<p>

И се изплъзна партията „Единство“, или мечката, както я наричаха в простолюдието. И, разбира се, тя е формирана основно от Борис Березовски: сивото превъзходство на Елцин и най-влиятелната фигура в Кремъл. Именно той елиминира Борис Немци, когото "цар" Борис дръпна за свой наследник.</p>

<p>

Елцин наистина искаше да направи Борис Ефимович свой наследник. Но той много глупаво обърна служителите срещу себе си, като предложи да ги прехвърли във Волга и като цяло започна да изисква да споделя с хората. И срещу Борис Ефимович започна скрита борба.</p>

<p>

Така че не той беше поставен за министър-председател, което би било много по-естествено, а Кириенко. Но последният още никой не го е подготвил за наследник, както и самият Елцин.</p>

<p>

Колкото и да е странно, Борис искаше да използва Кириенко, за да разпусне Държавната дума.</p>

<p>

Още повече, че имаше план на олигарсите, нови избори и да не се обявяват. Още повече, че комунистите, начело с тесногръдия Зюганов, сами дадоха повод за касирането на изборите за Държавна дума.</p>

<p>

Те предложиха поправка в избирателния закон, според която, за да участват в изборите, партиите трябва да се пререгистрират до една година. И нито едно парти не е минало в този момент.</p>

<p>

Зюганов, разбира се, се показа идиот. Най-старият шеф на комунистите в историята, слаб, консервативен, неприятен на вид, абсолютно лишен от харизма.</p>

<p>

Най-удобният за ролята на шеф на най-мощната, комунистическа опозиция.</p>

<p>

В него няма Божия искра и той символизира всички недостатъци на комунистическата партия и дори за тридесет години така наречено ръководство той е уморен от електората и е остарял, и като цяло ходи малко.</p>

<p>

Разбира се, най-лесно е да се справиш с някой като Зюганов. Въпреки че Генадий се опитва да покаже външния вид на опозицията.</p>

<p>

Владимир Волфович Жириновски е спойлер на Комунистическата партия още по времето на Елцин. Но спойлер, който сам почти стана президент и основна опозиция.</p>

<p>

И започнаха да го мачкат и притискат още по-рано от Лебед. Но тогава Жириновски става де факто васал първо на Елцин, а след това и на Путин.</p>

<p>

За последен път Жириновски критикува Елцин през пролетта на 1997 г.... След това цвета му се промени и той започна да подкрепя властта.</p>

<p>

Владимир Путин първоначално беше предпазлив към Жириновски. Той смята, че Волфович е станал приятел на Кремъл поради страхливост и личен интерес.</p>

<p>

Освен това Жириновски гласува против импийчмънта, след като загуби половината си поддръжници.</p>

<p>

И това също не рисува лидера на Либералдемократическата партия.</p>

<p>

Но след това те станаха приятели с Жириновски. И ако не беше внезапната болест и глупавата смърт от коронавируса, тогава той вероятно щеше да му даде Ордена на Свети Андрей Първозвани след време. Когато Владимир Волфович беше погребан, той лично се сбогува с него. Така завърши животът на най-яркия политик, който блестеше с много ум.</p>

<p>

Ярките звезди на деветдесетте: Лебед, Немцов, Ампилов, Лимонов - отидоха в другия свят. Явлински почти е загубил значение и е забравен, като Гари Каспаров. Березовски беше обесен - твърде много знаеше и говореше.</p>

<p>

От старата плеяда на деветдесетте остана само Зюганов. Руцкой също е забравен. Е, може би Зоркин, който формално се води като председател на Конституционния съд.</p>

<p>

От първото поколение президенти на ОНД само Лукашенко остана на власт.</p>

<p>

Също умна лисица. Но той успя да въвлече в мрежата и да го обърка добре.</p>

<p>

Путин не харесваше Лукашенко, но външно се правеше на приятел. Естествено, имайки предвид и резервни опции.</p>

<p>

Дълго време Владимир Путин имаше страхотен късмет дори и в дребните неща. Например Скрипал беше отровен в навечерието на изборите, а пожарът в Кемерово стана няколко дни след изборите.</p>

<p>

Но ако беше обратното, щеше да е с няколко процента по-малко.</p>

<p>

Да, и Грудинин глупаво се нагласи с чуждестранните си сметки.</p>

<p>

Първоначално Владимир Путин нямаше нищо против да се бори за трона, с някой по-свеж и по-млад от остарелия и уморен и доста говорещ Зюганов.</p>

<p>

Но Павел Грудинин започна да набира популярност твърде бързо и битката можеше да стане твърде конкурентна, дори преди втория рунд.</p>

<p>

Освен това черният PR може да предизвика обратен ефект. Както вече беше с Елцин, Лукашенко и отчасти дори с Лебед и Жириновски.</p>

<p>

Но Павел Грудинин си даде добра представа, като призна пет разказа в чужбина.</p>

<p>

И позволи да се повдигне цяла вълна от компрометиращи доказателства.</p>

<p>

Но все пак Грудинин взе тринадесет процента, а Жириновски малко повече от пет. И това показа, че хората се придържат към левите идеи.</p>

<p>

Зюганов, разбира се, щеше да събере още по-малко Грудинин. Генадий Андреевич, дори при Елцин, беше доста слаб. Още тогава изглеждаше доста зле, плешив, целият в брадавици, с нос, наподобяващ муцуна на глиган.</p>

<p>

Нищо чудно, че Елцин го победи. Вярно, Жириновски в някакъв момент предложи съюз на Зюганов. И това предизвика безпокойство в Кремъл. Но Владимир Жириновски не можа да стане трети.</p>