— Значи във вашето оборудване не е било открито нищо. Когато пристигнахте там в четвъртък, огледът на местопрестъплението беше вече приключил, нали?

Китаецът поклати глава.

— Нямам представа. Но инспектор Грифин… един момент.

Собственикът отвори чекмеджето и се порови известно време, намери каквото търсеше, измъкна го и го подаде на Харди.

Беше смачкан лист хартия. Пулсът на Харди се ускори, щом разбра какво би могло да е това: лист, откъснат от бележника на Грифин. Зачете вече познатите му драскулки: „10.01. Получено от химическо чистене «Херитидж». Мъжки часовник от злато и платина «Мовадо», сериен номер 81–84–9880/8367685. Номер на уликата: 981113248. К. Грифин, СФПУ, значка 1123.“

— Откъде го взехте? — попита Харди. — Къде е часовникът?

Господин Ли красноречиво вдигна рамене.

— Когато инспекторът дойде тук, каза, че часовникът все още му бил нужен. Трябвало да пазя разписката. Ако никой не го потърсел, можел в крайна сметка да остане за нас.

— Но преди всичко — как получихте разписката?

— Инспекторът я дал на моя контрольор от сградата. Намерили го, докато чистели.

— Когато вашите хора са чистили там ли? В четвъртък ли?

Ли помисли за миг.

— Да. Датата върху разписката е първи октомври, виждате ли? В четвъртък.

— И оттогава никой не го е потърсил? Не е съобщил, че го е загубил?

— Не — отговори старецът. — Поне не на моите хора.

Харди не се изненада от чутото. Ако часовникът е паднал по невнимание, например при сбиване на местопрестъплението, щеше да е върхът на глупостта да се върнеш обратно и да го търсиш. Но се случваха и по-странни неща.

„Разбира се — осъзна Харди, — часовникът може да е на Рон. При настъпилите след смъртта на Брий промени в живота му, нищо чудно да не е забелязал липсата му. Но Грифин щеше направо да го попита. Нали?“

Вместо това го е включил към уликите, регистрирал го е под номер към делото „Бомонт“. Работата бе там, че Харди вече беше научил списъка на уликите наизуст, ала нито в хранилището, нито другаде фигурираше какъвто и да било часовник.

Попита може ли да получи копие от разписката. Когато се върна с копието, господин Ли го подаде на Харди и му се усмихна съчувствено.

— Съжалявам, че не мога да помогна с нищо повече, но дори не знаех за смъртта на сержант Грифин.

Не го гонеше, но очевидно смяташе, че това разследване няма нищо общо със самия него и с персонала му. Беше му отнело доста от работното време.

Харди не можеше да се отърси от усещането, че тук се крие нещо повече. Би следвало да е така. Преди да дойде, повторно бе огледал бележките и видя, че Грифин бе поставил до името на химическото чистене влудяващите си удивителни.

Но вече вървяха към изхода. Харди си спомни думите „тък. пране“ и се спря на вратата.

— Господин Ли, един последен въпрос. Перете ли каквито и да е дрехи? Да кажем, ако някой ваш клиент остави купчина дрехи до пералнята си — ще ги изперете ли вместо него? Ще ги изсушите ли?

Собственикът помисли и поклати глава.

— Понякога чистим завеси и тапицерии, но не перем. Общо взето не перем дрехи.

— А как стоят нещата със завесите и мебелите на Брий? Вземали ли сте ги за химическо чистене? Имаше ли по тях петна, които се налага да почистите?

— Не. Това щеше да бъде специална поръчка, а ние със сержант Грифин проверихме, когато той ни посети тук. Още веднъж, много съжалявам за известието за смъртта му.

Скот Рандъл научи клюката от един стажант в Областната прокуратура, който на свой ред я бе чул от член на екипа на инспектор Лион Тимс, злополучно събирал и описвал цяла нощ намереното под задната седалка в колата на Грифин.

Макар Глицки да бе предупредил Тимс и хората му да не обсъждат евентуалната връзка между убийствата на Брий Бомонт, Карл Грифин и Фил Канета, по необяснима природна загадка, мълвата се бе разчула.

В момента Рандъл присъстваше на спешно свикано в обедно време стратегическо заседание с шефката си и следователя Питър Струлър. Тъкмо се бяха настанили в „Булевардът“ — невероятно изискан ресторант, разположен достатъчно далеч от постоянните заведения на редовите служители в Съдебната палата.

Прат, все още раздразнена от мъмренето на кмета, бе склонна да пренебрегне клюката, обаче Рандъл се нуждаеше от нейната подкрепа за по-нататъшните си действия и нямаше да се остави току-така.

— Според мен ще трябва да допуснем, че е истина, Шарън. Звучи правдоподобно. _Изглежда_ вярно, нали?

Питър Струлър бе сериозен следовател вече петнайсет години и заговори с увереността на врял и кипял професионалист:

— Вярно е — отзова се той. — Всички предполагаха, че Грифин е бил пречукан покрай някаква разправия за наркотици, но той се занимаваше със случая „Бомонт“. Балистичните анализи потвърждават, че Канета са го гръмнали със същия пистолет.

Прат за миг застина с отворена уста.

— Потвърдено ли е? Сигурен ли си?

Струлър кимна.

— Още щом Скот ми каза какво е чул, хукнах към лабораторията и попитах няколко от момчетата. Със същия пистолет.

— Със същия пистолет. — Прат се опитваше да нагоди сведението към своите представи.

— Със същия пистолет, с който е убит Грифин — повторно обясни Рандъл.

— Но каква е връзката между Канета и случая „Бомонт“?

— Е, може ли точно ти да питаш? — Рандъл се опита да овладее безочливата си усмивка, но не му се удаде напълно. Приведе се над масичката. — Нали познаваш оная Франи Харди, дето толкова я оплаквахме тази заран? Горката нещастна женица!

Прат присви очи.

— Да.

— Е, та старият ни познайник, съпругът й. Затънал е до гуша в тая каша. Канета е работел за него срещу заплащане.

— За него ли? Какво искаш да кажеш?

— Харди е използвал значката на Канета, за да може сам да получи сведенията, които му трябват — включи се Струлър.

— За какво?

— Все за същото. За всичко възможно — направи широк жест Рандъл.

— Но защо?

— Навярно ще отговори, че иска да помогне на жена си да излезе от затвора, но не на нас тия. Въпреки настояванията на кмета, тя няма да излезе, докато не я пуснем ние, а аз не съм особено склонен да я пусна. — Рандъл хвърли заговорнически поглед на Струлър. — Имам своя теория за причината, поради която Харди се е намесил, и Питър я намира за сполучлива.

Прат отпи от газираната вода и кимна внимателно.

— Продължавай.

— Нали Харди е най-добрия приятел на Глицки? Онзи ден го чу тоя наш лейтенант в кабинета ни да разправя колко добра приятелка му била онази Франи, какъв страхотен човек била. Грижила се за децата му след смъртта на жена му. Дрън-дрън. Е, питай Мариан Брон каква душичка е госпожа Харди.

Прат нетърпеливо махна с ръка.

— Та каква е теорията ти, Скот?

— Добре, слушай. Всички сме на едно мнение — Рон е извършителят, нали?

Струлър бе още по-категоричен и от Рандъл.

— Несъмнено. — Обърна се към Прат и й го повтори, да не би тя да не е наясно: — Чиста застрахователна измама, Шарън. Брий е имала огромна застраховка. Издържала е Рон, но е решила да го изхвърли на улицата.

— Защо? — попита Прат.

Струлър продължи:

— Имал си е едно маце…

— Жена — побърза да го поправи Прат. Разговаряха за няколко свързани убийства, но някои неща не бива да се толерират дори и за миг.

По лицето на следователя се изписа схватливост и той продължи, запазвайки това изражение:

— Имало е и друга жена…

— Франи Харди ли?

— Не. Не смятаме, че е тя. Така или иначе, разполагаме с четирима свидетели от сградата, които твърдят, че са виждали Рон с друга жена — все една и съща — през деня, когато Брий е била на работа. Минавали са през фоайето, хванати за ръка и май са сядали на пейката отпред.

— И коя е тя?

— Не знаем. Но все пак ще я открием. Както и да е, работата е там, че Брий е научила.

— Откъде знаете?

— Това е само логична догадка — намеси се Рандъл. — Възможно е да не е научила. Без значение е. Но ще видиш, че всичко пасва. — Кимна на Струлър да продължи.