Край устните на свидетеля затрепери мускулче.

— Казах ви вече. Не съм имал взаимоотношения със сержант Канета.

— Не наредихте ли на сержант Канета да ви докладва за влизането и излизането на Брий Бомонт, след като тя прекъсна отношенията си с вас?

— Не, не съм му нареждал.

— А не му ли плащахте за тази услуга?

Пиърс стрелна с очи съдебната зала, после пак сведе поглед.

— Не.

— Не — повтори Харди. — Господин Пиърс, сержант Канета не ели идвал у вас миналата събота през нощта, когато беше убит?

И мускулчето отново потрепна, и свидетелят отново се съвзе.

— Не.

— И не се ли опита той да ви измъкне още пари, задето насочва разследването за смъртта на Брий Бомонт в погрешна посока? И го отклонява от вас?

— Не.

— А вие не го ли поканихте в къщата си да си поговорите, а после…

И най-сетне свидетелят избухна истински. Приведе се напред, а очите му пламнаха:

— Не, не и не. Нищо подобно не съм вършил. Измисляте си всичко, за да ме дискредитирате.

Най-накрая се обади и Мариан Брон:

— Свидетелят има право, господин Харди. Отправяте множество обвинения, без да представяте каквито и да е доказателства.

Харди, пое дълбоко дъх и издиша.

— Имам доказателство, ваша светлост — спокойно отвърна той. — Господин Пиърс го държи в ръцете си.

Свидетелят все още държеше писмото си до Брий и във внезапно настъпилата тишина отново го вдигна към очите си. Но с това издаде, че ръцете му треперят, и побърза да ги опре на перилото.

Брон смъкна очилата си на върха на носа си и погледна над тях.

— Той вече призна, че е лъжесвидетелствал относно връзката си с госпожа Бомонт, господин Харди. Но това не означава, че я е убил.

— Не, ваша светлост, не означава. Но писмата, разпознати от господин Пиърс като негови собствени, съдържат улики, които директно го свързват с убийството на Брий Бомонт.

Брон се подвоуми: ако Пиърс не бе дал веднъж лъжливи показания, тя щеше да прекрати разпита незабавно. Вместо това несъзнателно за самата нея кимна. Искаше да разбере.

— Но внимавайте, господин Харди.

Адвокатът кимна.

— Ако разрешите, ваша светлост, ще ми се да прочета пред съда откъс от едно писмо.

Брон кимна.

Очаквам,

Бленувам

И тръпна.

Чуй ме,

Аз искам те,

Младост.

Ти, укроти ме,

Ела!

Харди не изчака въздействието на сладникавите стихове. Друга бе неговата цел.

— Почти всички писма, ваша светлост, съдържат подобни стихотворения. — Подаде към подиума писмото, което току-що бе прочел. — Както съдът ще забележи, първите букви от всеки стих представляват акростих — в случая: „Обичам те“. Както ваша светлост ще види, това се отнася за всички стихотворения в писмата.

Брон прехвърли няколко странички и кимна.

— Добре.

— Писмото, което господин Пиърс държи в момента, съдържа друго подобно стихотворение. — Приближи до свидетеля и взе листа от ръцете му. — Ако обичате. — Зачете, наблягайки на отделните стихове:

Да те докосна

Е мечтата ми

Веднъж поне.

Е, не можах

Това да сторя

Ни веднъж,

Уви.

Любов,

Ад,

Див копнеж

Веднъж да те докосна

Ела!

И пак не запази мълчание.

— Господин Пиърс, бихте ли казали на съда значението на фразата „девет нула две“?

По лицето на Пиърс течеше пот.

— Не зная — каза той. — Не си спомням.

— Не си ли спомняте?

— Не.

Тъкмо това искаше Харди: да го притисне със забързания ритъм на въпросите и свидетелят да отговаря с „не“, без да е помислил достатъчно.

— Вярно ли е, господин Пиърс — продължи адвокатът, — че „девет нула две“ е номерът на апартамента в сградата на Брий Бомонт, в който сте се срещали с нея?

— Не, аз…

— А вярно ли е, че двамата с Брий сте го купили преди близо шест години?

Пиърс хвърли поглед към публиката.

— Не. Тя… — и замълча.

— Какво тя, господин Пиърс? Тя ли го е купила?

— Не. Не зная.

— Ваша светлост! — Джаред Райт не издържаше повече да гледа как клиентът му се самоунищожава пред очите му. — Това е възмутително…

Харди извиси глас, за да го надвика:

— Но вие знаете, нали, господин Пиърс, че апартамент деветстотин и две е точно два етажа по-долу под нейната надстройка.

— Не, не мисля, че…

Ала Харди вече не можеше да се спре и продължи с все сила:

— Искате да кажете, _че не се намира_ под надстройката й ли, господин Пиърс? След като знаете, че не е вярно?

Пиърс не бе в състояние да отговори.

Харди се приведе към него и едва ли не извика:

— Господин Пиърс, нима не знаете, че всъщност деветстотин и втори е апартаментът, от който тя е била хвърлена и убита?

— _Ваша светлост! Моля ви!_

Нейна светлост удари с чукчето си.

— Седнете, господин Райт. Господин Харди!

Харди се помъчи да сподави набраната инерция, да се овладее и вдигна очи към съдията. Беше се зачервил, дишаше неравномерно.

Гласът на Брон прозвуча сурово:

— Искам незабавно да спра разпита, господин Харди. Дадох ви достатъчно време. Вие не представихте на съда никаква улика, която да свързва господин Пиърс с апартамент „Деветстотин и две“, никаква улика за каквото и да е. Казахте, че разполагате с доказателство и представихте тези писма и стихотворения, но нито едно от тях не може да се разглежда като същинско доказателство. Господин Пиърс не призна нищо от твърденията ви, свързани с убийството на Брий Бомонт. Ако не разполагате с нищо по-сериозно, нямам друг избор, освен да позволя на свидетеля да слезе от мястото си.

Харди пое дълбоко дъх и издиша тежко.

— Разполагам с веществена улика, която свързва господин Пиърс с апартамент „Деветстотин и две“, ваша светлост.

Търпението на съдията също се бе изчерпало. Личеше си от тона й:

— Ако е вярно, съдът настоява да я види незабавно.

Харди бързо се върна до масата си, бръкна в куфарчето си и извади ксерокопието от разписката на Грифин за часовника „Мовадо“, който сержантът бе взел от химическо чистене „Херитидж“.

Върна се при съдийската маса, прочете я на глас и я връчи на Брон. Докато тя я разглеждаше, той продължи словото си:

— Ваша светлост, както виждате, разписката се отнася за особен модел часовник „Мовадо“, който инспектор Грифин е взел като улика при разследването си на смъртта на Брий Бомонт. Готов съм да призова свидетеля, господин Ли, който се намира в залата. Господин Ли е управител на компания за химическо чистене „Херитидж“, която почиства някои апартаменти в сградата на Брий Бомонт. Господин Ли ще свидетелства, че този часовник е намерен от служителите му в апартамент „Деветстотин и две“ в същата сграда в четвъртъка след убийството на госпожа Бомонт.

Брон сведе поглед към Харди, после изви очи към Райт и Пиърс и най-сетне — към съдебната зала.

— Добре, но не разбирам… — Замълча. — Но къде е самият часовник, господин Харди? Без него…

Харди кимна и посочи свидетеля.

— Господин Пиърс го носи в момента.

Неочаквано и най-после в помещението се възцари дълбока тишина. И в настаналото мълчание Харди изрече едва ли не шепнешком:

— Господин Пиърс?

Свидетелят не можеше да се препира безнаказано. Знаеше, че из целия апартамент има улики за пребиваването му там. И макар това да не бе убедително доказателство, че е убил Брий, знаеше и какво ще намери полицията, стига да започне оглед: чаши от същото стъкло като парченцата, намерени в косата на Брий, следи от боричкането, при което часовникът му бе паднал.

Вторачи безизразен поглед в Харди.

— Не исках да…

Гласът на Джаред Райт избумтя в залата:

— За Бога, Джим, млъкни! Нито дума повече!

А Брон удряше ли, удряше с чукчето си сред последвалата глъчка.

Глицки го биваше за подобни неща. Съдебният пристав задържа Пиърс, въпреки горещите възражения на Джаред Райт. А после в залата настъпи бъркотия, предизвикана от ощетените свидетели, принудени да загубят толкова часове от деня си. Накрая дойде времето и за Рон — извинения и благодарности. Няколко не съвсем ясни закачки относно Касандра, която пак била тръгнала на училище.