От името на групата изследователи на Плутон предлагам въпросът да се предаде в световната информация за обсъждане. Завъртането на планетата относно нейната ос ще намали разхода на енергия за затопляне на полярните области, още повече ще изравни полярните фронтове, ще повиши водния баланс на континентите.

— Ясен ли е въпросът за поставяне на гласуване? — запита Гром Орм.

В отговор пламнаха множество зелени светлинки.

— Тогава да започнем! — каза председателят и мушна ръката си под подставката на своето кресло.

Там се намираха три сигнални бутона на изчислителната машина: десният означаваше «да», средният — «не», левият — «въздържам се». Всеки член на Съвета също изпрати незабележим за другите сигнал. Натиснаха бутони и Евда Нал и Чара. Отделна машина преброяваше мненията на слушателите за контрол върху правилността на решението на Съвета.

Подир няколко секунди светнаха големи знаци на прожекционните екрани — въпросът бе приет за обсъждане от цялата планета.

На трибуната се изкачи самият Гром Орм.

— По причина, която, ако ми разрешите, ще скрия до приключването на делото, трябва да разгледаме сега постъпката на бившия завеждащ външните станции на Съвета Мвен Мас, а после да решаваме въпроса за тридесет и осмата звездна експедиция. Вярва ли Съветът в основателността на моите мотиви?

Зелените светлини бяха единодушен отговор.

— На всички ли е известна случката в подробности?

Пак водопад от зелени пламвания.

— Това ще ускори работата. Аз моля бившия завеждащ външните станции на Съвета Мвен Мас да изложи мотивите за своята постъпка, която доведе до такива съдбоносни последици. Физикът Рен Боз още не се е оправил след раняването и не е извикан от нас като свидетел. На отговорност той не подлежи.

Гром Орм забеляза червена светлина до креслото на Евда Нал.

— Обръщам внимание на Съвета! Евда Нал желае да добави нещо към съобщението за Рен Боз.

— Искам думата вместо него.

— По какви мотиви?

— Аз го обичам!

— Ще се изкажете подир Мвен Мас.

Евда Нал угаси червения сигнал и седна.

На трибуната се появи Мвен Мас. Спокойно, без да щади себе си, африканецът разказа за очакваните резултати от опита и за това, че наистина е имало видение, в което лично той не вярва. Крайно глупавата прибързаност в извършването на опита, предизвикана от секретността и незаконността на постъпката, довела дотам, че те не измислили специални уреди за записване, като разчитали на обикновените паметни машини, чиито приемници се оказали разрушени още в първия миг. Грешка било и провеждането на експеримента върху спътника. Трябвало да прикачат към спътник 57 стар планетолет и да се опитат да поставят на него уреди за ориентиране на вектора. За всичко това е виновен той, Мвен Мас. Рен Боз се занимавал с уредбата, а изнасянето на опита в Космоса се намирало в компетенцията на завеждащия външните станции.

Чара стисна ръце — самообвинителните аргументи на Мвен Мас й се сториха тежки.

— Наблюдателите от загиналия спътник знаеха ли за възможната катастрофа? — попита Гром Орм.

— Да, бяха предупредени и с радост се съгласиха.

— Не ме удивява това, че са се съгласили — хиляди млади хора вземат участие в опасните експерименти, които ежегодно се правят на нашата планета. Случва се и някои да загинат… И нови идат с не по-малко мъжество — мрачно възрази Гром Орм — на война с неизвестното. Но щом сте предупредили младежите, вие сте подозирали възможността от такъв изход. И все пак сте провели рискования опит…

Мвен Мас мълком отпусна глава.

Чара, която не отместваше очи от него, сподави тежката си въздишка, като почувствува върху рамото си ръката на Евда Нал.

— Изложете причините, които ви подбудиха да постъпите така! — наруши мълчанието председателят на Съвета.

Африканецът отново заговори, тоя път със страстно вълнение. Той разказа как от млади години са го призовавали с укор милиони безименни гробове на хора, победени от неумолимото време, колко неудържим е бил стремежът да се опита да направи, за пръв път в цялата история на човечеството и в много съседни светове, крачка към победа над пространството и времето, да тури първия жалон на този велик път, по който незабавно биха се устремили стотици хиляди могъщи умове. Той решил, че няма право да отлага — може би за столетие — опита само за да не подхвърли малцина на опасност, а себе си — на отговорност.

Мвен Мас говореше и сърцето на Чара туптеше по-силно от гордост за своя избраник. Вината на африканеца започна да й изглежда вече не толкова тежка.

Мвен Мас се върна на мястото си и зачака решението пред очите на всички.

Евда Нал предаде магнетофонен запис на речта на Рен Боз. Слабият му, задъхващ се глас загърмя през усилвателите на цялата зала. Физикът оправдаваше Мвен Мас. Тъй като завеждащият външните станции не знаел всичката сложност на въпроса, оставало му само да се довери на него, Рен Боз, а той го убедил, че успехът е сигурен. Но физикът не смяташе и себе си за виновен. «Ежегодно — говореше той — се организират по-маловажни опити, понякога завършващи трагично. Науката — борба за щастие на човечеството — също изисква жертви, както и всяка друга борба. Страхливците, които много се пазят, не могат да направят живота пълен и радостен, а учените — големи крачки напред…»

Рен Боз приключи с кратък разбор на опита и своите грешки, уверен в бъдещия успех. Записът на речта свърши.

— Рен Боз нищо не каза за наблюденията си през време на експеримента — вдигна глава Гром Орм, като се обръщаше към Евда Нал. — Вие желаехте да говорите вместо него.

— Аз предвиждах въпроса и поисках думата — отвърна Евда. — Рен Боз паднал в несвяст няколко секунди след включването на Ф-станциите и повече нищо не видял. Непосредствено преди да изгуби съзнание, той забелязал и запомнил само показанията на уредите, които свидетелствуват за поява на нула-пространство. Ето неговия запис по памет.

На екрана се появиха няколко цифри, веднага преписани от множество хора.

— Позволете ми да добавя още нещо от името на Академията на тъгата и радостта! — пак подхвана Евда. — Преброяването на народните изказвания след катастрофата дава следните…