Вывод из всего вышесказанного очевиден: на территории Руси и соседних государств шла междоусобная война. «Так называемого «татаро-монгольского» завоевания не было, то есть не было нашествия иноплеменников на Русь.» [ФОМ 1,с.43].

В марте 2001 года я решил в подарок А. Т. Фоменко написать работу о хронологии крещения Киевской Руси. Мне казалось, что она будет около 30–40 страниц, что успею закончить ее за 5–6 месяцев, и после этого займусь хронологическими проблемами крещения болгар и библейскими сюжетами в болгарской истории. Поездка в Австралию замедлила работу, а в сентябре судьба встретила меня с А. Чилингировым. То, что он сообщил мне, круто изменило мои планы. Оказалось, что крещение Киевской Руси тесно связано с крещением болгар, и что связанные с этим детали очень важны с хронологической точки зрения.

Поэтому пришлось расширить объем работы, а это привело и к ее растяжению во времени.

Но теперь она позади.

Оглядываясь назад, я вижу, что не смог бы справиться с этой нелегкой задачей без помощи моей жены Лиды и моих друзей и коллег. Всем им большое спасибо:

Албена Василева, Александър Златарски, Александър Мошев, Анисава Милтенова, Асен Чилингиров, Борис Табов, Борислав Иванов, Борислав Лазаров, Васил Умленски, Валентин Стамов, Гери Пилов, Динчо Кръстев, Евгений Габович, Евгения Сендова, Емил Келеведжиев, Емил Костадинов, Здравко Даскалов, Йорданка Горчева, Климент Василев, Мария Коларова, Милена Добрева, Милош Сидоров, Невена Събева, Николай Томов, Пенчо Бонев, Петър Добрев, Петър Табов, Сергей Иванов, Стоян Трендафилов, Трендафил Кръстанов, Юлия Боева, Ярослав Шврчек, Ясен Кавадарков.

Йордан Табов

Институт математики и информатики

Болгарская Академия Наук

ул. "Акад. Г. Бончев" бл. 8

1113 София

и

Бургаский Свободный Университет

ул. «Александровска» 101

6000 Бургас

Когда крестилась Киевская Русь?

ЛИТЕРАТУРА

АНГ Д. Ангелов. Богомилството. Булвест — 2000, София, 1993.

АНГ1 Ангелов Д. История на Византия. Т. 1. Наука и изкуство, София, 1965.

АНГ2 Ангелов Д. История на Византия. Т. 2. Наука и изкуство, София, 1963.

АНГБ Ангелов Б. Списъкът на забранените книги в старобългарската литература. Изв. на Института за бълг. език и литература. I, 1952, 107–159.

АНН Аннаньель Т. Христианство: догмы и ереси. Акад. проект, Санкт-Петербург, 1997.

АРУ Арутюнова-Фиданян В. А. Великие идеи и великие реликвии христианства в армянской средневековой историографии. В: Средновековна христианска Европа: Изток и Запад. Гутенберг, София, 2002, 566–571.

АС Йосиф Симоний Асемани. Календари на Вселенската църква. За светите славянски апостоли Кирил и Методий. Наука и изкуство, София, 1987.

БАЛ Теодоров-Балан А. Кирил и Методий. Т. 2. София, 1934.

БАК Бакалов Г. Византия. ЛЕКС 99, София, 2000.

БАЛ Балабанов К. Иконите во Македониjа. Табернакул, Скопjе, 1995.

БЕР Бернштейн С. Д. Константин-Философ и Мефодий. Изд-во Моск. ун-тета, Москва, 1984.

БИБ Библия. Синодално издателство, София, 1982.

БИБИ Бибиков М. Византийский прототип древнейшей славянской книги. Памятники исторической мысли, Москва, 1994.

БРИ Гальфрид Монмутский. История бриттов. Жизнь Мерлина. Наука, Москва, 1984.

БОЖ1 Божилов И. Фамилията на Асеневци. Издателство на БАН, София, 1994.

БОЖ2 Божилов И. Цар Симеон Велики (893–927): Златният век на Средновековна България. Изд-во на Отечествения фронт, София, 1983.

БОЖ3 Божилов И. Седем етюда по средновековна история. Анубис, София, 1995.

БЪЛ Българската история в трудовете на европейските учени. Издателство на БАН, София, 1970.

БЭ Библейская Энциклопедия (Иллюстрированная полная популярная библейская энциклопедия. Труд и издание Архимандрита Никифора.) Типография А. И. Снегиревой, 1891.[Репринтное переиздание: Свято-Троице-Сергиева Лавра, 1990.]

ВАС Божилов И. и др. Византийските василевси. Абагар, София, 1997.

ВАСА Васильев А. История Византийской империи. Алетейя, Санкт-Петербург, 2000.

ВАСВ Васильевский В. Г. Варяго-русская и варяго-английская дружина в Константинополе в ХІ и ХІІ веках. В: Труды, т. І. Санкт — Петербург, 1908.

ВАСГ Василев, Г. Български богомилски и апокрифни представи в английската средновековна култура. Корени, София, 2001.

ВИН Винкелман Ф. История на ранното християнство. ЛИК, София, 2001.

ВОЗ1 Вознесенский И. Осмогласные роспевы трех последних веков Православной русской церкви. ІІ Болгарский роспев или напевы на Бог Господь Юго-Западной церкви. Киев, 1891.

ВОЗ1 Вознесенский И. Церковное пение православной Юго-Западной Руси по нотно-линейным ирмологам ХVІІ и ХVІІІ в. Москва, 1898.

ВСЕ Всемирная история. В 10 томах. ГИПЛ, Москва, 1956–1965.

ВЪЛ Вълчев Й. Календар и хронология. Летописи, София, 1994.

ГАБ Габович Е. Фоменко не одинок. Критика хронологии и ревизия истории в Западной Европе. В: Носовский Г. В., А. Т. Фоменко. Реконструкция всеобщей истории. Исследования 1999–2000 годов. ФИД “Деловой экспресс”, Москва, 2000. С. 573–600.

ГАЛ Гальфрид Монмутский. История бриттов. Жизнь Мерлина. Наука, Москва, 1984.

ГЕО Георгиев Е. Славянская письменность до Кирилла и Мефодия. София, 1952.

ГЕО2 Георгиев Е. Прокълнатият старобългарски поп Йеремия. Език и литература, ХІХ (1964), 1, 11–30.

ГЕР Иоганн Готфрид Гердер. Идеи к философии истории человечества. Наука, Москва, 1977.

ГЕРГ Гергова Д. Обредът на обезсмъртяването в древна Тракия. Агато, София, 1996.

ГИБИ2 Гръцки извори за българската история. Том ІІ. Изд-во на БАН, София, 1956.

ГИБИ3 Гръцки извори за българската история. Том ІІІ. Изд-во на БАН, София, 1959.

ГИБИ5 Гръцки извори за българската история. Том V. Изд-во на БАН, София, 1964.

ГИБИ6 Гръцки извори за българската история. Том VІ. Изд-во на БАН, София, 1965.

ГИБИ7 Гръцки извори за българската история. Том VІІ. Изд-во на БАН, София, 1968.

ГИБИ8 Гръцки извори за българската история. Том VІІІ. Изд-во на БАН, София, 1972.

ГИБИ9 Гръцки извори за българската история. Том ІХ. Изд-во на БАН, София, 1974.

ГИБИ9-ІІ Гръцки извори за българската история. Том ІХ. Част ІІ. Изд-во на БАН, София, 1994.

ГИБИ10 Гръцки извори за българската история. Том Х. Изд-во на БАН, София, 1980.

ГИБИ11 Гръцки извори за българската история. Том ХІ. Изд-во на БАН, София, 1983.

ГУД Гудков В. П. Русская азбука на славянском юге. Славянский альманах-1997. Москва, 1998.

ГЮЗ Гюзелев В. Очерци върху историята на Българския Североизток и Черноморието. Борина, София, 1995.

ДЕШ Дешнер К. Криминальная история христианства. Книга первая. Терра- Тerra, Москва, 1966.

ДЖУ Джурова А. Орнамент и миниатюра в българските ръкописи Х-ХІV век. Септември, София, 1979.

ДИА Лев Диакон. История. Наука, Москва, 1988.

ДИМБ Димитров Б. Надпис за “Самуил, цар на българи и ромеи”, открит във Воден. Вестник “Континент”, 2 октомври 1997, 7.

ДИМП Димитров П. Владимир Покръстител и княгиня Ана. Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", Том 83 (3), 1989, 49–83.

ДИМХ Димитров Х. Българо-унгарски отношения през средновековието. Акад. изд-во М. Дринов, София, 1998.

ДИН Динеков П. Българската литература през ХI-ХIV в. В кн.: История на българската литература. Т. 1. София, 1962.

ДОЧ Дочев К. Монети и парично обръщение в Търново XII–XIV в. Витал, В. Търново, 1992.

ЕБ Енциклопедия България. Том ІІ. Издателство на БАН, София, 1981.

ЖВИЛ Жоффруа де Виллардуэн. Взятие Константинополя. Песни труверов. Наука, Москва, 1984.

ЗАЙ Зайферт Й. Световните революционери (от Богомил през Хус до Ленин). Хр. Ботев, София, 1994.

ЗАИР Заимова Р. Арабски извори за българите. ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2000.

ЗЕЛЬ Зельцер А. “Тут середа земли моей”. http://uacollections.fal.com.ua/history/olga/OLGAbriel.htm

ЗЛА2 Златарски В. История на българската държава през средните векове. Том 2. Акад. Изд-во Марин Дринов, София, 1994.