<p>
Наташа, стреляйки, си помисли, че ако Сталин си отиде, в душите на хората ще се образува някаква празнота. Все едно е починал любим човек.</p>
<p>
Въпреки че този грузинец беше жесток. И той не направи всичко както трябва. Дори има анекдот за това. Защо Ленин носи ботуши, а Сталин носи ботуши? Защото Владимир Илич избра пътя, а този мустакатият бърза напред.</p>
<p>
В това отношение Сталин не е оптималният владетел. Наистина, както Ленин го описа, беше твърде грубо.</p>
<p>
Този готвач приготвя само пикантни ястия. По отношение на жестокостта това беше нож с две остриета.</p>
<p>
От една страна това спомагаше за поддържане на дисциплината и стимулираше партийния апарат. От друга страна бяха нокаутирани най-ценните кадри и способни хора. По-специално, след войната те загубиха такъв велик мениджър като Вознесенски. Който имаше най-големи заслуги към Родината.</p>
<p>
Вознесенски беше може би идеален мениджър: не само твърд, но и умен и образован. Най-младият доктор на науките в СССР, академик, изключителна личност. Без Вознесенски руската икономика някак се обърка. И не мога да победя нацистите.</p>
<p>
Наташа хвърли лимон с бос крак и запя:</p>
<p>
- От небето...</p>
<p>
Зоя също хвърли граната с голи пръсти и каза:</p>
<p>
- звездичка...</p>
<p>
Августин пусна дар на смъртта с бос крак и изпя:</p>
<p>
- Ярък...</p>
<p>
Светлана също хвърли граната с помощта на бос крак и издаде:</p>
<p>
- Кристален!</p>
<p>
Наташа се обърна и изсъска:</p>
<p>
- аз на теб...</p>
<p>
Зоя пусна дара на смъртта с голи пръсти, съскайки:</p>
<p>
- Песен...</p>
<p>
Августин се предаде с боса си пета, това, което носи смърт и изписка:</p>
<p>
- Ще пея...</p>
<p>
Наташка продължи, пеейки агресивно:</p>
<p>
- Относно....</p>
<p>
Зоя хвърли взривен пакет с бос крак, разпръсна нацистите и изписка:</p>
<p>
- Местен...</p>
<p>
Августина даде куп гранати с голата си пета, издаде:</p>
<p>
- Сталин!</p>
<p>
Но Краутите имат четири момичета и такива хрътки.</p>
<p>
Те седнаха на най-новия танк Panther-2 с 88-милиметрово оръдие с дълга цев.</p>
<p>
Герда стреля с оръдието си и удари Т-34 в дъното на корпуса и изчурулика, примигвайки със сапфирените си очи:</p>
<p>
- Не, все пак Бог обича Германия! Със сигурност ще спечелим!</p>
<p>
Шарлот веднага се съгласи с това:</p>
<p>
- Не можем да загубим! Скоро ще излезем в Калинин, а Москва ще бъде на един хвърлей разстояние!</p>
<p>
Кристина разголи перлените си щипки и изкрещя:</p>
<p>
- Да стигнем, до Владивосток ще има време!</p>
<p>
Магда отбеляза със съжаление:</p>
<p>
- И японците почти са победени от американците. Това е много сериозно, почти загубихме важен съюзник.</p>
<p>
Герда нокаутира нов съветски танк и изписка:</p>
<p>
- Можем и без тях!</p>
<p>
Шарлот се изкиска и отбеляза:</p>
<p>
- Ако бебето се усмихне, може би всичко ще се получи!</p>
<p>
Кристина издаде в рими:</p>
<p>
- Хипопотам се спука от усмивка!</p>
<p>
Магда я подкрепи:</p>
<p>
- Момичето има много лакома уста!</p>
<p>
И воините го взеха и избухнаха в смях. Имат искряща енергия, може да се каже, и то в изобилие!</p>
<p>
Герда отново стреля по съветските машини и извика:</p>
<p>
- Следващият век ще бъде наш!</p>
<p>
Шарлот също се включи и потвърди:</p>
<p>
- Ще има полети в космоса!</p>
<p>
Кристина с готовност потвърди това:</p>
<p>
