Дар Ветер с одобрение погледна сина на знаменития човек, построил базата на планетната система на Центавър и ръководещ Съвета за астронавтика пета трилетка поред. Гром Орм не можеше да бъде на по-малко от сто и тридесет години, той беше три пъти по-възрастен от него.
Дис Кен извика другаря си — юноша с тъмна коса.
— Моят най-добър приятел Тор Ан, син на композитора Зиг Зор.
— Ние заедно работим в блатата — продължаваше Дис, — искаме заедно да извършим нашите подвизи и по-нататък също да работим заедно.
— Ти както преди ли се увличаш от кибернетиката на наследствеността? — запита Дар Ветер.
— О, да! Тор ме запали още повече — той е музикант като баща си. Той и приятелката му… те мечтаят да работят в област, където музиката улеснява разбирането на развитието на живия организъм, тоест над изучаване симфонията на неговото изграждане.
— Ти говориш някак неопределено — намръщи се Дар Ветер.
— Още не мога… — смути се Дис. — Може би Тор ще го каже по-добре.
Другият юноша поруменя, обаче издържа изпитателния поглед.
— Дис искаше да каже за ритмите на механизма на наследствеността: живият организъм при развитието си от майчината клетка се надстроява с акорди от молекули. Първичната област, където музиката улеснява разбирането на развитие-на музикалната симфония (печатна грешка — вероятно: Първичната област, където музиката улеснява разбирането на развитие на музикалната симфония — бел.). С други думи, програмата, по която върви изграждането на организма от живи клетки, е музикална!
— Така ли?… — пресилено се учуди Дар Ветер. — Но тогава и цялата еволюция на живата и неживата материя вие ще сведете до някаква гигантска симфония?
— Планът и ритмиката на тая симфония са определени от основните физически закони. Трябва само да се разбере как е изградена програмата и откъде идва информирането на тоя музикално-кибернетически[*54] механизъм — потвърди Тор Ан с непобедимата увереност на младостта.
— А това чие е?
— На моя баща, Зиг Зор. Той неотдавна обнародва космическата тринадесета симфония във фа-миньор — цветна тоналност 4,750 мю.
— Непременно ще я слушам! Аз обичам синия цвят… Но най-близките ваши планове са подвизите на Херкулес. Знаете ли какво е предвидено за вас?
— Само първите шест.
— Е, да, разбира се, другите шест се определят след изпълняването на първата половина — спомни си Дар Ветер.
— Да разчистим и направим удобен за посещаване долния етаж на пещерата Кон-и-Гут в Средна Азия — започна Тор Ан.
— Да прокараме път към езерото Ментал през острото било на хребета — допълни Дис Кен, — да възобновим горичката от стари житни дървета в Аржентина, да изясним причините за появата на големи октоподи край Тринидад…
— И да ги изтребим!
— Това е пето, а какво е шестото?
Двамата юноши малко се объркаха.
— У нас двамата са установени музикални способности — каза почервенял Дис Кен. — Възложено ни е да съберем материали за древните танци на остров Бали, да ги възстановим — музикално и хореографически.
— Тоест да подберете изпълнителки и създадете ансамбъл? — разсмя се Дар Ветер.
— Да — наведе глава Тор Ан.
— Интересно поръчение! Но това е групово дело, както и пътят до езерото.
— О, ние имаме добра група! Само че те искат да ви помолят да бъдете наш ръководител. Това би било така хубаво!
Дар Ветер изрази съмнение в своите възможности относно шестата задача. Но момчетата, засияли и подскачащи от радост, го увериха, че «самият» Зиг Зор е обещал да ръководи нейното изпълнение.
— След година и четири месеца ще си намеря работа в Средна Азия — заяви Дар Ветер, като с удоволствие се вглеждаше в радостните млади лица.
— Колко е хубаво, че престанахте да завеждате станциите! — възкликна Дис Кен. — Аз и не мислех, че ще работя с такъв човек! — Юношата внезапно почервеня така, че неговото чело се покри със ситни мъниста пот, а Тор даже се отдръпна, готов да го укори.
Дар Ветер побърза да се притече в помощ на сина на Гром Орм:
— С много ли време разполагате?
— О, не! Пуснаха ни за три часа — докарахме тук болен от треска от нашата блатна станция.
— Виж ти, треската още се появява! Аз мислех…
— Твърде рядко и само в блатата — припряно вметна Дис. — Ние сме именно за това!
— Имаме още два часа. Да идем в града, сигурно ви се иска да разгледаме Дома на новото.
— О, не! Ние бихме желали… да отговорите на наши въпроси — подготвили сме се. Това е така важно за избора на път…
Дар Ветер се съгласи. И тримата се отправиха към Двореца за гости, в прохладните стаи на който полъхваше изкуствен морски вятър.
Два часа по-късно друг вагон отнасяше Дар Ветер, уморено задрямал на дивана. Той се пробуди на спирката в градчето на химиците. Гигантска постройка във вид на звезда с десет стъклени лъча се извисяваше над голямо каменовъглено месторождение. Добиваните тук въглища се преработваха в лекарства, витамини, хормони, изкуствени коприни и кожи. Отпадъците отиваха за производство на захар. В един от лъчите на зданието от въглища се получаваха редки метали — германий и ванадий. Какво ли нямаше в скъпоценния черен минерал!
На гарата дойде отдавнашен приятел на Дар Ветер, работещ тук като химик. Някога в индонезийска станция на плодосъбирачни машини в тропическия пояс имаше трима весели млади механици… Сега единият от тях е химик, ръководи лаборатория в грамаден завод, вторият си остана специалист по градинарство, създал нов начин за опрашване, а третият — третият е той, Дар Ветер, който сега отново се връщаше към лоното на Земята, дори още по-дълбоко — в нейните недра. Другарите успяха да се видят за не повече от десет минути, но и такова свиждане беше много по-приятно от срещите по екраните на ТВФ.
По-нататъшният път се оказа къс. Завеждащият въздушната линия по паралела се отнесе благосклонно към увещанията — прояви общата доброжелателност на хората от Епохата на Пръстена. Дар Ветер прелетя над океана и се озова при западния клон от Линията, южно от седемнадесетото разклонение, което завършваше на океанския бряг, а след това се прехвърли в глисьор.
