Междувременно хиляди леки тактически планетарни изтребители вече се пръскаха над повърхността, довършвайки оцелелите войски и, ако е възможно, се опитваха да спасят цивилното население за по-късна експлоатация.

  ***

  Веднага след като Александър Медведев даде заповед за започване на войната, неговият вицепрезидент Генадий Поликанов напусна Кремъл. В съответствие с инструкциите на Министерството на отбраната, в случай на ядрена война, президентът и неговият заместник не трябва да бъдат в една сграда и на по-малко от сто километра един от друг. Маршал успя да напусне Москва през подземен свръхвисокоскоростен вакуумен тунел и да оцелее след анихилация и термокварков удар. Сега именно той трябваше да ръководи съпротивата срещу космическата агресия, ставайки президент и върховен главнокомандващ. Почетно, но страшно тежко бреме. В дълбините на душата си Поликанов винаги е искал да замени прекалено мекия и непохватен президент, но в момента се чувства като титан Атлант, върху който се е нагърбила цялата тежест на небесния свод. Дори във военната среда маршалът беше наричан ястреб заради своята безпощадност и безкомпромисност, но в тази ситуация цялата му воля и решителност бяха безполезни. Напълно неуязвими звездни кораби на извънземната империя безмилостно унищожиха войските на най-мощната и храбра армия на земята, без да дават и най-малък шанс за достойна съпротива. Техните ракети, малки, дори миниатюрни по размер, неуловими по скорост и грандиозни по разрушителна сила, изпепелиха всичко, което човечеството бе създало в продължение на много векове. Затова съобщението за появата на хиляди малки, но много бързи самолети зарадва "новия" президент.

  - Заповядвам. Контраатакувайте врага, изритайте стоманената камарила от руското въздушно пространство! - опитвайки се да прикрие дрезгавостта в пречупения си глас, нареди той.

  - Да, другарю президент!

  Маршал от авиацията Вадим Валуев се качи в един от експерименталните ударни апарати "Таран" с шест ядрени бойни глави на борда. Машина-звяр кара континентите да треперят. Най-накрая те ще могат да нанесат поне малко щети на врага. Последва редът:

  - Независимо от жертвите, свалете всички извънземни бойци!

  Нисък, но силен Валуев погледна врага с момчешко вълнение. Разбира се, врагът е ужасяващ по сила, дори ултра-устойчивият изтребител "Таран-3" хвърля като перце от поривите на смъртоносни вихри на атмосферата, развълнувана от хиперядрени удари. Но светът трябва да ни уважава и да се страхува, подвизите на войниците са безброй! Руснаците винаги са умеели да се бият - Сатаната ще бъде унищожен!

  - Ще съборим вражеската арогантност! - вика, спомняйки си младостта на маршала.

  - Няма милост за палачите - отговори пилотът, който седеше отдясно. - Да изметем звездните зли духове!

  Пилотите бяха искрени в омразата си. Все пак пейзажът под тях беше толкова зловещ, че ги заболя сърцето. Нито един филм на ужасите, нито един блокбастър в стила на "Войната на световете" не можеше да предаде дори една стотна от болката, сълзите и страданието, случващи се на победената земна повърхност. Никъде не беше толкова страшно, дори в Мечня, когато куршумите свистяха над главите им и ботушите скърцаха от лепкавата пурпурна течност. Не и в по-късните битки в Арфика и Терсицкия залив, където заслужи генералските, а след това и маршалските пагони.

  Разбира се, глупаво е да стреляте с мегатонни заряди по толкова малки цели, но не можете да пробиете слон с гълъб.

  Световно мъдрият Валуев беше поразен от огромната скорост на вражеските самолети. Веднага щом се появиха на хоризонта, след мини-секунда изплуваха близо, почти блъскайки се в челото. Пръстите едва имаха време да натискат бутоните. Маршал изстреля всичките шест ядрени заряда, опасявайки се, че вече няма да има шанс да стреля отново. Без да чакат командата, останалите пилоти направиха същото, излъчвайки хиляди конвенционални и ядрени смъртоносни дарове. Но гравитационно-лазерните лъчи, които вражеските тактически изтребители изляха, лесно свалиха малкото оцелели ракети.

  Опитът за поразяване на врага с помощта на собствените им лъчехвъргачки също беше обречен на провал. Интензивността на лазерния огън не беше достатъчна, за да проникне през малките силови полета, покриващи изтребителите, а самолетните оръдия и компютърно управляваните ракети дори не дърпаха детските петарди. Само директен удар от стратегическа термоядрена ракета може да унищожи такава машина, но компютърно управлявани светлинни лъчи не позволяват на предмети, по-големи от гаечен ключ, да се доближат до изтребителите.

  - Кучета, злобни кучета! Ще се справя с теб! - извика отчаян Валуев.

  Писъкът изпълни собствените му уши. Но очевидно вражеският пилот е чул този вик. С небрежността на бебе, което клати дрънкалка, той събори няколко руски коли, а сталзаните очевидно се подиграваха, садистично разтягайки удоволствието. Техните лазери, сякаш за подигравка, извършиха средновековно "разквартиране" - първо отрязаха носа, после опашката и крилата. Тези, които успели да се катапултират, бяха уловени със силова мрежа, очевидно за по-нататъшни експерименти. А някои пилоти бяха подхвърляни и прехвърляни, сякаш бяха топки за тенис. Сталзаните са като зли деца, обичат да се лутат, наслаждавайки се на мъките. Genhir Wolf пусна холограма със сладкото си лице и каза с отровна усмивка:

  - Какво се е счупило? Надявайки се на бърза смърт?!

  Вадим отърси мократа си от пот коса и натисна контролния панел на ракетния огън с такава ярост, че пластмасата се спука и титаниевата клавиатура се огъна. Маршал въздъхна.

  -Чакал!

  - Отлично! Маймуната се учи да свири на пиано. Аз, Gengir Wolf, ще ви покажа как да играете правилно! - В гласа на сталцана нямаше злоба, по-скоро радостта на ученик, който счупи прозорец в директорския кабинет с добре насочен изстрел от прашка.

  Ужасяващата конструкция се гмурна под дясното крило и се завъртя около самолета на маршала с почти незабележима скорост. Вадим никога не беше виждал такава бързина, той вече не искаше да се бие - не можеше да държи торнадо с ръцете си. Оставаше да зареже всичко и да избяга, да се превърне в молекула и да се разтвори в горещия въздух. След като включи максималната скорост, петнадесет пъти по-висока от звука, прославеният маршал, наречен Лисицата на атмосферата, се втурна ... Накъде? Далеч от тези...