26
Оня свят
и нашето небе,
облаците сини,
дето носеха негата,
за родина, дом и род
и синьото море,
дето днес
тъгата пребивава!
Тоз ЕС и таз страна!
Таз държава
и нейната управа!
Този народ
мъката му днес,
сега,
нищо не напомня
миналата слава!
11. 09. 2018
27
ВЪРВИ народът
Върви НАРОДЪТ уморен!
Върви народ обезверен,
от демокрацията претоварен,
зад зъби зорлем стиска си душата
и чуди се коя гора да хваща!
От революцията няма вест,
от битовизми дъх не ни остана,
закърпването дупки днес
икономически прогрес си стана.
Революционерите четат и пишат,
к‘во другите не мислят като тях,
платената любов е най-активна,
тя носи бъдеще за Вас!
Върви с фенер май някакъв човек,
опитва демокрация да осветлява,
а образът му остава чер –
светлината пушек най-раздава!
Върви народът уморен.
Върви народ обезверен,
от демокрацията претоварен,
зад зъби зорлем стиска си душата
и чуди се коя гора да хваща!
21. 07. 2018
28
ДЕ Е ЛЕВСКИ!
Нито свята,
нито чиста,
сал сурата поумита,
да е лъскава и красна,
да не видят и усетят
колко вътре гние всичко,
колко вътре всичко се разпада,
колко няма вече правда!
Българска държава!
18. 07. 2018
29
НА КУПИДОН БАТАКА
Купидон огледа своята стрела,
до цел достигна – цяла в бронежилетка
от сметки и банкноти скрита!
На сухо Купидон сега преглъща,
гледайки мечтата на оная спихнала глава,
повече на банкомат прилича!
Купидон погледна листа с имена!
Ма как ги сбират тез примати,
щом целта им е една –
да се ползват като банкомати!
Тежък жребии е сега,
Купидон да го играеш,
дават списък-ценоразпис с имена
и стрела по цената правиш!
Всеки с бронежилетка се покрил,
диша тежко, сглабя със пари мечтите,
Купидон стрели по мярка им твори
да пробиват броните в душите!
На едните са пера,
там е ясно – чувства към парите няма,
другите – активните сега,
с бронебойни сметки са покрити!
Купидон да не си сега!
Тез поръчки целите,
със сметки тъй покрити,
сметки, сметки за стрели на любовта
в душите няма място,
останало открито!
30
ДЪРЖАВАТА ЗАПОЧВА В ПЪРВИ КЛАС
Държавата започва там
от първи клас и първия учител.
Повела за ръчички
малки белички листа,
шедьоври тя от тях създава!
Повежда ги
сред хорската гора
за тръните показва и разказва
и птици от листата
раждат се и литват те сред нас
и пойни и грабливи!
Листата бели
хвръкват към живота,
растат, порастват,
държавата изпълват
и с тях,
учителите първи,
държавата изписват
и своята надежда,
и цялото си бъдеще!
Държавата започва
в първи клас!
16. 09. 2018
31
БЯЛАТА ДЪРЖАВА
От каменна държава
за тридесет години
куп чакъл остана!
Сега опитват се
наново да я съградят,
с цимент корупция
бетон забъркват!
Време е лъва
от ГЕРБа да свалим!
Време е, вместо него
магистралката да изобразим!
Магистралката от „бело“!
Кадрите в държавата създала,
назначила и развила!
Знамето ни е три цвята:
и е бяло –
като „бело“,
и зелено –
както е листът за „бело“,
и червено –
както е кръвта,
проливана за „бело“!
26. 04. 2018
32
ПАРОДИЯ, НАРЕЧЕНА ДЪРЖАВА
Пародия, наречена държава,
коптор колониален, струпан без дувар,
ЕС разрухата ни радва,
а НАТО вдъхва ни кураж,
за туй държавата ни клати
и все Борисов си е на върха!
Пародия, наречена държава,
корупция поддържаща духа,
ръката произвеждаща благата,
протегната за милостиня днес държат!
Пародия, наречена държава,
коптор колониален, струпан без дувар,
ЕС разрухата ни радва,
а НАТО вдъхва ни кураж!
26. 04. 2018
33
ЗА БОКЛУКА
(МОНОЛОГ НА ИДИОТА)
Все повтаря се светът!
Пяната отгоре все изплува!
От боклук каймакът все така
цвят на обществото все формира!
И боклукът яхва цялата страна!
И боклукът все властта захапва!
И боклукът първо управлява!
После идва и гневът.
После и народен съд се появява!
После… времето върви!
Разните неща намества и размества!
После… по-различен свят се появи!
После той във властта се вмества!
После идва друго утро пак!
И боклукът, цвят, да видиш, става!
Пъчи се,
раздава справедливост в мрак!
И за прежния боклук,
сега наричан цвят,
денонощно жали!
После, както и преди!
След нощта… настъпва утро!
И цветът, каймакът,
както и преди,
във боклук
на светлина си се превръща!
34
Ей така светът у нас върви!
Ден след ден
и нощ деня последва!
Сменят се боклуци из властта!
А народът
все праха им диша!
16. 09. 2018
СРАМ СЕ НОСИ
Над смълчаната държава
срам се носи,
дъх не ни остана!
Уж народ сме
горд със слава,
а от историята
нищо не остана!
27. 09. 2018
35
МЕЧТАТА БОСА
По улиците шляпа босата мечта,
за нея всякакъв сезон е слънчев,
за нея топъл е снегът
и облаците слънце пръскат!
По улиците шляпа
неизживяната мечта,
напред, нагоре и е млада,
отминалите дни я правят все така
усмихната и слънчева, неустоима!
Асфалт, павета, прах от суета,
в очите паднала мъгла любовна,
сърцето тупкането ускорява,
слънцето залива земята с топлина,
мечтата боса щом по нея още скита!
По улиците шляпа босата мечта,
Подприпкваща, усмихната, с чадърче,
в рокленце, цяло на цветя!
Тя в пух превръща
на живота камъните остри,
сърцето щом за нея още пита!
По улиците шляпа босата мечта!
05. 01. 2018
36
ЩОМ ВРАТАТА ХЛОПНЕ
Вратата хлопва!
От туй,
което за съдба си мислил,
на живота вихърът
извлича те навън.
Подскачаш, удряш се
и спираш в първия
отсечен и полегнал пън,
срещнал с острите си ръбове
очуканата ти въздишка
на отминалия сън!
Всичко като миг премина,
като мълния животът прелетя,
жегата, дето те застигна,
всичко претвори
в изсъхнали цветя!
Той животът сух е,
кратък,
хрупкав,
вятър лесно го върти,
за надеждите повехнали,
