Глицки преглътна.

— Бедна ти е фантазията да разбереш цялата истина. — Гребна още една лъжица. — От повишението си навирих носа. Вероятно това е причината.

Харди погледа още около минута как неговият приятел опразва полека супника и когато се убеди, че Глицки не изпитва никакви угризения, стана и излезе в коридора.

След малко Глицки чу познатото мърморене на телевизора на момчетата. Сипа още „Тапатио“ и си бодна препържено картофче. До ушите му стигна името Кевин Ший и щом го чу втори път, забучи лъжицата в гозбата, взе си супника и се премести от кухнята в стаята.

Харди се бе излегнал върху леглото на Айзък, сплел пръсти зад тила си. Внимателно наваксваше пропуснатите новини. Коментаторът предъвкваше как щяла да повлияе записаната от господин Ший касета върху…

— Каква касета?

— Ще я пуснат отново. Току-що обещаха.

— Кога?

— Ей сега. Потърпи малко.

Глицки влезе в стаята, придърпа си дървен стол, седна с лице към облегалката и остави супника на пода в момента, когато лицето на Кевин Ший запълни екрана.

„… и не съм замесен по никакъв начин в това. Бях в бара и когато всички скочиха, повлякоха ме навън в тълпата. Видях какво правеха с Артър Уейд и се опитах да си пробия път. Извадих джобното си ножче и нараних няколко човека, които ми се препречиха. По-добре полицията да търси хора с рани от нож, а не мен…

Господин Уейд вече висеше над тротоара, когато стигнах до него и се заклевам в Господ, че се опитах да го _повдигна_, а не да го дърпам надолу. Подадох му ножа си, за да среже въжето. Но после те… онези от тълпата избиха ножа, някой ме удари и аз паднах. Ритнаха ме по главата. После за малко нищо не помня и като погледнах, Артър Уейд вече беше мъртъв. Някакви типове дойдоха, хвърлиха ме в един пикап и ме откараха. Обещаха да ме убият, ако изтърва и една думичка как е станало всичко.“

Ший замълча. Харди измънка „южняк“, а Глицки добави „от Тексас“.

Ший продължи:

„Не съм напускал града. Искам да разкажа истината, но когато опитах да се свържа с полицията и да ги помоля да ме пазят, те… те предадоха доверието ми.“

— Що за тъпотия! — възкликна Глицки.

„Преди малко — сега е вторник вечерта — моят адвокат ми съобщи, че е бил проследен до дома си от полицията, след като е уговарял с нейни служители условията, при които ще се явя, за да дам показания. Не искам да бягам, защото ще излезе, че съм виновен, _а аз нищо лошо не съм направил_. Не можах да измисля нищо друго, затова записвам тази касета. Надявам се все някой да чуе какво казвам. Не съм направил това, за което ме обвиняват. Трябва да ми повярвате…“

Записът свърши и Харди се обади на секундата:

— Обаче аз не му вярвам.

Пуснаха реклама и Глицки изключи телевизора. Харди се надигна върху леглото.

— Все пак стратегически това е добра идея, за да отклони вниманието от себе си. Само ще му излезе през носа. Кой му е адвокат?

— Уес Фаръл.

— Чувах, че се е отказал от занаята. Понякога се вясва в „Шамрок“, нали? Ще взема да поразпитам Моузес. Не бих позволил на свой клиент да извърти такъв номер.

— Защо?

— Защото направо смърди на гузна съвест. Само си влошава положението.

— Но може и да казва истината.

Харди го изгледа сепнато. Неговият приятел Ейб Ченгето рядко заставаше на страната на заподозрените.

— Как така?

— Е, онова как проследили Фаръл до дома му е глупост, но останалото…

— Ало, я задръж! Щом една думичка е лъжлива, можеш да се хванеш на бас, че и останалото е измислица. Типична грешка за подобни клиенти. Увличат се и не знаят кога да спрат. — Харди докопа супника, но след миг му бе измъкнат от ръцете. Той се озъби свирепо. — И откъде-накъде си решил, че може да казва истината?

Глицки смеси чипса с другите съставки.

— Раните от нож, които спомена… неговата версия май е единственото възможно обяснение. А има и друго.

Харди кимна.

— Както винаги, полицията си пази тайните.

— Даже прекалено.

Вече бяха в хола и Глицки подхвърли на Харди другия пакет чипс.

— Толкова ти се полага.

След няколко дребни заяждания стигнаха до загадъчната бележка за Мо-Мо Къщата.

— И каква е тази идиотщина — „Глей к’ва стана` тя“?

— Нещо като тест за интелигентност — обясни Глицки. — Ако не ти е смешно, значи си слабоумен. Опитай с някой приятел и ще видиш.

Но Харди се замисли за бележката, а не за така наречената шегичка.

— На твое място веднага щях да попитам Бенкс какво означава.

— И аз, само че не го свърта в отдела. Имам предчувствие, че не е случайно.

— Какво може да е станало?

— А, да знаеш, че и на мен ми минава този въпрос през ума.

Харди стана и отиде до прозореца, през който вече проникваше следобедното слънце. Стоеше и зяпаше, пъхнал ръце в джобовете.

— Каквото и да означава, не е искал някой друг да прочете бележката, оставена на бюрото ти и да разбере смисъла. Има ли нещо служебно, за което знаете само вие двамата? Може да сте обсъждали нещо, когато ти е изръсил този майтап, ако си струва да го наричаме така? Да не би да ти напомня за разговора?

— Нищо не ми напомня.

Но, разбира се, напомняше му. Само че нямаше намерение да споделя това с Харди — не бе споменал пред никой и думица за новата си връзка с Лорета. Но изведнъж в съзнанието му изплува точно моментът предния ден, когато се спогледаха с Ридли и инспекторът понечи да каже още нещо за Лорета, да предупреди своя лейтенант, но Глицки го възпря, защото не желаеше да слуша още злословия за нея.

Дали това „Глей к’ва стана` тя“ се отнасяше за същото? Изглеждаше пресилено предположението, че Ридли искаше Ейб да поразмисли не за тъпия майтап, а за онова, _което така и не обсъдиха_ тогава. От друга страна, такава византийска логика като че беше напълно приемлива за Харди.

Глицки разсеяно си подъвка бузата. Снощи Лорета обясни доста убедително какво се криеше всъщност зад описаната от Ридли история с „Пасифик Муун“. Значи неясното споменаване за Мо-Мо Къщата несъмнено бе свързано с Джеръм Рийз. Или не?

Все пак, ако Харди налучкваше истината, значи Ридли потайно съветваше Глицки да се види с Мо-Мо Къщата за нещо, свързано с Лорета Уейджър. Колкото и да му се струваше придърпано за ушите това обяснение, Глицки не би пренебрегнал такава вероятност.

Скочи и тръгна към вратата.

— Хайде, Диз, да излизаме. Време е за работа.

— Аз няма да работя днес.

Глицки отвори входната врата.

— Обаче аз ще работя.

Докато слизаха по стъпалата, Харди го увери, че е станал твърде неприятен домакин, а Глицки го посъветва следващия път да изчака покана, преди да се натресе и да опита да му изяде обяда.

58.

Седнал в стаичката за срещи с адвокатите на шестия етаж, която едва ли имаше и два на три метра, Джеръм Рийз отбеляза на ум, че неговата защитничка Джина Роук напоследък доста се е разхубавила. Смъкнала е някое и друго кило, изрусила си кичурите, където май се виждаше издайническо сиво. Пък и винаги хващаше окото, като си сложи малко грим. Тая жена май гонеше четирийсетте, време беше да се заеме сериозно със себе си, ако искаше да си хване някой мъж.

Току-що мина времето за обяд в затвора и хората да си дрънкат каквото щат, ама Джеръм с кеф си хапваше за сметка на окръга — днес на закуска дадоха яйца, кренвирш, картофки, три филии хляб, сок, паничка с плодове. Има-няма четири часа по-късно, вече му носеха таблата с обяда. Два дебели резена руло от кайма, картофено пюре, гъстичък сос, варен зелен фасул, три филии хляб (все режеха по три филии), грамадно парче сладкиш с кленов сироп, че и мляко. Не се оплакваше от плюскането в панделата, почти винаги бъркаха по-свестни манджи от Кери.

— _Мамка му_, момиче — ухили се на адвокатката си, — _готина си_ днеска.

Джина Роук бе оставила куфарчето си на пода до миниатюрната масичка. Вече осем години работеше като обществен защитник и през това време три пъти беше адвокатка на Джеръм Рийз. Точно тя му издейства твърде снизходителната присъда при „първото закононарушение“ (като пълнолетен), освен това успешно се пребори с покойния Крис Лок по непреодолимия проблем с доказателствата, с който прокуратурата се сблъска в делото за убийството на Майкъл Мюлън.