— Дъра-бъра — отвърна съдията. — Господин прокурор, да чуем показанията, и то накратко. Мехурът ми не издържа като едно време.

Пинчър започна със съдебния патолог Ю Чи Янг. Доктор Янг беше слаб човек, около четирийсетте, със сиви панталони, син блейзър и жълта папийонка. Беше минал на папийонки преди години, защото не се подаваха от престилката и не се потапяха в пихтиестия орган, на който правеше дисекция в конкретния момент.

С насечени фрази доктор Янг изложи какво е открил.

— Извърших дисекция на врата, след като отворих черепа и извадих мозъка. Направих дисекция на стреноклейдомастоидните мускули, срязах омохоидните и сернохоидните мускули, изрязах меките тъкани около каротидната артерия.

— И какво открихте? — попита Пинчър.

— Охлузвания по вратните мускули и кръвоизливи около пръстеновидния хрущял, които се появяват при удушаване. Петна на Тардьо по лицето и клепачите, които се появяват при асфиксия.

Докато доктор Янг монотонно изреждаше фактите, Виктория хвърли поглед към Стив. На подложката си с листа той рисуваше схема на маса за петима заедно с разположението на местата. Лиса Равкдрайв на дванайсет, после по часовниковата стрелка — Виктория, Стив, Джаки и Брус.

Планираше вечеря, а не опровержение.

Как щеше да проведе кръстосания разпит, като дори не слушаше какво се говори?

Доктор Янг вдигна черна кожена яка — доказателство номер едно на обвинението — и демонстрира как когато единият край се издърпа през отворената примка, яката се затяга. Показа на съдията снимка на охлузванията по врата на Чарлс Барксдейл. Линията на снимката показваше, че нараняванията са широки осем сантиметра. Със собствената си линия доктор Янг после показа, че и яката е точно толкова широка.

— Ако яката се затегне… — продължи радостно доктор Янг.

— … няма измъкване — довърши мисълта му Пинчър.

Съдия Шварц хвърли разгневен поглед към Пинчър.

— Ще посъкратите ли този цирк за кучета и понита?

— Заключенията ви, доктор Янг? — попита Пинчър.

— Причината за смъртта е била асфиксия, причинена от задушаване вследствие на затягане на яката около врата на покойния.

— Защитата има ли нещо да каже? — попита съдия Шварц.

Виктория почака Стив да стане. Когато той не помръдна, тя скочи на крака.

— Да, Ваша милост, само няколко въпроса…

— Които ще задам аз — прекъсна я Стив и се надигна от стола си. — Добър ден, доктор Янг.

— Щом така казвате — отвърна сухо патологът.

Без да поиска разрешение да се приближи, Стив се запъти към свидетелската банка и протегна ръка към кожената яка.

— Може ли?

Доктор Янг повдигна рамене и после му я подаде.

— Не е моя.

— На всички е ясно, че вие изразихте собственото си мнение относно медицинската причина за смъртта, а не дали тя е настъпила в резултат на убийство.

— Точно така.

Стив се извърна и се върна обратно при банката на защитата. Наистина се плъзга, помисли си Виктория. Спомни се плаката на стената на кабинета му. Съдебна зала пълна с вода, акули порят водата напред-назад. Стив беше най-хитрата акула в лагуната и това бяха негови води. Докато плуваше към масата на защитата, той разкопча сакото си и се усмихна на Виктория. Сега пък какво?

— Доктор Янг, ако искам да принудя госпожица Лорд да си сложи тази яка, какво би трябвало да направя? — попита Стив.

— Не питайте мен. Тя е ваш съдружник.

Някой се разсмя в галерията.

— Ами да видим тогава. — Стив заобиколи банката, без да остави почти никаква диря. Той вдигна косата на Виктория, уви яката около врата й и прекара кожения език през клупчето. — Сега да видим какво ще направи госпожица Лорд, ако иска да ме накара да спра да стягам това нещо.

Виктория вдигна ръце и напъха пръстите си под яката. Стив дръпна кожата през клупа и притисна пръстите й към врата. Тя усети как забива нокти в плътта си. Задъха се и Стив отпусна яката отзад, като се наведе достатъчно близо, за да може тя да усети дъха му.

— Нека бъде записано за протокола, че по шията на госпожица Лорд останаха следи от нокти, когато тя се опита да разхлаби яката — каза той.

Обърна се отново към свидетеля.

— Докторе, ами Чарлс Барксдейл? Някакви следи от борба? Одрасквания, охлузвания, разкъсвания, кожа под ноктите?

— Това са пет въпроса? — протестира Пинчър.

— Ами да чуем пет отговора — отвърна съдията.

— Не. Не. Не. Не. И не — отговори доктор Янг.

Стив застана зад Виктория и постави ръце на раменете й. Чувството беше странно — усещаше го, без да го вижда. Последва нещо още по-странно. Един от палците му започна да разтрива врата й.

— Никакви следи от борба — повтори Стив, да не би съдията да не го е чул. — Значи господин Барксдейл доброволно се е съгласил яката да му бъде сложена и стегната.

— Стегната до определена степен, да.

Усети как и двата му палеца се спускат по врата й, като при шведски масаж. Тялото й потръпна от приятното усещане и тя се сви на стола си.

— Връзването, душенето, сексуалната параферналия не са ли част от асфиксиофилията, извършвана по взаимно съгласие?

— Точно така. Пише го в медицинските журнали.

— И причината да го пише в медицинските журнали е настъпването на внезапна смърт по време на практикуването му?

— Внезапната смърт е признат риск, да.

Стив направи пауза. Свидетелят беше направил важен извод, а добрият адвокат оставяше полезните думи да се повъртят из въздуха, преди да ги изгони. Виктория си позволи да се усмихне. Стив владееше положението, не само себе си, но и цялата зала. Беше прав за едно нещо, което й беше казал по-рано: имаше какво да научи от него.

Но умът й не беше съсредоточен само върху правните уроци. Минимасажът продължаваше и цялото й тяло сякаш започваше да излъчва топлина. Искаше да може да си свали вталения жакет „Ан Клайн“, а защо не и копринената блуза. Дали Стив осъзнаваше какво прави? Надяваше се, че Катрина, която седеше до нея, няма да разбере какво става.

— Не можете да предвидите вероятността от внезапна смърт, нали, доктор Янг? — попита Стив.

— Може да е станало и случайно, да.

Стив се постара репортерите в залата да видят усмивката му. Той стисна врата на Виктория още веднъж, после го пусна и седна на мястото си.

— Нямам повече въпроси.

Виктория знаеше, че се е изчервила. Чудеше се дали някой ще забележи. Катрина се наведе и й прошепна:

— Мислиш ли, че днес преди да свършим, може и на мен да ми направи същото, а?

Доктор Янг беше напуснал съдебната зала и вече детективът от отдел „Убийства“ Делвин Фарнсуърт отговаряше на въпросите, когато Виктория усети, че тялото й възвръща нормалната си температура. Не познаваше Фарнсуърт, но беше поразпитала наоколо. Ветеран с двайсетгодишна служба, рунтави мустаци и живи тъмни очи, той имаше репутацията на честен и кадърен полицай. Беше прочела доклада му, така че в показанията му нямаше изненади.

От „Бърза помощ“ се бяха отзовали на обаждането на госпожа Барксдейл на 911 в 23:39 часа на 16 ноември и след като не успели да съживят съпруга й, се обадили на полицията. Когато пристигнали, Чарлс Барксдейл бил гол, с изключение на кожена яка и по думите на Фарнсуърт „кожен бандаж с капси и отвор за пениса“. На пода до леглото имало кожена препаска с гумен член.

Госпожа Барксдейл казала на детективите, че това била обичайна сексуална игра, при която тя прекъсвала притока на въздух на съпруга си, за да увеличи оргазма му. Този път по време на пауза в действието нещо се случило и съпругът й спрял да диша. Станало, докато тя била на десетина метра от леглото в нишата, където се намирал барът на голямата спалня, и не осъзнала веднага, че съпругът й е в беда. Детективът повдигна рунтавите си вежди, докато разказваше тази пикантна подробност.

Следователите, които извършили огледа на местопрестъплението, описали и прибрали различни еротични принадлежности, като кожени каиши и яки, вериги, маски, белезници с кожички по края, камшици и веществено доказателство, фигуриращо под името „устройство за анална възбуда с батерии“.