Противникът на чудовището, въпреки широките рамене и изваяни мускули, беше много млад, почти момче. Чертите на руменото лице са фини, но изразителни. Ако не са изкривени от болка и ярост, тогава изглеждат наивни и нежни. Когато се появи на арената, рев на разочарование дори премина по трибуните, колко спокоен и безобиден тийнейджър изглежда гладиаторът. Въпреки че сега това вече не е момче, а яростно животинче, очите му бълват такава неистова омраза, че изглежда, че биха го изпепелили не по-лошо от ултралазер. От удара човекът едва не си счупи крака, но продължи да се движи със скоростта на котка, въпреки че леко накуцваше.

  Болката не може да сломи гепарда, тя само мобилизира всички скрити резерви на младия организъм, вкарвайки в нещо като транс!

  В главата на момчето сякаш бият хиляди барабани, по вените и сухожилията тече неукротима енергия. Последваха поредица от мощни акцентирани удари по тялото на мастодонта. В отговор чудовището замахна с щипците си, остри и тежащи половин центнер. Обикновено тези животни имат реакция на жонгльор, но точен удар в нервния възел я забавя. Младият боец, след като направи салто, напусна ужасния гребен и се озова зад чудовището. Подменяйки коляното си и прекарвайки ръката си с нокът, младият мъж го удари с лакът, влагайки цялата си тежест, и направи рязък завой на тялото. Чу се хрущене на счупен крайник. Под грешен ъгъл нокътът се смачка, изпръсквайки малък фонтан от воняща кръв с цвят на жаба. Въпреки че докосването на течността, изригнала от създанието, продължи само миг, младият гладиатор усети силно изгаряне, бледочервени мехури мигновено набъбнаха по гърдите и дясната му ръка. Трябваше да скоча назад и да наруша дистанцията. Болещият вик на звяра е смесица от рев на лъв, квакане на жаба и съскане на усойница. В яростна ярост чудовището се втурна напред - младежът, покрит със смес от кръв и пот, направи каскада от салта и отлетя към бронираната решетка. С бягане, инвестирайки цялата си тежест, чудовището удари с гребен, опитвайки се да пробие гърдите на врага. Младият мъж се отървал от удара, а дебел гребен пробил металната мрежа. Продължавайки да се движи по инерция, създанието от космическия подземен свят потопи крайника си в следващата мрежа с мощен токов заряд. От оградата хвърчаха искри, през тялото на мастодонта минаха разряди, миришеше на пламтящ метал и невъобразимо отвратително горяща органична материя. Всяко сухоземно животно би било мъртво, но този представител на фауната веднага е ясно, че има съвсем различна структура на тялото. Чудовището не можа веднага да извади ствола си - последваха поредица от бързи удари, като въртене на лопатки на витлото. Въпреки това, електростатичният заряд, с леко забавяне, преодолявайки съпротивата на чужда плът, болезнено удари младия боец. Отскочи назад, сдържайки вика си, от разкъсваща болка, пронизваща всяка вена и кост, гладиаторът застина и скръсти ръце на одрасканите си гърди, започна да медитира, докато стоеше. Неподвижността му на фона на приклекналия звяр и бушуващата като буря публика изглеждаше необичайна, като на малък бог, хванат в ада.

  Момчето беше спокойно, като повърхността на замръзнал океан, знаеше... Само едно движение може да нокаутира такова чудовище. Много силен удар.

  Разкъсвайки гребена на парчета окървавено месо, диплороидът скочи с цялата си маса върху нахалната обезкосмена маймуна. Как можете да позволите на някакъв малък примат да ви спечели. Събирайки волята си, концентрирайки всички чакри и енергия в един лъч, младежът нанесе мощен удар в скок. Тази древна техника на Хаар-Марад, достъпна за малцина, е способна да убие този, който я нанася. Ударът падна върху вече победеното нервно ядро на гигантския боец. Собственото му тегло и скорост увеличиха силата на кинетичната енергия и този път нервното окончание не беше просто разбито, а няколко основни нервни стъбла бяха разкъсани от сътресението. Кристално-металният гигант беше напълно парализиран.

  Трупът излетял в едната посока, младежът в другата.

  Кибернетичният съдия отброи с тих глас:

  - Едно две три...

  Той броеше на езика на Сталзан.

  И двамата бойци лежаха неподвижни, с последния удар младежът смаза чудовището, но самият той си счупи крака. Съзнанието обаче нямаше време да увисне напълно на гладиатора и атлетично изграденото момче, преодолявайки болката, се изправи, вдигайки кръстосаните си ръце, стиснати в юмруци (знак за победа на езика на знаците на империята Сталзан).

  - Дванадесет!.. Тринадесет!.. Боецът, родом от планетата Земя, Лео Ераскандар победи. Възрастта му е 20 родни години или 15 стандартна. Това е дебютант на бойната арена. Той загуби от него шампиона на галактическия сектор Ihend-16 според SSK битка без правила, участник с рейтинг 99:1:2 - Askezam verd Asoneta, чиято възраст е 77 стандартни години.

  Някъде горе блесна многоцветна игра на светлина, която се разтваряше в невероятни калейдоскопични нюанси на дъгата, поглъщайки цялата безкрайна гама от пространство.

  Холограмата, която показва битката, нараства на седем хиляди километра над купола на бившия античен театър. Младият мъж беше забавна гледка. Лице в кръв. Счупена челюст подута, нос сплескан. Торсът е насинен, обгорен и одраскан, заедно с потта капе тъмночервена кръв. Гърдите се повдигат от напрежение, всеки дъх причинява силна болка от счупени ребра. Кокалчетата на ръцете са счупени и подути, единият крак е счупен, палецът на другия е избит. Изглежда, че сте прекарани през месомелачка. Изпъкнали мускули, не за възрастта си, играят като живачни топки. Все още им липсва маса, но великолепният релеф и дълбокият рисунък са поразителни. Красив - не казвай нищо. Аполон след битката на титаните!

  Чува се оглушителният рев на стотици милиони гърла, предимно хуманоидни същества с крила, хоботи и други. Те произвеждат безброй звуци - от нискочестотни до ултразвукови диапазони. Адската какофония е внезапно прекъсната от премерени гръмотевични звуци. Звучи химнът на най-великата империя Сталзан. Музиката е дълбока, изразителна, страхотна. Въпреки че Лев не харесваше химна на окупацията, музиката, симулирана от хиперплазмения компютър и изсвирена на хиляди музикални инструменти, потресе въображението.

  Цяла локва воняща, отровно-зелена кръв изтече от победеното, ограничено интелигентно животно. Роботите-чистачи на паякообразни се спуснаха от движещата се пътека (каки), остъргвайки счупената протоплазма. Очевидно сега чудовището беше подходящо само за рециклиране.

  Четирима огромни войници в бойни костюми се затичаха към изтощения младеж. Приличаха на огромни таралежи с ракети и муцуни вместо игли (имаха толкова впечатляващ арсенал).

  Губернатор Крос страхливо се скри зад широките им гърбове. Той явно беше объркан, не очакваше, че "непобедимият" местен шампион ще бъде победен от някой земен човек. Плътните му ръце трепереха от вълнение, когато подаваше на веригата медал под формата на чудовище, наподобяващо приказен триглав змей. Губернаторът, дори за да не докосне представител на незначителна раса примати, използва ръкавици с тънки прибиращи се пипала, когато връчва наградата, без да напуска прикритието на огромните трупове на пазачите. И тогава Крос бързо се оттегли, скачайки в крилат танк, излитайки с бързината на артилерийски снаряд, хвърлен от далекобойно оръдие.