Учителят — в неговите ръце е бъдещето на ученика, понеже само благодарение на неговите усилия човек се издига все по-високо и става все по-силен, като изпълнява най-трудната задача — преодоляването на самия себе си, на самолюбивата алчност и необузданите желания.

Веда Конг свърна към заобиколения от борове малък залив, откъдето долитаха юношески гласове, и скоро се натъкна на десет малчугана с пластмасови престилки, които усърдно обработваха дълга дъбова греда с брадви — инструменти, създадени още в пещерите на каменния век. Младите строители я поздравиха вежливо и обясниха, че те по подражание на историческите герои искат да изградят плавателен съд без помощта на автоматични резачки и монтажни маси. Корабът има предназначение да плува към развалините на Картаген, което те искат да извършат през ваканцията заедно с учителите по история, география и труд.

Веда пожела успех на корабостроителите и се накани да върви по-нататък, но я спря висок тънък юноша със съвсем жълта коса.

— Вие пристигнахте заедно с Евда Нал? Тогава може ли да ви задам няколко въпроса?

Веда се съгласи.

— Евда Нал работи в Академията на тъгата и радостта. Ние изучавахме обществената организация на нашата планета и някои други светове. Обаче още не са ни говорили за значението на тая академия.

Веда разказа за огромното регистриране, провеждано от академията в живота на обществото — за отчитането на тъгата и щастието в живота на отделните хора, за изследването на скръбта по възрастови групи. След това бе направен анализ на измененията в тъгата и радостта по етапи в историческото развитие на човечеството. Колкото и различни да са преживяванията, в масовите сборове, обработени по метода на големите числа — стохастиката, се получават общи закономерности. Съветите, които насочват по-нататъшното развитие на обществото, се стараят на всяка цена да постигат най-добри показатели. Само при нарастване на радостта или при нейното равновесие с тъгата, се счита, че обществото се развива успешно.

— Значи Академията на тъгата и радостта е най-главната? — попита друго момче със смели и закачливи очи.

Другите се изсмяха и първият събеседник на Веда Конг поясни:

— Ол навсякъде търси хегемонията. И самият той живее с великите образи на миналото.

— Опасен път — усмихна се Веда. — Като историчка мога да ви кажа, че тия велики хора са били най-обвързани и зависими.

— Обвързани от обусловеността на своите действия? — поинтересува се жълтокосият юноша.

— Именно. А това е било в неравномерно и стихийно развивалите се древни общества на ЕРС и в още по-раншните. Сега хегемония няма, защото действията на всеки Съвет са немислими без всички останали съвети.

— А Съветът за икономиката? Без него никой не може да предприема нищо голямо — внимателно възрази смутеният, но необъркан Ол.

— Вярно е, понеже икономиката е единствената реална основа на нашето съществувание. Обаче струва ми се, че представата ви за хегемонията не е съвсем правилна… Изучавахте ли цитоархитектониката на човешкия мозък?

Юношите отговориха утвърдително.

Веда помоли да й дадат пръчка и нарисува върху пясъка кръговете на основните управляващи учреждения.

— Ето, в центъра е Съветът за икономиката. От него ще прокараме преки връзки към консултативните му органи: АТР — Академията на тъгата и радостта, АПС — Академията на производителните сили, АСБ — Академия на стохастиката и хипотезите за бъдещето, АПТ — Академията за психофизиология на труда. Страничната връзка е със самостоятелно действуващ орган — Съвета за астронавтика. От него преки връзки отиват към Академията за насочени излъчвания и външните станции на Великия пръстен. По-нататък…

Веда начерта върху пясъка сложна схема и продължи:

— Нима това не ви напомня човешкия мозък? Изследователските и регистриращите центрове са сетивни. Съветите — асоциативни центрове. Вие знаете, че целият живот се състои от притегляне и отблъскване, от ритъма на взривообразните скокове и натрупванията, от възбуждане и подтискане. Главен център на подтискането е Съветът за икономиката, който пренася всичко върху почвата на реалните възможности на обществения организъм и неговите обективни закони. Това взаимодействие на противоположни сили, сведено в хармонична работа, е именно нашият мозък и нашето общество — и едното, и другото неотклонно се движат напред. Някога отдавна кибернетиката, науката за управляването, успяла да сведе най-сложните взаимодействия и превращения до сравнително прости действия на машини. Но колкото повече се развивало нашето знание, толкова по-сложни се оказвали явленията и законите на термодинамиката, биологията, икономиката и най-сетне завинаги изчезнали опростените представи за природата и процесите на общественото развитие.

Юношите слушаха Веда, без да помръднат.

— А кое е главното в такова устройство на обществото — обърна се тя към любителя на началниците.

Той смутено мълчеше, ала първият юноша побърза да му помогне.

— Движението напред! — храбро обяви той и Веда се възхити.

— Награда за превъзходния отговор! — възкликна тя и като се огледа, сне от лявото си рамо брошката от емайл — бял албатрос над лазурно море. Младата жена поднесе на юношата украшението върху откритата си длан.

Той потръпна в нерешителност.

— Спомен за днешния разговор и движението напред! — настояваше Веда и юношата взе албатроса.

Като придържаше падащата презраменна част на блузката, Веда тръгна обратно към парка. Брошката бе подарък от Ерг Ноор и внезапният стремеж да я даде на момчето означаваше по-скоро да хвърли от себе си предишното, отминало и отминаващо, което Веда таеше в сърцето си.

Кръглата зала в центъра на зданието събра цялото население на училищното градче. Евда Нал с черна рокля се изкачи на централния подиум, осветен отгоре, и спокойно обхвана с поглед редиците на амфитеатъра. Аудиторията замря, вслушана в невисокия й ясен глас. Крещящи усилватели се употребяваха само в техниката на безопасността. Нуждата от големи аудитории бе отпаднала с развитието на телевизионните стереофони ТВФ.