Мвен Мас зае мястото си край пулта в подземната стая, твърде подобна на тази в Средиземноморската обсерватория.

Като преглеждаше за хиляден път листовете с данни за планетата на звездата Епсилон от Тукан, Мвен Мас провери изчислената орбита на планетата и отново се свърза със спътника — условиха се така: наблюдателите от него в момента на включване полето да изменят много бавно посоката по дъга, четири пъти по-голяма от паралакса на звездата.

Мудно се влачеше времето. Мвен Мас никак не можеше да се отърве от мисълта за Бет Лон — осъдения на изгнание математик. Но ето че на екрана на ТВФ се появи Рен Боз до пулта на опитната уредба. Острата му коса стърчеше повече, отколкото обикновено.

Предупредените диспечери от енергостанциите съобщиха, че са готови. Мвен Мас хвана ръчките на командното табло, обаче движение на Рен Боз върху екрана го спря.

— Трябва да предупредим резервната Ку-станция в Антарктида. Наличната енергия няма да стигне.

— Аз направих това, тя е готова.

Физикът размишляваше още няколко секунди:

— На Чукотския полуостров и в Лабрадор са построени централи на Ф-енергия. Ако се договорим с тях да се включат в момент на инверсия на полето — опасявам се от несъвършенство на апарата…

— Направил съм и това.

Рен Боз просия и махна с ръка.

Исполинският стълб енергия достигна до спътник 57. В хемисферния екран на обсерваторията се появиха възбудените млади лица на наблюдателите.

Мвен Мас поздрави смелите хора, провери съвпадението и движението на стълба енергия след спътника. Тогава той превключи мощността на Рен Бозовата уредба. Главата на физика изчезна от екрана.

Стрелките на индикаторите клоняха надясно — значи кондензацията на енергията се повишаваше непрекъснато. Сигналите горяха все по-ярки и по-бели. Веднага след като Рен Боз включваше един след друг излъчвателите на полето, показателите на напълването скокообразно падаха към нулевата черта. Сподавен звън от опитната уредба накара Мвен Мас да трепне. Африканецът знаеше какво е необходимо да прави. Движение на ръчката — и вихровата мощност на Ку-станцията се вля в угасващите очи на уредите, оживи техните падащи стрелки. Но когато Рен Боз пусна в действие общия инвертор, стрелките моментално скочиха към нулата. Почти инстинктивно Мвен Мас включи веднага и двете Ф-централи.

Стори му се, че уредите угаснаха, странна бледа светлина изпълни помещението. Звуците се прекратиха. Още секунда — и сянката на смъртта мина през съзнанието на завеждащия станциите и притъпи усещанията. Мвен Мас се бореше с главозамайването, предизвикващо прилошаване, като стискаше с ръце края на командното табло и хълцаше от ужасната болка в гръбначния стълб. Бледата светлина започна да се разгаря по-ярко от едната страна на подземната стая, от коя — това Мвен Мас не можа да определи или бе забравил. Може би откъм екрана или откъм уредбата на Рен Боз…

Изведнъж сякаш се раздра някаква разлюляна завеса и Мвен Мас ясно чу плискане на вълни. Неопределен мирис проникна в широко издутите му ноздри. Завесата се отмести наляво, а в ъгъла трептеше предишната сива пелена. Поразително реални се издигнаха високи медни планини, обградени с горички от тюркоазени дървета, а вълните на виолетово море се плискаха пред краката на Мвен Мас. Завесата се отмести още по-наляво и той видя своята мечта. Червенокожа жена седеше на горната площадка на стълба до маса от бял камък и облакътена на полираната й повърхност, гледаше океана. Внезапно тя се взря — раздалечените й очи се изпълниха с удивление и възторг. Жената стана — с великолепно изящество изправи снагата си — и протегна към африканеца откритата си длан. Гърдите й дишаха дълбоко и често. И в тоя миг Мвен Мас си спомни Чара Нанди.

— Оффа алли кор!

Мелодичният нежен и силен глас проникна в сърцето му. Той отвори уста, за да отвърне, ала на мястото на видението се дигна зелен пламък и разтърсващо свистене профуча из стаята. Като губеше съзнание, африканецът почувствува как някаква мека, непреодолима сила го прегъва, върти го подобно ротор на турбина и най-сетне го сплесква о нещо твърдо… Последната мисъл на Мвен Мас беше за участта на станцията и на Рен Боз…

Намиращите се встрани върху склона сътрудници на обсерваторията и строители видяха твърде малко. В дълбокото тибетско небе се мярна нещо, което затъмни светенето на звездите. Някаква невидима сила се стовари отгоре върху планината с опитната уредба. Там тя прие очертания на вихрушка, заграбила маса камъни. Черна фуния с еднокилометров диаметър, сякаш изхвърлена от дулото на гигантско хидравлично оръдие, прелетя към зданието на обсерваторията, извиси се нагоре, свърна назад и отново удари по планината с уредбата — разби на парчета цялото съоръжение и размята отломките. След миг всичко утихна. В изпълнения с прах въздух остана миризмата на нажежен камък и изгоряло, смесена със странен аромат, напомнящ цветущи брегове край тропически морета.

На мястото на катастрофата хората видяха, че през долината, между платото и обсерваторията, минава широка бразда с разтопени краища, а обърнатият към долината склон е съвсем откъснат. Зданието на обсерваторията стоеше запазено. Браздата бе достигнала югоизточната стена, разрушила граничещите с нея камери с трансформаторите и опряла до купола на подземната камера, залят с четириметров слой разтопен базалт — изгладен сякаш на исполинска шлайфмашина. Но част от него бе оцеляла и спасила Мвен Мас в подземната стая от пълно унищожение.

В хлътнатина в почвата застинал ручей от сребро — бяха се стопили предпазителите на приемателната енергостанция.

Кабелите на аварийното осветление се удаде да бъдат възстановени твърде скоро. При светлината на прожектора от фара край пътя, който водеше насам, хората видяха поразително зрелище — металът от конструкциите на опитната уредба беше размазан по браздата в тънък слой и от това тя блестеше като хромирана. В отвесната урва на отрязания сякаш с нож планински склон стърчеше къс от бронзовата спирала. Камъкът се разлял в стъкловиден слой, подобно на червен восък под горещ печат. Потъналите в него навивки от червеникав метал с белите зъбци на рениевите контакти проблясваха в електрическата светлина като втикнато в емайл цвете. Погледнеш ли към това ювелирно изделие с диаметър двеста метра, изпитваш страх пред неизвестната сила, действувала тук.