Арагена била планета, застроена отвътре, защото нейният владетел, Метамерик, който се разпростирал по екваториалната плоскост на триста и шестдесет градуса и по този начин опасвал своята държава, като така й бил не само господар, но и защита, желаейки да запази своя народ, ентеритите, от космическо нашествие, забранил да се премества каквото и да е, дори и най-малкото камъче, на повърхността на планетата. Затова сушата на Арагена била дива и мъртва и само брадвите на светкавиците кълцали кремъчните гърбове на планините, а метеорите дълбаели с кратери континентите. Но десет мили под повърхността се разпростирала зона, където ентеритите не щадели силите си. Пробивайки родната си планета, те запълвали вътрешността й с кристални градини и градове от сребро и злато. Издигали къщи с покрива надолу във вид на додекаедри или икосаедри, а също и хиперболични дворци, в чиито огледални куполи всеки можел да се види, увеличен двадесет хиляди пъти като в театър на великани — защото обичали блясъка и геометрията, а били и знаменити строители. По тръбопроводи прокарвали вътре в планетата светлина, която филтрирали ту през смарагди, ту през диаманти, ту през рубини и затова имали според желанието си разсъмване, обяд или розов сумрак. А така били влюбени в собствените си форми, че целият им свят бил огледален. Имали кристални превозни средства, движени от дъха на горещи газове, без прозорци, защото целите били прозрачни, и пътувайки, те виждали себе си, отразени във фасадите на дворците и храмовете — предивни многократни отражения, които се плъзгали, докосвали и греели с цветовете на дъгата. Имали дори свое небе, където в паяжини от молибден и ванадий греели шпинели и планински кристали, които произвеждали в огън.