— Седемнадесетте години са прелом в живота. Скоро ще произнесете традиционните думи в събранието на Ирландския окръг: «Вие, по-старите, които ме призовахте на трудовия път, приемете моето умение и желание, приемете моя труд и ме учете денем и нощем! Дайте ми ръка за помощ, защото пътят е тежък, и аз ще тръгна след вас.» Между редовете на тая древна формула се съдържа нещо твърде значително и днес трябва да поговорим за това.
От детинство ви запознават с диалектическата философия, която някога в секретните книги на античната древност се е наричала «Тайната на Двойнствеността». Смятало се е, че само «посветените» — силни, умствено и морално издигнати хора — могат да владеят нейната мощ. Сега вие от младини разбирате света чрез законите на диалектиката и огромната й сила служи всекиму. Вие дойдохте в живота в добре устроено общество, създадено от милиарди неизвестни труженици и борци за по-добър живот. Петстотин поколения са минали от образуването на първите общества с разделение на труда. През това време са се смесили различни раси и народности. Капка кръв, както казвали в древността — наследствени механизми, ще кажем ние сега, — има във всекиго от вас от всеки народ. Извършена бе гигантска работа за очистване наследствеността от от последиците на непредпазливото използуване излъчванията и от разпространените преди болести, които прониквали в нейните механизми.
Възпитаването на новия човек е деликатна работа, която изисква индивидуален анализ и доста внимателен подход. Безвъзвратно е отминало времето, когато обществото се е задоволявало с как да е, случайно възпитани хора, чиито недостатъци се оправдавали с наследствеността. Сега всеки лошо възпитан човек е укор за цялото общество.
Но вие, които още не сте се освободили от надценяването на своето «аз», трябва ясно да си представите колко много неща зависят от самите вас, до каква степен лично вие сте творци на своята свобода и целите на своя живот. Вие имате извънредно богат избор на пътища, обаче тая свобода е същевременно и пълна отговорност за избора. Отдавна са изчезнали мечтите на некултурния човек за връщане към дивата природа, за свободата на първобитните общества и отношения. Пред човечеството, обединило колосални маси хора, стоял реалният избор: или да се подчини на обществената дисциплина, на продължително възпитаване и обучаване, или да загине — други пътища за просъществуване върху нашата планета, макар че природата й е доста щедра, няма! Философите, които мечтаели за връщане назад, към първобитната природа, не са разбирали и обичали природата истински, инак те са щели да знаят нейната безпощадна жестокост и неизбежното унищожение на всичко, което не се подчини на законите й.
Пред човека в новото общество застана неизбежната необходимост от дисциплината на желанията, волята и мисълта. Този път на възпитаване ума и волята сега е също така задължителен за всекиго от нас, както и закаляването на тялото. Изучаването на законите на природата и обществото, на икономиката му замени личното желание с осмислено знание. Когато казваме: «Искам», подразбираме — зная, че може така.
Още преди хилядолетия древните елини казвали: «Метрон — аристон», тоест мярата е най-висшето нещо. И ние продължаваме да твърдим, че основа на културата е чувството за мярка във всичко.
С издигането на културното равнище е отслабнал стремежът към грубото щастие на собственика, към алчното количествено увеличаване на притежаваното щастие, което бързо се притъпява и оставя тъмна неудовлетвореност.
Ние ви учим на много по-голямото щастие, на саможертвата, взаимното подпомагане, истинската радост от работата, която запалва душата. Ние ви помагахме да се освободите от властта на дребните стремежи и да пренесете своите радости и огорчения във висшата област — творчеството.
Грижата за физическото възпитание, чистият, правилен живот на десетки поколения ви избавиха от третия страшен враг на човешката психика — от равнодушието на празното и лениво съществувание. Заредени с енергия, притежаващи уравновесена, здрава психика, в която по силата на естественото съотношение между емоциите има повече доброта, отколкото злост, вие пристъпвате в живота към работа. Колкото по-добри бъдете, толкова по-добро и издигнато ще бъде цялото общество, понеже тук съществува взаимна зависимост. Вие ще създадете възвишена духовна среда като частици, съставящи обществото, и то ще издигне самите вас. Обществената среда е най-важният фактор за възпитанието и учението на човека. Сега човек се възпитава и учи през целия си живот и напредъкът на обществото протича бързо.
Евда Нал помълча малко, приглади косата си със същия жест, както Реа, която седеше впила в нея очи, и пак заговори:
— Някога хората наричали мечти стремежа към опознаване на действителността. Вие ще мечтаете така цял живот и ще бъдете радостни в опознаването, в движението, в борбата и труда. Не обръщайте внимание на отпадането след подем на душата, защото това са също такива закономерни поврати в спиралата на движението, както и в цялата останала материя. Действителността на свободата е сурова, обаче вие сте подготвени за нея от дисциплината на вашето възпитание и учение. Ето защо на вас, които съзнавате своята отговорност, са позволени всички ония промени в дейността, съставящи личното щастие. Мечтите за тихото бездействие в рая не се оправдаха от историята, тъй като противоречат на природата на човека борец. Съществували са и са се запазили специфични трудности за всяка епоха, но неотклонното и бързо възлизане към все по-голяма висота на знанието и чувствата, науката и изкуството е станало щастие за цялото човечество.
Евда Нал завърши лекцията и слезе долу, към предните седалки, където Веда Конг я поздрави така, както бе поздравена Чара на празника. Всички присъствуващи станаха и повториха тоя жест — сякаш изказваха възхищение от невиждано изкуство.
