Стив се изправи за кръстосания разпит.

— Как се държа госпожа Барксдейл, докато я разпитвахте?

— Плачеше — отвърна детектив Фарнсуърт.

— Каква е очакваната реакция от жена, чийто съпруг току-що е умрял?

— Протестирам, няма връзка — намеси се Пинчър.

— Отхвърля се — отвърна съдията.

— Виждал съм толкова много различни реакции, че вече не знам какво да очаквам — отвърна Фарнсуърт.

— Какво точно от разследването ви наведе на заключението, че смъртта на Чарлс Барксдейл не е нещастен случай?

— Самите обстоятелства.

— Това не ни говори кой знае колко.

— Не е и нужно.

— Какъв мотив е имала госпожа Барксдейл да убие съпруга си?

— Протестирам — скочи Пинчър. — Въпросът е зададен неправилно. Това са косвени показания.

— Аз ще преценя това — отвърна съдия Шварц. Замисли се и после добави: — Аз съм съдията тук. Какво отсъдих за последния протест?

— Отхвърлихте го — каза Пинчър.

— Тогава този се приема.

— Нека да ви попитам по друг начин — каза Стив. — Имала ли е Катрина Барксдейл причина да убие съпруга си?

— Няма как да знам — отвърна детективът.

— Лишавал ли я е от храна, дрехи, пътувания до Южна Франция?

— Според мен се е грижил доста добре за нея.

— Доста добре — повтори Стив. Отвори едно огромно портфолио и извади снимка, увеличена до размерите на плакат: семейство Барксдейл във вечерно облекло. — Диамантеното колие, което Катрина носи на благотворителната вечеря за страдащите от дислексия. Кой според вас й го е купил?

— Ще опитам да отгатна, съпругът й — отвърна Фарнсуърт.

Стив се приближи до свидетелската скамейка и вдигна друга снимка.

— Ами брошката от аквамарин и диаманти, с която е на вечерята, в полза на кампанията „Спрете булимията веднага“.

— Пак той.

Стив се върна на мястото си и Виктория му подаде папка, пълна догоре с квитанции. „Нийман-Маркъс“, „Гетс Джуелърс“, „Бавариан Къстом Мотокарс“.

— Щедростта е била взаимна — каза Стив. — Знаете ли, че два месеца преди нещастната смърт на Чарлс Барксдейл госпожа Барксдейл му е купила пръстен със сапфир, три костюма „Дзеня“ и часовник „Супероушън“ на „Брайтлинг“ с двайсет и пет скъпоценни камъка и огромен циферблат?

— Похарчила е доста от парите му. И какво от това?

В галерията Боби неспокойно се въртеше на мястото си и махаше на Стив, който видя, че го викат, и поклати глава.

— Какво ще кажете за тези снимки? Катрина и Чарлс не изглеждат ли щастливи?

— Протестирам — намеси се Пинчър. — Няма значение как изглеждат на фотографиите.

— Какво отсъдих предишния път? — попита съдията.

— Приехте протеста — отвърна Пинчър ядосано.

— Отхвърля се.

— Семейство Барксдейл изглеждат ли щастливи? — повтори Стив.

— Аз съм детектив от отдел „Убийства“ — отвърна Фарнсуърт. — Ние не сме експерти по щастието.

Стив извади още една снимка с размери на плакат.

— Ами тази снимка от благотворителната вечеря за опазването на морските крави?

— Той я целува. Тя има много бижута. Какъв е въпросът ви?

— Прилича ли Катрина на жена, която се кани да убие съпруга си?

— Вероятно не тази вечер.

— Колко снимки имате? — попита съдията, който беше започнал да се отегчава.

— Стотици, Ваша милост. Радостта на тази двойка е била безкрайна. Но да приключим с тази — Стив се извърна към свидетеля, но говореше на репортерите. — Три месеца преди да умре Чарлс Барксдейл навършва шейсет. За партито изненада по случай рождения му ден Катрина изпраща послание на целия свят. Тя събира приятелите на съпруга си на яхтата им. Поръчва оркестър и изискани блюда. И накрая… — Той сниши гласа си, стар адвокатски трик: колкото по-тихо говориш, толкова повече внимание събираш. — Катрина наема самолет, който да развее банер в небето.

Виктория погледна към Пинчър. Защо не протестираше? Стив даваше свидетелски показания, а не задаваше въпроси. Казано честно, всичко това нямаше нищо общо с гаранцията. Защо щатският прокурор стоеше като че ли бе пуснал корени?

Стив вдигна снимката на самолета да могат да я видят всички, и се разходи от единия край на залата до другия, за да се увери, че репортерите са я видели, после се обърна отново към свидетеля.

— Какво пише на банера, детектив Фарнсуърт? Какво заявява Катрина Барксдейл с триметрови букви?

— Катрина обича Чарлс — отвърна Фарнсуърт.

— КАТРИНА ОБИЧА ЧАРЛС! — разтръби Стив.

— Ще бъде ли много невъзпитано от моя страна — намеси се Пинчър, — ако попитам каква е целта на всичко това?

— Целта — отвърна Стив, — е да се докаже, че обвинението не е доказало, че вината е явна или съществува голяма вероятност да е така. Няма доказателства, че смъртта е настъпила в резултат на убийство. Всъщност днес единствено беше доказано, че Катрина Барксдейл много е обичала съпруга си. Следователно съдът трябва да я освободи до началото на процеса.

Стив се запъти към мястото си, заобиколи прокурорската банка и се ухили на публиката в галерията. Като че ли току-що беше отбелязал точка и искаше да се наслади на момента. После седна, пресегна се и стисна ръката на Виктория. Докато го правеше, малка искра статично електричество разтърси и двамата.

ВДОВИЦА ОСВОБОДЕНА ПОД ГАРАНЦИЯ

ОТ ЕДИН МИЛИОН ДОЛАРА

Послание в небето: „Катрина обича Чарлс“

Джоун Флешман,

В-к „Хералд“

Катрина Барксдейл, обвинена в убийство заради смъртта на нейния съпруг Чарлс Барксдейл, настъпила вследствие на асфиксия, беше освободена днес от ареста под гаранция от един милион долара.

Въпреки упоритите протести на щатския прокурор Реймънд Пинчър съдия Алвин Шварц отсъди в полза на освобождаването под гаранция след двучасово изслушване. „Убийците трябва да са в затвора, а не да се разхождат под гаранция“ — коментира Пинчър.

Адвокатите на защитата Стивън Соломон и Виктория Лорд излязоха с аргумента, че дори прокуратурата не може да докаже, че Чарлс Барксдейл е бил убит, камо ли че жена му е виновна за смъртта му. Защитата твърди, че шейсет и две годишният строителен магнат се е задушил случайно, докато е правил секс с трийсет и три годишната си жена.

Соломон също така представи и серия фотографии на двамата, опитвайки се да покаже, че са били силно влюбени един в друг. На една от снимките самолет развява банер с надпис „Катрина обича Чарлс“.

На пресконференцията след заседанието Соломон даде тон за предстоящия процес. „Моята клиентка е жена, която е обичала съпруга си толкова, колкото аз обичам правото“ — каза той.

След като беше издадено нареждане за домашен арест в имението Гейбълс Истейтс с оглед на сигурността, Катрина Барксдейл беше освободена до началото на процеса.

23.

Колко голям е твоят Бигбай?

Цялото легло беше затрупано с дрехи, докато Стив се обличаше за вечеря, опитвайки се да избере между скучен кафяв кариран костюм, който си беше купил от една разпродажба преди години, и тъмносив раиран, който беше подходящ за екзекуция. Обикновено вечерното му облекло се свеждаше до каки на цвят къси панталони и фланелка за ръгби, но тази вечер Стив трябваше да убеди доктор Лиса Равкдрайв, че е солиден гражданин, сгоден човек.

— Кафявото е мъжествено, а сивото показва сила — каза Стив, без да може да реши.

— И двата са отврат — отвърна Боби. Той пиеше шейк от фъстъчено масло и шоколад, един от буламачите на Стив, с които трябваше да натрупа малко килограми. — Не видя ли, че ти махах в съда?

— Да, какво искаше да ми кажеш? — Стив вдигна карирания кафяв костюм пред огледалото. — Знаеш, че не бива да ме прекъсваш, когато притискам някого.

— Исках да ти кажа нещо…

— Доктор Равкдрайв, чудесно изглеждате тази вечер — упражняваше се Стив пред огледалото.

— … за часовника „Брайтлинг“.

— Личеше ли си, че лъжа?