Не беше ял от два дена, не беше спал. Приближаваше се до състоянието на транс, което щеше да го направи едно с Храсталака, да го свърже в духовна връзка с праотците. Почти го бе постигнал. Почти… Той примига. Огледа се учудено.

— Извинявай, мойто момче — рече той на себе си на висок глас, с прецизна дикция. — Но да имаш някаква представа къде се намирам?

— Кой каза това? — сепна се Джони Двата Кокала. Устата му се отвори.

— Аз.

Джони се почеса замислено.

— Значи как’ аз го разбирам, ти си некой мой прадядо, а, приятел?

— О. Несъмнено, момчето ми. Съвсем несъмнено. Така да се каже. А сега да се върнем към първоначалния ми въпрос. Къде съм?

— Само че, щом си ми прадядо — продължи Джони Двата Кокала, — шо приказваш кат’ педерунгел?

— Аха. Австралия — изрече устата на Джони Двата Кокала. Произнесе думата така, като че се налагаше добре да я дезинфекцират, преди да я произнесе втори път. — Леле майчице. Е, благодаря все пак.

— Хей? Хей? — подвикна Джони Двата Кокала. Каза го на пясъка и зачака — и чака, и чака, но отговор не дойде.

Азирафел се беше изнесъл.

Цитрон Дьо Космьо беше тонтон макут, странстващ хунган51: в торбата на гърба му имаше вълшебни билки, лековити билки, парченца от дива котка, черни свещи, прах, добиван най-вече от кожата на определен вид чирози, умряла стоножка, половин шише „Чивас Регал“, десет цигари „Ротманс“ и копие от „Какво става в Хаити“.

Той вдигна ножа и с опитен замах клъцна главата на черното петле. Кръвта плисна по десницата му.

— Лоа, възседни ме — занарежда той. — Gros Bon Ange, ела при мен.

— Къде съм? — произнесе пак той.

— Това моят Gros Bоn Аngе ли е? — попита се сам.

— Според мен въпросът е много личен — отвърна си. — Искам да кажа, така както стоят нещата. Но така де, човек се опитва. Старае се.

Цитрон усети как едната му ръка се протяга към петела.

— Според теб това място не е ли много нехигиенично за готвене? Вдън джунглата! Барбекю ще си правим, а? Що за място е това?

— Хаитянско — отговори той.

— Да му се не види! Пак далече. Все пак и по-лошо можеше да бъде. Ох, трябва да тръгвам. Приятно прекарване.

И Цитрон Дьо Космьо остана самичък вътре в черепа си.

— Майната им на Loas — измърмори той под носа си. Известно време стоя втренчен в нищото, после се пресегна за торбата и шишето „Чивас Регал“. Съществуват поне два начина да превърнеш някого в зомби. Смяташе да използва най-лесния.

Прибоят ехтеше. Палмите се люлееха.

Идеше буря.

Лампите светнаха. Евангелисткият хор „Електропровод“ (Небраска) запя „Исус е телефонният техник на номератора на моя мил живот“ и почти заглуши воя на прииждащия вятър.

Марвин О. Багман поправи вратовръзката си, провери усмивката си в огледалото, потупа по задника личната си асистентка (госпожица Синди Келерхолс; миналия юли станаха три години, откакто беше маце на месеца на „Пентхаус“; тя обаче заряза всичко това, когато се захвана да гради Кариера) и излезе на подиума в студиото.

— пееше хорът. Марвин обичаше тази песен. Сам я беше писал.

Другите песни, които беше писал, включваха „Щастливият мистър Исус“, „Исусе, ша мо’е ли ’начи у вас да преспя“, „Добрият стар горящ кръст“, „Исус е стикерът на бронята на моята душа“ и „Щом изпадна в божествен захлас, гепвам кормилото на пикапа завчас“. Всичките ги имаше в „С Исус сме си първи дружки“ (на плоча, касета и компактдиск) и ги рекламираха на всеки четири минути по евангелистката мрежа на Багман52.

Въпреки че римите му куцаха и в текстовете му по правило липсваше такова нещо като смисъл, пък и Марвин, тъй като не беше твърде музикален, беше свил всичките мелодии от стари кънтри-парчета, та въпреки всичко това „С Исус сме си първи дружки“ се бе продал в над четиримилионен тираж.

Марвин беше започнал като кънтри-певец; тогава пееше стари парчета на Конуей Туити и Джони Кеш.

Изнасяше редовно концерти в затвора „Сан Куентин“, докато правозащитниците не го извадиха оттам по параграф „Жестоко и необичайно наказание“.

Тъкмо тогава Марвин се хвана с религията. Не онази, тихата и личната, свързана с правене на добро и праведен живот; не дори и от вида, свързан с обличането на костюм и звъненето по хорските врати; а онази, свързана с притежаването на собствена телевизионна мрежа и навиването на хората да ти пращат пари.

Беше открил идеалния телевизионен микс в „Часът на Силата с Марвин“ („Шоуто, с което фундаментализмът отново стана ЗАБАВЕН!“). Четири триминутни песни от албума, двайсет минути Адски огън и жупел и пет минути изцеления. (Останалите двайсет и три минути се запълваха с редуване на придумки, молби, заплахи, крънкане и от време на време най-непресторено искане на пари.) В началото той наистина водеше хора в студиото да ги цери, но реши, че е много сложно, и затова сега просто разказваше за видения, с които го удостояваха зрители от цяла Америка, излекували се по чудодеен начин, докато гледали шоуто. Така беше много по-просто — вече нямаше нито нужда да наема актьори, нито начин да се провери степента на успеха му53.

Светът е много по-сложен, отколкото си мислят повечето хора. Мнозина например си мислеха, че Вярата на Марвин не е истинска, щом той изкарва от нея толкова много пари. И грешаха. Той вярваше с цялата си душа. Вярваше докрай и харчеше голяма част от парите, изсипващи се в джобовете му, за онова, което наистина смяташе за Божие дело.

Първата песен завърши, Марвин излезе пред камерите и смирено вдигна ръце за тишина. В контролната кабина тонинженерът намали звука на записаните аплодисменти.

— Братя и сестри, благодаря, благодаря, не беше ли прекрасно? И запомнете, тази песен, както и други, също така поучителни, можете да чуете в албума „С Исус сме първи дружки“, просто се обадете на 0800-ПАРИ и заявете дарението си. Обадете се веднага!

Той стана по-сериозен.

— Братя и сестри, имам вест за вас, важна вест от нашия Господ-бог за всички вас, мъже, жени и мънички дечица, приятели, нека ви разкажа за Апокалипсиса. Всичкото го пише в Библията, в Откровението, изпратено от нашия Господ на свети Йоан от Патмос, и в книгата на пророк Данаил. Господ винаги ви го казва направо, приятели — вашето бъдеще. И значи какво ще стане?

Война. Чума. Глад. Смърт. Реки от кръв. Страшни земетресения. Ядърни ракети. Ужасни времена се задават, братя и сестри. И има само един начин да ги избегнем.

Преди да дойде Разрушението — преди четиримата конници на Апокалипсиса да препуснат, — преди ядърните ракети да се изсипят връз невярващите, — ще дойде Екстазът.

„Какво е Екстазът?“ — чувам ви да викате.

Като дойде Екстазът, братя и сестри, всички Истински вярващи ще бъдат издигнати във въздуха — няма значение к’во прайте, може да сте в банята, може да сте на работа, може да си карате колата или просто да си седите вкъщи и да си четете Библията. И изведнъж хоп, ще се намерите във въздуха в съвършени, нетленни тела. Ще сте там горе във въздуха и ще гледате надолу към света как прииждат годините на разруха. Само верните ще се спасят, само преродените от вас ще избягнат болката и смъртта, и ужаса и пламъците. Ще придойде великата война между Рая и Ада и Раят ще съкруши войските Адови, и Господ ще избърше сълзите на страдащите, и вече няма да има смърт и мъка, и плач, и болка, и той ще царува в слава навеки…