_След получаване на докторска степен в Университетския колеж в Бъркли в началото на осемдесетте, Брий няколко години бе завеждала тамошната лаборатория по токсикология, после бе напуснала университета и бе станала консултант на „Западната щатска петролна асоциация“, а по-късно бе работила в „Калоко Ойл“._

_Но само няколко месеца преди смъртта си бе напуснала петролната компания и бе застанала на противниковата страна в опасната битка за милиарди долари между производителите на бензинови добавки. Противопоставяйки се публично на добавките към калифорнийския бензин, които според нея причинявали рак, Брий се бе присъединила към члена на щатския законодателен съвет на Сан Франциско Деймън Кери, понастоящем водещ предизборна кампания за губернатор._

_В основата си предизборната кампания на Кери използваше страха на обществеността, че тези добавки на петролна основа, и по-специално веществото, наречено МТБЕ — метилов третичен бутилов етер — проникват в калифорнийските подпочвени води в обезпокояващо количество. Това бе опасно и трябваше да се обяви за незаконно, но правителството отказваше да вземе мерки._

_Когато Брий — най-фотогеничната любимка на нефтопроизводството — прие да се включи в кампанията на Кери, това му осигури страхотна реклама. А сега, след нейната смърт, дискусиите по радиото оживено лансираха хипотезата, че петролните компании са убили Брий Бомонт или за да й отмъстят за измяната, или за да й попречат да осигури на Кери повече и по-добри средства за борба с тях._

_Смятано от утре, до изборите оставаха четири седмици, а Кери изоставаше зад опонента си с шест пункта. Смъртта на Брий се бе превърнала във водеща новина. И всеки път, щом някой я споменеше, изникваше и името на Деймън Кери._

_Но Карл Грифин не се безпокоеше. Разследваше предостатъчно убийства и имаше заподозрени в три от тях. Просто си трупаше материала._

_Що се отнася до Брий Бомонт, бе убеден, че всеки момент ще поиска съдебно разпореждане. Имаше само още едно сведение, което да потвърди, и щеше да свърже нишките. И щеше да им покаже той на Глицки и на останалите, които смятаха, че подобни случаи не са за него._

_Ето защо не спомена пред никого за напредък или неуспех. Трудно понасяше недоброжелателност. Тормозеше се, когато другите инспектори умуваха със задна дата кое биха направили еди-как си, а не като него, къде биха проверили, защо не биха говорили с хората, които е разпитвал Карл._

_Не възприемаше думите им като добродушни закачки, а може би те и не бяха такива. Смяташе се за ченге от старата гвардия, душещо като куче, накъдето го води обонянието, отхвърляйки нещата, които нямаха мирис, и преследвайки онези, които имаха. Та тъкмо нюхът му подсказваше, че е на крачка от успеха по случая „Бомонт“._

_На излизане от участъка спря пред прага на Глицки. Карл си бе облякъл непромокаемото яке с емблемата на „Рейдърс“ и оранжево-синя хавайска риза, запасана в лъскави стари панталони. Ризата висеше над колана. Изглеждаше почти готов за действие._

_Грифин съобщи на лейтенанта, че тази сутрин най-напред ще се срещне с информатор от наркоманска шайка в Западното предградие. Вече закъснявал, но нямало значение, защото и информаторът щял да закъснее. После, в зависимост от това как се развият нещата с него, ако остане време, възнамерявал да се опита да открие ножа в случая „Санчес“ — разследвалите местопрестъплението не успели да го открият в къщата, но той бил готов да се обзаложи, че е някъде в квартала, така че щял да се повре из храстите и ще видим с какво щял да излезе оттам. Според неговите догадки тя е излязла от къщата и го е захвърлила някъде, а после се е върнала и е набрала телефон 911. Както и да е, после…_

_Глицки го прекъсна:_

— _Как върви „Бомонт“?_

— _Много добре._

_Глицки изчакваше._

— _Още един-два дни._

— _Записваш ли всичко?_

_Грифин повдигна якето си да покаже на лейтенанта бележника си, затъкнат в колана. Потупа го:_

— _Нито дума не изпускам._

_Нямаше смисъл да го пришпорва. Грифин щеше да му каже, щом открие нещо, и щеше да напише доклад. Междувременно като че ли сигурно напредваше по поне два от другите случаи. Засега трябваше да се задоволи с това._

_Но ако „Бомонт“ не приключеше до няколко дни, Глицки съзнаваше, че ще се наложи да притисне Карл да съобщи за разкритията си, него самия започваха да го притискат._

— _Добре. — Грифин понечи да тръгне, но неизвестно по каква причина Глицки добави: — Пази си гърба, Карл._

_Кимване:_

— _Винаги._

— Грифин не беше най-големият умник в отдела — каза Ейб. — Виждал ли си го?

— Един-два пъти.

— Значи знаеш. Както и да е, предполагаме, че е приготвил някаква примка, притиснал е някой от очевидците. Той изглежда е бил замесен в нещо, не му е допаднало как се развиват нещата. Така или иначе, Грифин не реагираше добре при натиск, имаше чувството, че го мамят — дайте да съсипем Карл, един вид. — Глицки направи гримаса. — Възможно е никога да не разберем.

Харди измърмори някакви съболезнования, а после махна към папката, която държеше.

— А сега кой води случая?

Ейб кимна към купчината папки, които току-що бе преровил.

— Взех ги от бюрото на Тайлър Коулман. По тази май не е работено кой знае колко.

— И защо така?

Глицки вдигна рамене.

— Това им е шестото убийство. Когато го получиха, вече бе на повече от седмица. По-пресните са с предимство.

Харди знаеше. Разследващите убийства не искаха да губят време: ако убийството е по-отдавнашно, следите се изгубваха. Внезапно той придърпа телефона и набра „Справки“. След минута затвори.

— Разбира се, че го няма в указателя. Ако го имаха, щях просто да позвъня и да си спестя цял час, но сега няма мърдане, нали? — Скочи на крака. — Трябва да вървя. Тук ли да те търся?

Глицки погледна часовника си — девет.

— Смятах да видя Орел. — Глицки бе вдовец и имаше четиринайсетгодишен син. Опитваше се всеки ден да му отделя поне малко време. Поне малко. Иззад бюрото се взря в разтревоженото лице на приятеля си. — Ако разбереш нещо, обади ми се у дома. Става ли?

Харди протегна пръст — разбрано — се втурна навън, лашвайки вратата.

Докато караше към мястото, където бе умряла Брий Бомонт, осъзна, че трябва да стане чудо, за да измъкне Франи от затвора още тази нощ. Да речем, че убеди този Рон, _приятеля_ на Франи Рон, да разкрие тайната си, после какво?

Глицки не го съветваше да звъни на съдия Брон в дома й и имаше право. Само щеше да влоши положението, най-много и Харди да го обвинят в незачитане на съда. Трябваше засега да забрави за това, да отхвърля нещата едно по едно.

Но все така се разсейваше. Просто не проумяваше. Как е могла Франи да допусне подобни неща, и то едно след друго? Сега в семейството наистина бе възникнал проблем, който щеше да засегне както него, така и децата — най-вече тях. И всичко това — само защото Франи просто се е разлютила. При всички положения, би могла да постъпи другояче и да избегне цялата тази бъркотия.

Но не го бе направила и това имаше нещо общо с Рон, нещо лично.

Не му се щеше да се впуска в подобни размисли, но, естествено, не устоя. Ами ако Франи чисто и просто е още начинаеща в прикриването на следите си, в измислянето на извинения? Преди не й се е налагало да овладява такива номера, защото никога не е лъгала. Винаги си казваха всичко. Но внезапно покрай Рон (какъвто и да е той, по дяволите), покрай починалата му — не, _убитата_ му — съпруга нещата са се променили.

_Та Франи дори не му бе споменала за призовката!_

Харди не беше в състояние и да си представи, че ще получи призовка да се яви в приюта за бездомни кучета, камо ли пък пред разширен състав от съдебни заседатели, без да обсъди всички подробности с жена си. Какво е направил? По какъв начин е замесен? Как да се държи? Какво означава това?