— Все едно да викаш на бунищата „санитарни слоеве“?

— Мога да ти предложа страхотен дял от къща на самото езеро. Предлагаме и стаи, снабдени с всички удобства.

Прекъсна ги пиукане. Бигбай извади пейджъра си и го погледна.

— Охо! Областната комисия се е събрала. Трябва да вървя.

Той целуна Виктория по бузата, тупна приятелски Стив по гърба и бързо излезе от съдебната зала.

Виктория се правеше, че преглежда бележките си.

— Не казвай нито дума.

— Договори за недвижима собственост? Ще ставаш писарушка? — каза Стив. — И какво беше това със салатата?

— Алергична съм към авокадо.

— И не си казала на годеника си?

— Ще нараня чувствата му.

— Защо не си толкова мила и с мен?

— Ти нямаш чувства.

— Значи можеш да си искрена с човек, когото наричаш „гадно копеле“, но трябва да лъжеш човека, когото твърдиш, че обичаш?

— Това не те засяга.

— Може ли да ти задам един личен въпрос?

— Не.

— Този Бигбай да няма трийсетсантиметров хуй?

— Толкова си вулгарен!

— Защото не разбирам какво виждаш в него.

— Върви си на мястото.

— Той не е подходящ за теб. Няма поетична душа.

— А ти имаш?

— Може и да нямам — отвърна Стив. — Но поне ми се иска да имах.

— Всички да станат! Заседанието на единайсети съдебен район към окръг Маями-Дейд е открито! — Елууд Рийд, възрастният съдебен пристав, извести пристигането на Негова милост, сякаш съдията беше Чарлс II, който се възкачва на трона. — Всички, които имат дела пред уважаемия съд, да се приближат!

Съдия Гридли влезе тържествено с развяваща се мантия и махна с ръка всички да седнат.

— Обвинението и защитата готови ли са да продължат?

— Обвинението е готово, Ваша чест — отвърна Виктория.

— Защитата е готова, има желание и може, Ваша чест — каза Стив, като излезе пред банката.

— Защитата да призове първия си свидетел — нареди съдията.

— Защитата призовава господин Ръфълс — каза Стив.

— Възразявам! — Виктория скочи от стола си и се спъна от един куп с книги.

— На какво основание? — попита съдията.

— Господин Ръфълс е папагал — каза тя.

2.

Законите на Соломон

И в правото, и в живота понякога се налага да импровизираш.

7.

Два бийгъла в плевнята

Едно бяло какаду на име господин Ръфълс седеше на клонката на изкуствено дърво и поклащаше глава наляво-надясно, окото му, обрамчено със синьо, беше приковано във Виктория. Накокошинената птица — перата й бяха с цвета на захар — прилича на екзотично лакомство, мислеше си тя, на кокосова торта може би. Птицата имаше извит клюн с цвят на синьо кюрасо и умен влажен поглед. Развяващият се жълто-зелен гребен на главата й добавяше завършващия препинателен знак, като сапфирена брошка на вечерна рокля.

— Здрасти, приятел — каза съдия Гридли. — Как се казваш?

— Нахрани ме, куре сплескан — отвърна господин Ръфълс.

Съдията се намръщи и се обърна към Стив:

— Адвокате, контролирайте птицата си.

Стив махна на Марвин Умника на първия ред.

— Колегата ми сигурно ще може да ни помогне.

Марвин мина с клатушкане през люлеещата се врата, отвори едно малко пликче с лакомства и започна да дава на папагала сладкиш със сини сливи, трошичка по трошичка.

Виктория бързо реши, че работата й е да попречи на Соломон да обърне съдебната зала в зоологическа градина, а нея в посмешище. Съдията беше изпратил съдебните заседатели в стаичката им да се дръглят и жалват на спокойствие, докато адвокатите спорят дали едно какаду може да свидетелства, или поне да поговори.

— Птиците са символ на любовта в митологията — започна Стив.

Виктория усещаше погледа на Пинчър на гърба си, чуваше как химикалката му дращи по бележника.

— Какво общо има тук любовта? — попита тя.

— Уместен въпрос — изстреля в отговор Стив, — като се има предвид несполучливия избор, който сте направила в личния си живот.

— Това е абсолютно недопустимо! Ваша милост, адвокатът на защитата трябва да бъде порицан за лична нападка.

— По-кротко и двамата! — съдия Гридли захвърли настрани „Сигурният избор на Лу“, вестник с предвиждания за залаганията. — Господин Соломон, какво по-точно искате да кажете?

— Всяка птица трябва да бъде изслушана — заяви Стив. — Пише го в конституцията.

— Къде? — попита Виктория.

— Подразбира се от това, че предците основатели са избрали белоглавия орел за символ на страната.

— Това са пълни глупости. В историята на републиката никога птица не е свидетелствала пред съда.

— Госпожица Лорд е пропуснала делото с папагала, който дал лъжливи показания.

— Да не мислите, че аз го знам — отвърна съдията.

— Един от ранните случаи на Пери Мейсън — поясни Стив. — Папагал на име Казанова свидетелствал за убийство.

— Ваша милост, това са глупости — намеси се Виктория. — Птицата не може да се закълне, че ще каже истината.

— Казвам истината! — изкряска господин Ръфълс и от човката му се разхвърчаха трохи от сладкиш.

— Млъкни! — извика Виктория. Стресната, птицата скочи от дървото си на рамото на Стив.

Чукчето на съдията изтрещя като пушечен изстрел.

— И двамата веднага тук!

Докато се приближаваше към банката, Виктория усещаше как пулсът й се ускорява. Виж го ти Соломон! С папагал на рамото, ухилил се, готов да изяде лайната. Съдията щеше да ги направи на салата, а на кретена явно изобщо не му пукаше.

— Искате ли да вечеряте довечера зад решетките? — попита съдията.

— Разбира се, че не, Ваша милост — отвърна почтително тя.

— Пак ли бифтек на скара? — поинтересува се Стив.

— Избухването ми е провокирано от господин Соломон, Ваша милост. И неговия приятел Ръфълс.

— Господин Ръфълс — запротестира господин Ръфълс и размаха криле.

— Госпожица Лорд не разбира творческия подход в правото — отвърна Стив.

— Господин Соломон не разбира етиката.

Съдия Гридли пусна една дълга въздишка.

— Когато си погледнах в календара тази сутрин, в него пишеше „Щатът срещу Педроса“, а не „Соломон срещу Лорд“. Той се облегна в коженото си кресло. — Вие, двамата, ми напомняте на два бийгъла, които имам във фермата си в Окала. Единият мъжки, другият женски, вечно се лаят и дръглят, вдигат адска врява. Опитах се да ги разделя, но те започнаха да скимтят. Хем не могат да се търпят един друг, хем не могат и един без друг. Просто обичаха борбата.

— Обичаха борбата! — повтори господин Ръфълс.

— Един ден всичко престана.

— Женската уби мъжкия ли? — попита обнадеждено Виктория.

Съдията избърса трифокалните си очила в ръкава на черната мантия.

— Отивам в плевнята и виждам как мъжкият оправя кучката върху една бала слама.

— Оправя кучката — каза господин Ръфълс.

— Ако това е съдебното разпореждане — отвърна Стив, — нямаме друг избор, освен да го изпълним.

— Виждате ли на какво съм подложена! — Виктория усети как лицето й почервенява.

— След това двете кучета не се разделяха, както свинята не се отделя от копанята си — продължи съдията. — Няма да съм ви рефер. Ако искате да се чифтосвате, намерете си плевня, и се оправяйте, когато си искате.

— Шест часа идеално ме устройва — каза Стив.

Той е малолетен престъпник, помисли си Виктория. Разглезен гамен. Обърна му гръб.

— Колкото до висящия спорен въпрос — продължи съдията, — никакви гурелясали животни няма да дават показания в моята съдебна зала. Предупреждавам ви и двамата. Всеки опит да се изтръгне информация от птицата ще бъде приет като обида към съда.

Виктория усети как й олеква. Да! Соломон беше тръгнал да й дава съвети, а?

„Ето ти един съвет на теб. Не се занасяй с Виктория Лорд.“

— Сега си вървете по местата и оставете работата сама да се опече — каза съдията, после махна на пристава да доведе съдебните заседатели.

На път към масата си Виктория се усмихна на Пинчър в знак, че е спечелила иска. Той кимна одобрително. После усети, че Стив е до нея.