По време на първата кампания на майка й за влизане в сената, когато Илейн беше още в края на пубертета, Алън Рестън се прояви пред нея като пълно нищожество. По онова време беше на около двайсет и пет години, вече сгоден (сега беше женен за тогавашната си годеница), с богат баща. Държеше се добродушно и не допускаше съмнение, че е привлекателен като магнит за другия пол.

Вечерта след победата на майка й в изборите, одързостен от коняка, той си позволи да размаха пениса си пред Илейн Уейджър. Явно си въобразяваше, че това е безобидна, дори очарователна постъпка, съвсем в духа на празненството. Като че искрено вярваше в допустимостта на подобен ритуал преди съвкуплението. В края на краищата, нали бе убеден, че привличането помежду им е неустоимо, заедно се трудиха по време на предизборната кампания и нямаше защо да… а, какво има пък сега? Тя не знае ли за какво служи _това нещо_? И изобщо какво представлява?

Тя погледна и отговори, че прилича на пенис, но малък. Шегичка.

Оттогава не се бяха срещали.

Илейн остави на дивана чантата си, пълна със служебни документи. Рестън завъртя едно от високите кресла, за да седне срещу нея, но още преди да се настани, тя вече говореше.

— Видя ли се с Арт Драйсдейл? Минах през кабинета му, но го нямаше и предположих, че може да е дошъл при теб. Не исках да те безпокоя точно сега.

— Радвам се, че влезе при мен. Не ме безпокоиш.

Тя изчака, но се наложи да го подкани:

— А Арт Драйсдейл?

— Да, Драйсдейл. Доколкото знам, има среща с кмета, трябва да обсъдят всичко това… неудобното положение, засягащо нас двамата. Мисля, че и майка ти се е намесила. Да изгладят противоречията, така да се каже.

— Алън, той не се стреми да стане районен прокурор. Наистина.

Рестън вдигна ръце, сякаш да покаже, че тези неща са извън контрол за него, а той само чака какво ще се случи.

— Но мисля, че не са доволни от две-три негови решения…

— Джеръм Рийз.

— Да, освен всичко друго.

— И какво ще правите по въпроса с Джеръм Рийз?

— Е, надявам се да не сдъвчат прекалено господин Драйсдейл. Както чувам, той е незаменим в ролята си тук.

— Така е, а за Джеръм Рийз съм виновна аз, а не Арт. Самоволно реших да го арестувам…

— И сега е като горещ картоф в ръцете ни.

— Пак ти казвам, Арт не е виновен за това.

Рестън най-после седна и опря ръце на коленете си. Положението на Арт Драйсдейл се решаваше на по-високо равнище и не беше негов проблем. Оставят ли го в прокуратурата, Рестън ще намери начин да се сработи с него. Ако не — добрите администратори с лопата да ги ринеш.

— Както и да е, Илейн, сега си тук. Може би аз ще успея да ти помогна. За какво искаше да говориш с Арт Драйсдейл?

Все някога щеше да се стигне до този разговор, а и нали тя обеща на Арт сама да обсъди това с Рестън.

— Познаваш ли Ейб Глицки… лейтенант Ейб Глицки?

Рестън вече се усмихваше, чувстваше, че е започнал да дърпа конците.

— Ако си недоволна, че пъха нос в работата ти, вече си поприказвахме с него за това.

— Кога? За какво?

— Преди малко повече от час. Погрижихме се да не изразява повече такива мнения пред журналистите. Ригби и аз настояхме той да не… какво има?

Илейн енергично клатеше глава.

— Не става дума за това. Той беше при мен преди само десетина минути.

— Значи не го свърта на едно място.

— Вярно е, Алън. Старае се всичко да върви както трябва.

Погледите им се срещнаха. Упрекът, а може би предизвикателството остана недоизречено. Рестън метна крак върху крак.

— Илейн, всички се стараем. Този път какво е намислил добрият ни лейтенант?

Тя му обясни как Глицки дошъл при нея веднага след срещата си с Уес Фаръл, споделил най-важното — подробностите за раните от ножа, другото възможно обяснение за втората снимка, да не говорим пък за първата, дори мотивите на осведомителката Синтия Тейлър, която може би е зарязана бивша любовница на Ший.

Рестън слушаше, без да я прекъсва.

— Да-а… — каза и плесна с длани по бедрата си. Стана и повтори: — Да-а…

Протакаше. Отиде до прозореца, надникна навън, пристъпяше от крак на крак.

Илейн подхвана пак, без да отделя очи от него.

— Лейтенант Глицки ме попита дали ние… прокуратурата… бихме помислили за оттегляне на обвинението…

Рестън светкавично се извъртя.

— Не можем да направим това! — Укроти гласа си, преди да продължи: — На какво основание?

— Току-що ти обясних.

— И какво? Заради версията, предложена от адвоката на обвиняемия? Смяташ, че е достатъчно убедително?

— Алън, Глицки не е…

— Илейн, сега не говорим за Глицки. Разширен състав съдебни заседатели предяви обвинение за убийство срещу Кевин Ший, за което тази служба се е преборила преди няма и два дни, въз основа на снимка, показваща го в момента на престъплението…

— Ако…

— Никакво „ако“, Илейн. Снимката си е все същата. Смисълът й е ясен на целия свят.

— Алън, може тълкуването й да е погрешно. Лейтенант Глицки се опита да ми подскаже само това. Стигне ли се до процес…

Той вече размахваше пръст, гласът му се надигна.

— Но _именно ние_ ще се занимаваме с този процес. А не лейтенант Глицки. Ние, районната прокуратура. И не желая да слушам нищо, което дори и най-слабо противоречи на убеждението ми, че Кевин Ший е отговорен за… за тези събития.

— Добре, ами това?

Илейн се изправи, извади втората снимка от чантата си и тръгна към бюрото. Избута настрани хартиите и остави снимката.

— Е, и?…

— Направена е две-три секунди след първата. Ший подава ножа на Артър Уейд, дава му последна възможност да се отърве от въжето.

Остави Рестън да я разгледа на спокойствие, после започна да излага факт след факт другото обяснение за запечатаното на снимката — нагънатата риза, изкривеното под ъгъл въже. Всичко, към което Глицки прикова вниманието й.

Когато свърши, Рестън прехвърли няколко страници от папката и пак застана пред прозореца.

— Както виждам, Ший си е намерил добър адвокат.

— Или е невинен, а може би и едното, и другото.

Рестън тръсна глава.

— Не е невинен. — Изгледа я. — Илейн, нека си изясним това. Имаме случай, достатъчно убедителен за разширен състав съдебни заседатели. Градският надзорен съвет обяви награда за залавянето на Кевин Ший. А _лично ти_, от името на прокуратурата, публично обяви колко необоримо е обвинението. И сега идваш при мен, още в първия ми ден на тази длъжност, очакваш да се откажа от всичко ей така? От може би най-добрата възможност някак да овладеем положението в града? Това няма да стане.

— Дори ако не е престъпник?

— Имаш ли _доказателства_, че не е?

— Алън, обикновено от нас очакват да докажем, че някой е извършил престъпление, а не обратното. Забрави ли? Лейтенант Глицки е уверен, че би склонил Ший да дойде тук, ако решиш да говориш с него.

— Стига да оттегля обвинението.

— Само след това.

— Не. Твърде късно е. Да дойде, ще го арестуваме и ще караме поред. Никакви предварителни споразумения. Не и с него.

— Значи няма да дойде.

Рестън си позволи дълга въздишка.

— Тогава ще си поеме риска, което също е важно обстоятелство. — В опит да смекчи спора, той пристъпи към нея. — Илейн, може би трябва да поговориш с майка си. Както знаеш, и тя заложи немалко в случая.

— Алън, да не намесваме майка ми.

— Сигурно няма да ти е приятно да го чуеш, но може би точно заради твоята майка ти беше възложено да се занимаваш с делото.

Рестън се опря на бюрото. Няколко папки паднаха на пода, но и двамата не забелязаха.

Илейн присви очи.

— Не е вярно. Крис Лок вярваше в способността ми да…

— Няма спор, но… — Този път докосна ръката й. — Чуй ме, Илейн. Никой няма намерение да лиши Кевин Ший от справедлив съд. Но не можем да зарежем твърде силни обвинения срещу заподозрян, излъчени и по телевизията, и да го оставим на мира, само защото… за Бога!… неговият адвокат е стъкмил някакви доводи, които _биха могли_ — повтарям, _биха могли_ — да обяснят по друг начин някои факти. Ще станем глупаци в очите на цялата страна. А майка ти ще изглежда направо смешно.