— Аз не съм обиден — отвърна Хъмпти-Дъмпти.
— Исках да кажа… какво е това — подарък за нерожден ден?
— Това значи подарък, който ти се дава, когато не ти е рожденият ден, разбира се.
Алиса поразмисли.
— Предпочитам подаръци за рожден ден — каза тя след това.
— Не знаеш какво говориш! — извика Хъмпти-Дъмпти. — Колко дни има в годината?
— Триста шейсет и пет — отвърна Алиса.
— А колко рождени дни имаш?
— Един.
— Като извадиш един от триста шейсет и пет, колко остават?
— Триста шейсет и четири, разбира се.
Хъмпти-Дъмпти я погледна недоверчиво.
— По-добре да го видя написано — каза той.
Алиса се усмихна, извади бележника си и написа:
Хъмпти-Дъмпти взе бележника и започна да разглежда внимателно.
— Изглежда, че сметката е вярна… — започна той.
— Вие държите бележника наопаки! — прекъсна го Алиса.
— Да, вярно — каза шеговито Хъмпти-Дъмпти, докато Алиса му обърна бележника. — Стори ми се малко необикновено, затова казах „изглежда“, че е вярно, макар че нямах време да проверя сметката от горе до долу… И това показва значи, че има триста шестдесет и четири дни, когато можеш да получаваш подаръци за нерожден ден…
— Разбира се — каза Алиса.
— И само един за подаръци за рожден ден, знаеш. Това е слава за тебе!
— Не знам какво разбирате под думата „слава“ — рече Алиса.
Хъмпти-Дъмпти се усмихна надменно.
— Разбира се, че няма да знаеш, ако не ти обясня. Искам да кажа, че това е добро унищожително доказателство срещу тебе!
— Но „слава“ не значи „добро унищожително доказателство“ — забеляза Алиса.
— Когато аз употребявам някоя дума — каза презрително Хъмпти-Дъмпти, — тя означава точно това, което аз решавам да означава, ни повече, ни по-малко.
— Въпросът е — каза Алиса — дали можете да накарате думите да означават толкова различни неща.
— Въпросът е — отвърна Хъмпти-Дъмпти — да си майстор. Това е всичко.
Алиса беше твърде озадачена, за да може да каже нещо. Затова Хъмпти-Дъмпти заговори пак:
— Думите имат нрав, поне някои от тях. Особено глаголите — те са най-горди. С прилагателните можеш да си правиш, каквото щеш, но не и с глаголите. Аз обаче мога да ги управлявам всичките! Непроницаемост! Това казвам аз!
— Бихте ли ми обяснил, моля, какво означава това? — каза Алиса.
— Сега говориш като разумно дете — отвърна Хъмпти-Дъмпти с доволен израз. — Под „непроницаемост“ разбирам, че доста сме говорили по този въпрос и би било добре, ако ми разкажеш какво мислиш да правиш по-нататък, тъй като, предполагам, нямаш намерение да прекараш тука целия си останал живот.
— Но това е извънредно много да карате една дума да означава! — каза замислено Алиса.
— Когато карам някоя дума да върши толкова много работа — каза Хъмпти-Дъмпти, — аз винаги й плащам извънредно.
— О-о! — каза Алиса. Тя беше толкова смаяна, че не можа да каже нищо повече.
— Аа, да ги видиш само като се съберат наоколо ми някоя събота вечер — продължи Хъмпти-Дъмпти, като клатеше глава, наляво-надясно. — За да си получат заплатите, знаеш.
(Алиса не се осмели да го попита с какво им плаща, така че, виждате, и аз не мога да ви кажа.)
— Изглежда, че сте много ловък да обяснявате думи, господине — каза Алиса. — Бихте ли имал добрината да ми обясните какво значи стихотворението, наречено „Джаберуоки“?
— Кажи да го чуя — отвърна Хъмпти-Дъмпти. — Аз мога да обясня всички стихотворения, написани досега, и голяма част от тези, които още не са.
Това звучеше много обнадеждаващо и Алиса реши да издекламира първия куплет:
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
— Стига засега — прекъсна я Хъмпти-Дъмпти. — Това е пълно с трудни думи. Сгладне означава пладне, когато човек огладнява, значи около седем часа, когато почват да готвят за вечеря.
— Това е добре — каза Алиса. — Ами честлинните?
— Даа. Честлинни значи чевръсти и силни. Виждаш ли, това е нещо като двойна закачалка, с две думи окачени на нея.
— Сега разбирам — отвърна замислено Алиса. — Ами какви са тези комбурси?
— Комбурсите са нещо като бурсуци, наопаки, които вместо глава имат тирбушон и гущерови опашки.
— Трябва да са доста интересни…
— Интересни са наистина — каза Хъмпти-Дъмпти. — Те си правят гнездата под слънчеви часовници и се хранят със сирене.
— Ами какво значи тарляха се и сврецваха?
— Тарляха се значи въртят се като тарла, като въртележка, а сврецвам означава правя дупка като със свредел.
— Тогава плите навярно са поляните с трева около слънчевите часовници — каза Алиса, сама учудена от находчивостта си.
— Точно това е. Наричат се пли, защото се намират при часовниците — отпред и отзад.
— И от двете им страни — прибави Алиса.
— Точно така… По-нататък: окласни значи окаяни и слаби (ето още една двойна закачалка). А щурпи са един вид птици, щурави и одърпани. Перушината им виси на всички страни, нещо като живи парцали.
— Ами отма и прасурси? — запита Алиса. — Страх ме е, че ви създавам големи неприятности с тези обяснения.
— Прасурсът е вид зелено прасе. Но отма — за тази дума не съм сигурен. Предполагам, че е съкратена форма от израза от дома, в смисъл, че са си загубили пътя от къщи, знаеш.
— Ами какво значи тогава равапсатваха?
— Даа… равапсатвам означава нещо като рева и свиря заедно, с един вид кихане помежду им. Ти ще чуеш този звук може би там, в гората, и като го чуеш веднъж, няма цял живот да го забравиш… Кой ти е разказвал всички тия трудни неща?
— Четох ги в една книга — каза Алиса. — Но на мене ми издекламираха едно стихотворение, много по-лесно от това. Мисля, че Туидълди ми го каза.
— Колкото до стихотворения, знаеш — каза Хъмпти-Дъмпти, като простря голямата си ръка, — аз мога да декламирам стихотворения не по зле от другите, ако работата дойде дотам.
— О, работата няма защо да идва дотам! — каза бързо Алиса, с надежда че ще го спре, преди да е почнал.
— Стихотворението, което ще ти кажа — продължи той, без да обърне внимание на думите й, — е написано само за твое удоволствие.
Алиса разбра, че в такъв случай тя не може да не го изслуша. И така, тя седна на земята и каза много тъжно:
— Благодаря.
Хъмпти-Дъмпти започна:
Зимъс, кога полетата са бели,
таз песен пея аз за твое обаяние,
— Само че не я пея — прибави той за обяснение.
— Виждам, че не я пеете — отвърна Алиса.
— Ако можещ да видиш дали пея или не, ти имаш по-силни очи от повечето хора — забеляза строго Хъмпти-Дъмпти.
Алиса не каза нищо. Той продължи.
Напролет пък, кога дърветата развият листи,
ще се опитам да ти кажа най-тайните си мисли.
— Много ви благодаря за доверието — каза Алиса.
През дните летни, дълги, безметежни
ще разбереш ли песента ми нежна?
Наесен, щом листата с злато се покрият,
вземи мастило и перо и бързо запиши я.
— Непременно ще я запиша, стига да мога да я помня толкова дълго — каза Алиса.
— Престани да правиш такива забележки — отвърна Хъмпти-Дъмпти. — Няма смисъл и само ме объркват.
До рибите изпратих глас
и казах им: туй искам аз.
А тези рибки във морето
ми отговориха, проклети,
и отговорът беше тоя:
„Не можем туй да сторим, моля“…