оттам и този бюст на Наполеон.

Холис се обърна към О’Шей:

— Много съм благодарен за този спомен и ви уверявам, че той ще бъде на бюрото ми, когато пиша доклада си за вашето служебно поведение.

Военните в залата се разсмяха. О’Шей се усмихна леко и представи Кей Хофман, която се покачи на подиума с красиво изрисувана балалайка в ръка. Кей Хофман се усмихна на Лиза и заговори по микрофона:

— През всичките тия години, през които работя за Информационната агенция на Съединените щати, почти не съм срещала човек, който така добре да познава страната домакин, нейния език, култура и народ. — Кей Хофман произнесе кратко похвално слово за своята сътрудничка и завърши с думите: — От името на всички служители от Информационната агенция на Съединените щати тук, а също и в нашето консулство в Ленинград, поднасям този прощален подарък на Лиза. Това не е някаква шега, а особено ценно произведение на руското изкуство. Много трудно бе да го открия, но търсенето си струваше труда, защото сега то преминава в ръцете на една дама, която напълно го заслужава с безкрайната си любов към руското народно творчество. Лиза… — Кей Хофман вдигна балалайката, — позволи ми да ти поднеса този изящен електрически самовар.

В първия момент шегата изненада всички и залата затихна за секунда, но само след миг избухнаха аплодисменти.

Кей Хофман продължи:

— Трябва да развиеш тия три жички и да ги пъхнеш в контакта. Чаят излиза от тая голяма дупка тук. Не ми е много ясно само къде се сипва водата.

Лиза пое балалайката. Кей я прегърна и я целуна, шепнейки на ухото й: „Не изпускай тоя жребец, мила.“

Лиза запремигва и изтри една сълза от окото си. После се обърна към залата:

— Не мога да свиря на него, искам да кажа, на самовара, но обичам неговия звук и ви обещавам, че ще се науча да свиря в знак на уважение и почит към моите колеги.

На подиума отново се покачи Джеймз Мартиндейл, този път с един триножник, на който бе закрепено едно увеличено копие на вестникарска статия на руски, и каза:

— Онези от вас, които искат да чуят истината относно злополучния инцидент, който ни е събрал тук, нека прочетат съветската свободна преса. За ваше улеснение съм увеличил статията от вестник „Правда“. Както знаете, името на „Правда“ означава „истина“, а това на „Известия“ означава „новини“. Чувал съм да казват, че в „Истина“ няма новини, а в „Новини“ няма истина. Както и да е, ще ви прочета английския превод на това язвително изявление в руската преса. — Мартиндейл зачете: „Съветското външно министерство съобщи за експулсирането на С. Холис и Л. Роудс — мъж и жена, служители в американското посолство. Причината за това е дейността им, несъвместима със статута на дипломати. Това е поредният случай на американски агенти, развиващи антисъветска дейност, прикрити зад дипломатическия си имунитет. От известно време органите на Държавна сигурност следяха въпросните С. Холис и Л. Роудс и най-накрая сложиха край на злоупотребата им със съветското гостоприемство.“ — Мартиндейл вдигна очи от листа и поклати заканително пръст към Холис и Лиза: — Лошо, лошо.

В тоя момент Уорник се провикна:

— Нека това да служи за урок на всички. Три пъти „ура“ за органите на Държавна сигурност.

Мартиндейл отново застана зад микрофона.

— А сега, дами и господа, искам да ви представя първия ни почетен гост, носителя на ордена „Лимон“ да не споменаваме истинските медали, отрупали целите му гърди, нашето досегашно военно аташе — полковник Сам Холис.

Хората, които до този момент все още седяха около масите, станаха и всички започнаха да ръкопляскат силно. Оркестърът изсвири няколко тържествени акорда, а Холис остави кофата на земята и се покачи на подиума. Неочаквано Лиза пристъпи до него и стисна набързо ръката му.

Холис застана зад микрофона.

— Благодаря на всички ви за това толкова мило тържество. Благодаря и на теб, Джим Мартиндейл — началник на протокола и на алкохола, за почетната лента и за представянето ми. Искам да изразя и своята благодарност към Гари Уорник за това, че се направи на клоун пред толкова хора, а също и моите най-искрени почитания към Чарлз Банкс, че дойде тук абсолютно трезв. Естествено сърдечни благодарности и на капитан О’Шей и колегите от моя отдел за тяхното лично пристрастие, което се надявам, че ще засвидетелстват и към следващия си началник. — Холис изказа няколко съвсем сериозни прощални слова и завърши малко шеговито: — Когато се прибера у дома и се понеса по магистралата в шевролета си сред величествения пейзаж на Вирджиния, заслушан в мача между отборите на военновъздушните и сухопътните сили, похапвайки сладичко банан, с мислите си ще бъда тук — при вас, и ще ви наблюдавам как пиете сутрешната си водка, загледани в снега, падащ по перваза на прозорците.

Чуха се тихи хихикания и смях. „Естествено вече всички са пияни“, помисли Холис. Вдигна ръка и слезе от подиума под аплодисментите на присъстващите. Мартиндейл представи Лиза, която също бе посрещната с овации, докато оркестърът свиреше „Песента на Лара“. Тя взе микрофона:

— Искрено ви благодаря. Никога досега не съм била изритвана от никоя държава и никога не съм си представяла, че това е толкова забавно. — Лиза благодари на хората от нейния отдел, допринесли за нормалното изпълнение на служебните й задължения, и каза: — Искам да благодаря и на Чарлз Банкс, който така усърдно се опитваше да ме избави от неприятностите. За сведение на тези, които нямат честта да го познават, Чарлз е човек, разкъсван между задълженията си на заместник-посланик и желанието да си остане обикновено човешко същество. Това е мъж, чиито познания за Русия са му дали основание да заяви, че Бородино е най-доброто италианско червено вино, което се произвежда в Съветския съюз.

— Винаги си го поръчвам с бабушка — провикна се Банкс.

Лиза завърши:

— Иска ми се да остана при вас и да продължа работата си тук. Знам, че след време пътищата ни отново ще се пресекат някъде, но за всички ни това ще си остане най-запомнящото се назначение в кариерата ни. Благодаря.

Докато всички ръкопляскаха, Холис най-неочаквано отново взе микрофона и каза:

— Щях да пропусна да благодаря на един човек, който се сприятели с мен и с Лиза Роудс, за неговите умни съвети и за това, че ме ориентира в обстановката тук. Става въпрос за един изключително способен съветник по политическите въпроси — Сет Алеви.

Алеви стоеше малко настрани от тълпата, пъхнал палци в джобовете на жилетката под сакото. Той кимна небрежно в отговор на редките ръкопляскания. За Холис стана ясно, че малко от тук присъстващите познават Сет Алеви и че тези, които го познават, не са сред неговите почитатели.

Лиза се усмихна сърдечно на Холис и му намигна. Двамата слязоха от подиума и Мартиндейл обяви:

— Маестро, танци, ако обичате. Моля, забавлявайте се.

Оркестърът засвири „В тишината на нощта“ и Лиза поведе Холис към дансинга.

— Много мило от твоя страна, че благодари на Сет — каза тя.

Холис смотолеви някакъв отговор.

— Будилникът ми ще смачка твоята круша.

Холис отхапа от крушата и я подаде и на нея. Тя също отхапа и се засмя.

— За пръв път танцуваме заедно. Обожавам тая песен — каза Лиза с пълна уста.

Холис се усмихна. Тя го притисна към себе си и те се понесоха по паркета.