Литмир - Электронная Библиотека
A
A

  Внушителната Лира се засмя високо;

  - Не се страхувай, човече. Вече проверихме всичко, вашата земя е доста подходяща за нас. Ще разделим група бойни кораби и ще кацнем на територията на двете най-мощни сили на планетата. Пригответе се за голямата среща!

  ***

  На Луната имаше две бойни станции на САЩ и Русия. Всеки от тях има тридесет термоядрени ракети и петдесет служители. Не изглежда много, но четиристотин и петдесетте мегатона заряди, монтирани на ракетите от най-ново поколение, приличаха на наведен пистолет, който се рееше в слепоочието.

  Блокирайки всякаква комуникация с планетарното командване, Генгир установи контакт. Със стоманен глас могъщият, широкоплещест сталзан каза:

  - Войници на планетата Земя, за да избегнете безполезни жертви от ваша страна, сложете оръжията си и издайте кодове, в противен случай, за ваша полза, за слава на нашия ум, ние ще използваме насилие.

  - Няма да се подчиним на извънземен диктат! - единодушно отговориха командващите генерали Лабутин и Рокфелер, които допреди минути се гледаха като Ленин на буржоазията.

  Вълкът хищно блесна с очите на убиеца, гласът му започна да издава метал още по-силно:

  - Не ме карайте да се смея, маймуни, техниката ви е примитивна. Прогресът е като гранули от град, колкото по-висока е скоростта, толкова повече разрушения и само вятърът на благоразумието е в състояние да прогони облаците от омраза, които носят унищожение!

  Генералът включи квантови генератори, дестабилизирайки работата на всички кибернетични и електрически единици. Маскирани в невидимо за окото и най-модерно радарно покритие, бойците приземиха почти целия екип на "Лазерен лъч".

  Бойците летяха като ято диви пчели мутанти, почти невидими, но още по-зловещи за това. След като достигнаха целта, те изкопаха изпъкналите стволове на излъчватели в дебела броня. Ръмжейки заплашително (чувствайки се, че демонични духове са се събудили в лунната пустиня), бойците на междугалактическите специални части, след като разрязаха кожата на бойните станции с лъчеви оръдия, бързо проникнаха вътре. Няколко малки безпилотни танка, сплескани във формата на акула, участваха в атаката. Плъзгаха се безшумно по пясъчната повърхност, настръхнали от дузина къси стволове. Такива машини биха могли лесно да преминат през епицентъра на ядрена експлозия и да летят на къси междузвездни разстояния. Свръхгравитационна вълна идваше от широкото дуло, огъваше пространството и предизвикваше паника сред протеиновите същества във формата на живот. Гингир нареди строго:

  - Вакуум стерилен (без проливане на кръв)!

  Сталзаните успяха да обезвредят почти всички защитници на двете лунни бази с помощта на широкоъгълни зашеметители без загуба. Изглежда, че само един арметикански генерал беше изчезнал, въпреки че гама-скенерите осветяваха цялата станция. Сталзанът оголи зъби.

  - Изглежда, че облъченото шимпанзе в униформа е започнало да пълзи хипер. Сканирайте повърхността.

  На пет мили от базата те намериха изоставен лунен роувър и на една миля от тях отчаяно бягащ генерал от армейската армия. Генхир искаше да покаже своето майсторство и лесно, като хвърчило пиле, изпревари Ян Рокфелер. За да разбере генералът с кого си има работа, Звездният вълк изключи кибер-камуфлажа си - на сребристата лунна повърхност се появи страхотен контур на ядосан гигант. Рокфелер, отчаян, стисна кучето на експерименталния лъчехвъргач до краен предел, дори четката се сви от ужасно напрежение. Неговият човешки лазерен автомат обаче беше твърде слаб и дори не можеше да надраска въздушната броня на извънземния. Гигантът лесно нокаутира оръжието и след като счупи ръцете си, неутрализира неистово пърхащия арметик. Голямата уста се разголи в злобна усмивка, а лакираните зъби на сталцана посиняха.

  - Тичаш лошо, животно. С такива данни ти, слабосърдечен роб, не можеш да спечелиш пари за таз с протеин.

  Задъхване със смесица от страх и gnbsp; Хермес се ухили, хищна усмивка замръзна на орловото му лице.

  Ева, генералът измърмори:

  - Рано се радвай, звезден демон. Точно сега вашият космически кораб ще се разбие на фотони и когато Бог Исус дойде, всички вие космически демони ще бъдете хвърлени в ада на мъченията!

  - Болният делириум на изостанал примат. Вашите ракети са парализирани! Гингир се усмихна злобно.

  "Наредих удара дори преди ти, Сатана, да представиш ултиматум. - Рокфелер неуспешно се опита да разкопчае хватката на гиганта.

  Сталзанският генерал показа кръг с пръсти, подсвирквайки:

  - Ти? Вакуумно задвижване! Без одобрението на правителството? Не вярвам. Вие черните дупки сте като пяна - много слабосърдечни.

  - Щом видях седемглав дракон на корема на вашия кораб, веднага разбрах, че сте слуги на дявола, и поех цялата отговорност. Генералът щракна нервно с челюст, неспособен да сдържи треперенето си.

  - Облъчено копеле!

  Със силен удар на юмрук Генгир счупи бронираните стъкла на шлема си с емблемата на звездите и ивиците. Лицето на генерала посиня, очите му изскочиха от орбитите. Вакуумът изсмука жизнеността и душата със светкавична скорост. За първи път в историята на земята човек беше убит от извънземно чудовище. Гигантът яростно избълва порои от обиди:

  - Той умря твърде лесно! Идиотска безопашата маймуна, с вакуумен мозък, с колапс вместо сърце! Да, те ще го разбият на фотони, а след това ще го съберат и отново ще го разпръснат из вселената! Измъчвайте останалите с помощта на нанотехнологии, оставете ги да умират бавно, молете за смърт като спасител, никой няма да посмее да вдигне крайника си срещу нас! ..

  ***

  Новината за неуспешната арметична атака от лунната база само зарадва Велимара. Усмивката й стана още по-широка (туземците са недоразвити слабички). Гласът й прозвуча уверено, като на родена дама:

  - Земляни! Преди да кацнем, трябва да предадете всички ядрени оръжия и да се разоръжите напълно. Ако не искате доброволно, ние ще ви демилитаризираме насила, както вече беше направено на Луната. Затова ни дайте оръжията си, дебели примати с големи уши!

10
{"b":"791671","o":1}