— Добре обмислено.

— Обясних всичко това на госпожица Роудс и тя го прие с разбиране.

— Какво се очаква от мене — да скърбя и да се покая ли?

— Не, просто това ми е работата.

— А сега мога ли да отида вече при бара?

— Бих искал да се възползвам от възможността да изразя своите най-добри пожелания към вас и възхищението си от работата, която свършихте тук.

— Благодаря. Аз…

— Това бе най-доброто, което можеше да се направи при създалите се обстоятелства. — И той махна с ръка към залата.

— Вижте, не са ме хванали да шибам някой милиционер. Просто ме хванаха да шпионирам. Не е голяма…

— Посланикът и съпругата му също ще се появят, но няма да се задържат дълго, защото имат и друг ангажимент.

— Пиян ли сте?

Мартиндейл се ухили и лицето му се разкриви.

— Пийнах няколко.

Холис се засмя. Мартиндейл го хвана под ръка.

— Елате с мен.

Холис бе отведен в предната част на залата за приеми, където имаше подиум и катедра с микрофон на нея. До едно пиано се беше изправил квартет музиканти любители. Холис се сети, че навремето това пиано бе в официалното жилище на посланика и някакви вандали го бяха раздрънкали няколко часа преди представлението на Владимир Фелтсман — известен пианист, еврейски дисидент. КГБ бе силно заподозрян и Алеви изпрати копие от сметката за поправка на пианото до Лубянка. Някакъв мръсник оттам им изпрати следния отговор: „Чекът е в пощенската кутия.“

Холис се качи на подиума. Лиза го последва, придружена от секретарката на Мартиндейл. Двамата си размениха леки усмивки.

Мартиндейл кимна към оркестъра и те изсвириха няколко акорда, които привлякоха вниманието на всички присъстващи. Мартиндейл почука с пръст по микрофона и заговори:

— Дами и господа, благодаря ви, че дойдохте на това мило тържество. Да ви представя виновниците за нашето събиране — полковник Сам Холис и госпожица Лиза Роудс.

Последваха ръкопляскания и Холис видя доста глуповати усмивки. Очевидно всички бяха във весело настроение.

— Длъжен съм да ви припомня — каза Мартиндейл, — че тази зала не е обезопасена и че всичко, което казвате, се подслушва от сградата отвъд улицата. Така че ви съветвам да внимавате какво говорите, да не подмятате обидни забележки по адрес на нашите домакини и да не забравяте, че експулсирането на полковник Холис и госпожица Роудс е голям позор за всички нас.

Някои в залата се подсмихнаха.

Мартиндейл се протегна назад, измъкна иззад катедрата две парчета син сатен, разгъна ги и ги вдигна във въздуха. Всички се изсмяха. Холис видя, че това бяха две от ония ленти, с които се препасват посланиците при определени случаи. Тези естествено бяха фалшиви. На тях с лъскави червени букви бе написано: „Персона нон грата“.

Лиза затисна устата си с ръка и се изсмя.

Мартиндейл се обърна към тях и съвсем тържествено, както изискваше церемонията, препаса лентите през гърдите им. После обясни по микрофона:

— За сведение на дипломатите, които не знаят латински, „персона нон грата“ означава „човек, който не прекланя глава“.

Лиза пошушна на Холис:

— Страшно съм изненадана.

— Благодари се, че Мартиндейл не ти закачи някоя алена буква „П“*.

[* Прави се аналогия с романа „Алената буква“ от американския писател Натаниел Хоторн 1804–1864, в която буквата „П“ е символ на прелюбодеяние. — Б.пр.]

— На мене ли трябва да я закачи? Ами на тебе?

Мартиндейл обяви:

— Преди да започнем с музиката и танците и най-вече преди да се появи посланикът със своята съпруга, ще дам думата за благодарствени речи и поднасяне на награди. Бих искал да ви представя другаря Владимир Слизистмиш, който ще поднесе първата награда.

Хората, които разбираха руски, се изсмяха, като чуха думата, която означаваше „слизест, лигав“.

В залата влезе един от младите консулски съветници — Гари Уорник, облечен в кафяв костюм, който му бе с няколко номера по-голям. Косата му бе зализана назад, на ризата му бе нарисувана червена вратовръзка и беше бос. В залата избухна силен смях.

Уорник се качи на подиума, целуна почти във въздуха Холис по двете бузи, после удостои Лиза с дълга целувка по устата. Холис помисли, че вечерта ще бъде дълга и отегчителна.

Уорник се обърна към публиката:

— Другарю Американска свиня, благодаря, че мене тук поканил. Сега аз поднесе награда на полковник Холис.

Мартиндейл отведе Холис до подиума, а Уорник започна с гръмкия си глас:

— Полковник, по заповед на централния комитет аз вас награждава за системно неизпълнение ваша норма с орден „Лимон“. — Уорник окачи около врата на Холис червена панделка, на която висеше една круша, и поясни: — Съжалявам, няма лимони.

— Разбирам.

Всички започнаха да ръкопляскат. Уорник направи знак на Лиза да се качи на подиума.

— А вас, сексапилна дамо, по заповед на централния комитет аз награждава с медал „Социалистическа погача“, защото вие цяла година спали в килер. — Уорник бръкна в сакото си и извади още една червена панделка, на която бе закачен червен пластмасов будилник. — Това вас събуди, когато вие трябва напуска наша страна.

— За мен беше чест да изпълня дълга си — отговори Лиза.

Уорник се възползва от възможността да я целуне още веднъж страстно по врата.

Гостите, които и по време на шоуто продължаваха да си пийват, започнаха да подвикват и да свиркат.

Уорник изрева:

— Тишина, другари! Тук ние върши сериозна работа. — Той извади два листа от джоба си и се обърна към Холис и Лиза. — Ето това — две путевки карти за почивка — за 5-годишен престой в ГУЛАГ в Сибир, който вие избере по ваше желание. Отделни стаи.

Из залата се разнесе хихикане.

Уорник направи няколко сухи забележки и продължи:

— А сега аз има удоволствие да покани на подиум велик американски дипломат, велик държавник, голям приятел на съветските народи, миролюбец, конте със скъпи обувки — другаря Чарлз Банкс.

Всички изръкопляскаха, когато Банкс се качи на подиума.

— Благодаря ви много, другарю, и на вас, дами и господа. Както знаете, всяка година по това време награждаваме един от най-заслужилите наши служители с наградата „Барлоу“. Тази толкова ценна награда е наречена така в чест на Джоуел Барлоу — американския посланик в царския двор на Наполеон, който през 1812 година придружил френската армия чак до Русия, за да не прекъсва дипломатическия контакт с императора. След опожаряването на Москва господин Барлоу бил хванат в едно от убежищата на Наполеон и за нещастие умрял от измръзване. Така той влиза в историята на дипломацията като първия американски дипломат, умрял от замръзване в Русия.

Банкс го бе измислил добре и всички се засмяха. Той вдигна ръка.

— Ето защо всяка есен, за да почетем това тъжно събитие и в памет на господин Барлоу, ние поднасяме почитанията си на един или няколко наши съотечественици, които са успели да изкарат изминалата зима, без да хленчат и да се оплакват и без да ползват 30-дневен отпуск на Бахамските острови. Тази година имам честта да поднеса наградата „Джоуел Барлоу“ на двама души, които демонстрираха невероятна способност да работят заедно. Дами и господа, носителите на тазгодишната награда „Джоуел Барлоу“ — полковник Сам и мис Лиза.

Гостите изръкопляскаха и се изсмяха, когато Чарлз измъкна иззад катедрата цяла кофа, пълна с лед, и я подаде на Холис и Лиза с думите:

— Честито!

— Благодаря, Чарлз — отговори Лиза. — Заслугата може да се постави под съмнение, но кофата си я бива.

Холис пое кофата, от която капеше вода. Банкс каза по микрофона:

— А сега нещо по-сериозно. Да ви представя адютанта на полковник Холис — капитан Ед О’Шей.

Капитан О’Шей с малък пакет в ръка зае мястото на Банкс на подиума и каза:

— Да се работи с такъв талантлив офицер наистина е изключителен шанс. — Той изрече още няколко хвалебствия и заключи: — От името на военните аташета тук и техните подчинени бих искал да подаря нещо за спомен на полковник Холис.