Ей вий, друмници

и поддрумници!

Дървеници, щурци

ранобудници.

Не народ, а дропла

настъпана!

Рус невчесана,

Рус некъпана.

Я послушайте

нов напев от мен,

нов напев от мен

волно притъкмен.

Първо за това,

що било преди.

После за това,

що се днес реди.

Аз за тебе, Рус,

песен наредих,

че правдив съм аз

песнопоец лих.

Майсторя ги аз

тези пущини

и не ме е страх

от юмрук в зъби.

Ой, в далечен град,

та чак в Ипатова,

при Петър било,

при императора.

Писар щур един

развързал език:

«Хей, момци, у нас царува

глупав цар дръвник.

Цар глупак-чирак

секне се във длан.

Вдига Питерград

по германски план.

Втасал всичко — хайде

да се немчиме!

И отдава Рус

на понемчване!

Бръсне князете,

най-юначните!

Как за Рус, момци,

да не плачете?

Ориста й как

да не жалите?

Възразиш — с кривак

царя гали те.»

Де го чу млад стрелец,

де му чу гласа,

па му сграбчи той

късата коса:

«Я върви, пълзи,

не усуквай, брат!

Я поемай с мен

право в Питерград!

При самия цар.

Кай се, кучи син,

кай се, кучи син,

смутник и бунтар!»

По Тверска-Ямска

с звънци и под впряг

тичал дор три дни

писарят недраг.

На четвъртия,

в обедния зной,

в царския палат

се домъкнал той.

Появил се Петър

на висок чардак.

На стрелеца той

със кривак дал знак.

«Я кажи, стрелец,

кой те тук довя?

Или с тайна вест

идеш от Москва?»

«Ни съм от Москва,

ни ти нося вест,

най съм твой слуга,

и ти служа с чест.

Писар щур бунтар

водя, царю мой.

Пояс, царю мой,

бе разпасал той.

В механата пред

честния народ

хулеше без срам

твоя знатен род.»

«Въшка — викнал Петър,

дръж се, въшко, дръж!»

Късият перчем

щръкнал като ръж.

И замахнал Петър

със юмрук жесток —

само два цървула

зяпат на възбог...

Петър имал двор,

а на двора — кол,

на кола — въженце.

Туй бе само начало,

момченце.

Ой, суров наш цар,

славен, страшен мъж!

Буре с бира той

пиел наведнъж.

Пуши, а димът

на три сажена.

Кипри се по немски,

важен-важен е.

И глаголи тъй

царят пременен:

«Драги ми Лефорт,

я ела при мен.

Ти си майстор пръв,

в Амстердам прочут.

Аз ти бях чирак,

учех се на труд.

Да въртя топор

се научих там.

Я върни се, бързай

в твоя Амстердам.

И поклон от мен

всекиму стори.

Там кажи, че скръб

страшна ме мори.

Мъка ме мори

все по Рус добра.

Трябва да се мре,

страх ме е да мра.

Страх ме е да мра,

а пък зле съм, брат:

кой ще бди след мен

бди над Питерград?

Виждам през мъгли

и блата без брод

моя в тежък труд

покосен народ.

Нощем глас ехти

страшен и сърдит,

че лежи връз тях

тежкият гранит.

И обсаждат те

моя Питерград.

Стават и вървят