Алеви продължи да осведомява Банкс по случая:

— Както вече отбелязах, полковник Холис е убеден, че господин Фишър е бил снощи в хотел „Русия“.

Банкс се обърна към Холис:

— Имате предвид онзи англичанин, семейството французи и младежа черноборсаджия?

— Не само ги имам предвид. Аз разговарях с тях — отговори Холис.

— Да, разбира се. А могат ли те да идентифицират господин Фишър?

— Надявам се, да. Изискали сме да ни изпратят от досиетата на Държавния департамент копия на паспортните снимки на всички, кандидатствали за визи с името Грегъри Фишър. Около десетина са.

— И ще покажете снимките на тия хора?

— Тази сутрин се обадих на военното аташе във френското посолство — обясни Холис — и той проучи, че някакви си господин и госпожа Бесние са влезли във връзка с тях и са съобщили, че имат проблеми в хотел „Русия“. Днес в 12,45 напускат страната от Шереметиево със самолет на Ер Франс. Ако не успеем да се срещнем с тях на летището за снимките, можем да ги намерим в Хелзинки или във Франция. Имайте предвид, господине, че жената знаеше името Грегъри Фишър.

— Да, но ми се иска да идентифицира и снимката.

— Разбира се. А според Джон Крейн от британското посолство англичанинът, Уилсън, все още е в „Русия“. Господин Уилсън е тук по работа. Черноборсаджията Миша каза, че приятелите му видели колата, а аз съм сигурен, че това е била колата на господин Фишър. В Москва няма много понтиаци. Може би изобщо няма. Това са доказателствата ми, ако ни вършат някаква работа.

— Благодаря ви — кимна Банкс и се обърна към Алеви: — И така, въпреки че в хотел „Русия“ и Интурист твърдят, че господин Фишър никога не е бил в хотела, вие двамата сте абсолютно убедени, че той е стигнал и позвънил в посолството именно оттам. Нека ви задам следния въпрос: Сигурни ли сте, че в Съветския съюз има американец с името Грегъри Фишър?

— Съветското външно министерство потвърди с подозрителна бързина, че е издало виза на американец на име Грегъри Фишър от Ню Канаан, щата Кънектикът, двайсет и четири годишен, а за разлика от друг път и Интурист с готовност ни информира, че този господин Фишър преди няколко дни е пресякъл границата при Брест. Прекарал е една нощ в Брест, три — в Минск, една — в Смоленск и оттам е тръгнал за насам.

— И вие сте убеден, че това е същият Грегъри Фишър, който се е обадил в посолството? — попита Банкс.

Търпението на Алеви сякаш започваше да се изчерпва.

— Това е единственият Грегъри Фишър, който се намира в страната в момента, господине. Освен това от Интурист потвърдиха, че Грегъри Фишър е трябвало да се регистрира в хотел „Русия“. Доказателствата изглеждат доста убедителни.

— Някой свързал ли се е вече със семейството на това момче?

— Би било много прибързано от наша страна — отговори Алеви. — Засега няма нужда да ги безпокоим.

— Да изчакаме, докато със сигурност установим, че наистина е изчезнал, както предполагате вие ли?

— Всъщност — обясни Алеви — той не е изчезнал. Мисля, че бихме могли да сложим край на всичките тия въпроси. Ние знаем къде се намира Грегъри Фишър в момента.

— Къде, господин Алеви?

— В Можайск, господине. В моргата.

Банкс се наведе напред.

— Мъртъв ли е?

— Да, господине — отговори сухо Алеви. — Мисля, че именно заради това е в моргата. Преди около двайсет минути са се обадили на Питърсън от Консулския отдел. Позвънил някакъв господин, който се представил само като служител от съветското правителство. Господин Фишър катастрофирал.

— Това е ужасно! — каза Банкс.

— Да, господине. — Алеви прелисти някакви документи пред себе си и се спря на един син лист. — Според доклада на милицията колата на господин Фишър, която те наричат „трансамериканский спортивний автомобиль“, била открита рано тази сутрин от селяни на осемнайсет километра западно от Можайск в едно дефиле край магистралата Минск — Москва. Колата очевидно се е движела към Москва и е изскочила от магистралата през нощта, като се е разбила в едно дърво. Повредите доказват, че поради много висока скорост не е успяла да вземе един неочакван завой на пътя. Господин Фишър е нямал предпазен колан и се е ударил в гърдите и по главата. Починал е, преди да го открият селяните. Помолени сме да се погрижим за трупа и да го изпратим в Щатите.

— Това означава, че господен Фишър изобщо не е стигнал до Москва — каза замислено Банкс.

— Нито пък до Бородино, тъй като според моята карта катастрофата е станала на няколко километра преди отбивката за Бородино — добави Холис.

— Явно тук има противоречия — обърна се Банкс към Алеви. — Възможно ли е господин Фишър изобщо да не е стигал до Москва? Да е позвънил в посолството някъде по пътя и да е инсценирал някаква шега или лъжа?

— Обаждането на Фишър е директно, не през централа, което ще рече, че е било направено от самата Москва. В допълнение имаме и анализ на гласа му, а и свидетелите. Какво още искате, Чарлз? Видеозапис ли? — отговори Алеви.

— Човек трябва да бъде абсолютно сигурен. — Банкс погледна часовника си и се изправи. — Вие и двамата извършихте чудесна работа по това разследване, като се имат предвид затрудненията в тая страна. Много се гордея с вас. Смятам, че посланикът трябва да запознае съветските власти с фактите и да им предаде, че искаме да се извърши пълно разследване на случая.

Алеви и Холис се спогледаха.

— Господин Банкс, това, което ние предполагаме, е, че именно съветските власти са убили Грегъри Фишър — обади се Алеви.

— О-о! — Банкс кимна бавно с глава. — Да. Разбирам. Заради това, което е казал господин Фишър по повод на онзи майор Додсън.

Алеви огледа изпитателно лицето на Банкс:

— Чарлз, будалкаш ли се с нас или наистина си толкова тъп?

— Незабавно ще говоря с посланика за това — каза Банкс, като примигна. — Вярвам, че съзнавате до какви усложнения в политическите отношения може да доведе този инцидент.

Алеви се изправи.

— Трябва да ви осведомя, че като съветник по политическите въпроси мисля най-вече за това, господине. Най-вече за това.

— Чудесно! Полковник Холис?

Холис остана на стола си и не отговори.

— Полковник?

— Някога хвърлях бомби само по цели, определени от политиците. Загубихме войната… — каза Холис.

Банкс отговори, опитвайки се да звучи успокоително:

— Както знаете, в съветските въоръжени сили към всеки началник има прикрепен и по един политически комисар. Военните офицери мразят това, но признават, че войната днес е твърде важен проблем, за да бъде оставен за решаване само на генералите и полковниците. Особено студената война. Довиждане, господа. — Банкс излезе.

— Защо просто не му отговори „добре“? Това бе всичко, което искаше да чуе — обърна се Алеви към Холис.

Холис стана:

— Убит е един американски гражданин и аз съм малко изнервен.

— В Америка непрекъснато убиват някого — поясни Алеви. — Чувстваш ли се отговорен за смъртта на Фишър?

— Мисля, че да. А ти нямаше ли да се чувстваш така?

— Може би. Виж, Сам, аз не съм политик или дипломат, но трябва да се поставиш на тяхно място, в случай че работата се напече. Някои глупендери се опитват отново да задействат разведряването в политиката и това за тях в този момент е цел номер едно. Ако хвана двама, пратени от КГБ, да инсталират бомба долу в мазето, посланикът ще ми каже да не се впечатлявам от това.

— А какво ще стане, ако намериш един от хората на КГБ с жената на посланика в леглото?

— Пак същото — засмя се Алеви. — Човек не може да се съобразява с личните си интереси. Разведряване. Мир. — Той вдигна два пръста. — Мир.

— Окей. Забрави, че Фишър е убит. Защо е бил убит?

— Нали знаеш. Видял е нещо.

— Нещо много важно.

— Безспорно — отговори Алеви.

— Редно е да разберем какво точно. Затова са ни назначили тук.

— Да, така е. Да видим какво ще ни изпратят от Вашингтон. — Алеви се запъти към вратата. — Ако няма друго по същество, да тръгваме. Тая сутрин в барчето предлагат кроасани от Париж.