— Да, бих изпил една бира, благодаря.

Отново се взря в нея, но се насили да отклони поглед към балкона и града отвъд. Тя се върна само след секунда с бутилка чуждестранна бира, с изстудена чаша за пилзенска бира и пластмасова бутилка минерална вода.

Валънс любезно й благодари.

— Хубаво жилище — отбеляза, докато си наливаше.

Тя отвинтваше капачката на минералната вода, но спря, а лицето й се натъжи.

— Да. Макар че, боя се, много скоро ще ни се наложи да го напуснем. Но не бива да се оплаквам — беше много удобно, повече, отколкото предполагахме, че… — Замълча. — Поддръжката му е твърде скъпа. А освен това ние с Рон — съпруга ми… е, наясно си.

— Той вкъщи ли е?

Тя поклати глава.

— Не. Отиде с децата… както и да е, няма значение. Не са у дома в момента.

Валънс отпи голяма глътка и се опита да зададе въпроса си предпазливо. Нямаше да му е от полза, ако му проличи каквото и да било.

— За него ли става дума?

Запитването му като че ли я изненада.

— Не. Абсолютно нищо, свързано с него.

Той изчакваше.

Тя се загледа над рамото му, разсеяно поднасяйки бутилката към устните си.

— Напоследък доста се вглеждах в себе си, Ал. А правих и много проучвания.

— Да.

Тя отметна кичур от лицето си.

— Знаеш ли, откакто Деймън ме накара да се усъмня в предположенията си относно моята работа за петролната индустрия, да се огледам във всички посоки, както би се изразил той, беше истинско… предполагам, че ти би го нарекъл образование.

Валънс кимна.

— Което е странно, при положение, че ме смятат за експерт по тези въпроси.

Той вдигна рамене и се опита да се усмихне.

— Е, осъзнала си заблудата си, нищо повече.

Но Брий тръсна глава.

— Не зная какво всъщност осъзнах. Струва ми се, че освен дето се почувствах уязвена, съм била и подведена от хора, на които съм имала доверие, и ядосана на себе си за собствената си глупост — имам предвид, Ал, че не съм глупава, всичко друго да, само не и глупава.

— Така е — отвърна Валънс, стараейки се да говори безгрижно, — не и глупава е добре казано.

Тя пренебрегна лекомислената му забележка. Раздразнено отметна кичур коса.

— И нещо повече, Деймън отново ме върна към подтика да се захвана с всичко това… имам предвид работата си… преди всичко.

— Което ще рече?

Тя помълча.

— Ще ти прозвучи глупаво.

Валънс поклати глава.

— Не, нали се разбрахме, че не си глупава. И защо започна работа преди всичко?

— Исках да върша добро. — Брий въздъхна шумно. — Добре, ето така. Казах го.

— Добре. — „Голяма работа“, помисли си той. — И тъй, искала си да правиш добро.

— И го правех. С МТБЕ направих онова, което си бях поставила за цел. Знаеш ли каква работа върши това вещество за прочистване на въздуха, Ал? Почти напълно ликвидира токсичните газове. Ако отидеш в Пасадена през август, вече ще можеш да видиш планините. И дори ей там — посочи Брий към прозореца. — Всичко се вижда! То направи въздуха по-чист, разбираш ли? Съзнаваш ли какво невероятно постижение е това?

Беше се разпалила и трябваше да стане и да се раздвижи, за да се разтовари поне донякъде. Отвори балконската врата и в помещението нахлу струя студен въздух. Това изглежда я поуспокои за миг и тя пак се обърна с лице към него.

— Както и да е, въпреки сегашните лоши отзиви за него в пресата, въпросът е там, че то наистина действаше, а аз имах принос за него, и то какъв! Агенцията за опазване на природата се възхити, всички се възхитиха. Можеш ли да разбереш до каква степен вложих себе си в разработката му? Как не исках дори да погледна появилите се оплаквания? Не бях в състояние да ги погледна.

— Всеки би те разбрал — кимна Ал, макар самият той да не бе съвсем сигурен, че я разбира. — Естествено е.

— Така е — съгласи се тя. — Напълно е естествено. — Въздъхна и пак седна на стола срещу него, а коленете им почти се докосваха. — Както и да е, по-късно прозрях какво съм вършела, благодарение на Деймън.

— И правилно си постъпила.

— Е, до известна степен.

Валънс вдигна глава.

— Какво искаш да кажеш?

— Че навярно съм била ядосана. Бяха ме изиграли като глупачка и не исках това да се случи повторно. Осъзнах, че Деймън изглежда възнамерява да лансира етанола, макар всъщност да не го прави директно, пък и не съм сигурна, че наистина иска да продължава в тази насока.

За Валънс това бе възможно най-лошата новина. Кандидатът не бе учен — нямаше нужда да знае подробностите. Трябваше да знае единствено, че МТБЕ замърсява подпочвените води, а етанолът — не. Следователно етанолът е за предпочитане. Но не биваше да издава безпокойството си. Вместо това се позабави, отпивайки от бирата, после се усмихна.

— Е, Брий, както сама казваш, никога не е включвал етанола в предизборната си платформа.

— Обаче всъщност за това става дума. И ти го знаеш, Ал.

— И толкова ли е лошо?

— Е, не е страхотно гориво. Производството му е скъпо, не е икономично…

Принуди се да я прекъсне:

— Но не представлява опасност за подпочвените води и пречиства бензина, нали?

Брий се намръщи. Двоумеше се.

— Какво? Кажи ми!

— Не се нуждаем нито от едното, нито от другото. Цялото производство на добавки в основата си е просто едно голямо, алчно мошеничество. Петролните компании, както е известно, трупат милиарди от МТБЕ. Но това не е всичко. Чувал ли си за СКО, петролното сдружение?

Валънс усети, че му се завива свят.

— Разбира се.

— Е, те пък изкарват милиарди и милиарди от дотациите за етанола. Не могат да печелят от него, но някак са убедили правителството, че е от национален интерес производството му да продължи.

— Може и така да е. Може би…

Но тя го прекъсна:

— Не. Не, не е, Ал. Знаеш ли, че добивът му изисква по-голям разходна енергия, отколкото той произвежда като гориво?

— Едва ли, Брий. Как е възможно?

— Извличането на горивото, стойността на превоза, складирането, рафинирането и тъй нататък.

— Добре, но…

— Нищо не е добре. И тъй като горивната му енергия е по-малка от тази на бензина, това означава, че на километър се харчи повече, което засяга всички шофьори. Освен това — продължи Брий, обзета от дълбоко възмущение, — съзнаваш ли, че всеки долар от печалбите на СКО от етанола струва трийсет долара на американския данъкоплатец? И при това изцяло изпускам научната страна. Говоря единствено за гнусния бизнес. Направо ужасно.

Валънс нямаше какво да й отговори. Не знаеше дали всичко това наистина е вярно, а и не му пукаше, но тя очевидно си вярваше и като нищо щеше да го съобщи на Деймън. Ето къде бе проблемът. Ето на какво трябваше да попречи.

Заговори, владеейки гласа си:

— Но, Брий, почти всеки бизнес…

— Само че Деймън не се е ангажирал с всички видове бизнес. А с този. И етанолът не е най-лошото.

Той зачака, стаил дъх. Какво можеше да е по-лошо от вече установеното от нея?

— И какво е най-лошото? — попита.

Тя се приведе напред и очите й фанатично се впиха в неговите.

— Нямаме нужда нито от едното, нито от другото.

— От кое по-точно?

— Нито от МТБЕ, нито от етанол и изобщо от никакви добавки. Агенцията за опазване на природата ги е узаконила, но цялата история е мошеничество. Цялата, разбираш ли? — От гняв гласът й се извиси с няколко децибела.

— Аз… боя се, че не разбирам — успя да измънка той.

— Да, да. Зная, че не ти е ясно. Как иначе? Никой не разбира. Почакай малко.

И ненадейно скочи, едва ли не затича, и изчезна в някакъв коридор срещу кухнята. А след миг се появи отново с голяма купчина книжа в ръце.

— Виж — започна без предисловие, — не очаквам от теб да проумееш научните термини, но нека се опитам да ти обясня.

Той слуша, както му се стори, цяла вечност как тя изброява основните пунктове от доклада, над който бе работила миналия месец и половина. Той съдържаше множество данни — диаграми, уравнения, сравнителни анализи на скоростта на горене, емисии, икономичност на бензините — и постепенно дори Ал Валънс започна да осъзнава какво бе натрупала Брий.