Докато пътувахме обратно към "При Нел", Кристи си призна, че все още е уплашена от предишната ни среща и че силно се колебае дали да тръгне с мен тази вечер, но парите, които ѝ предложих, бяха твърде много, за да  ги подмине, а пък ѝ обещах, че няма да е като миналия път. Няколко глътки водка в лимузината и парите, които ѝ дадох като аванс – малко повече от хиляда и шестстотин  долара, изглежда, разсеяха страховете ѝ и я поуспокоиха. Мрачното ѝ настроение ме възбуди, а тя замърка като котенце, щом ѝ подадох парите (шест стотачки, стиснати със сребърна щипка "Хюланс"), но след като я набутах в колата, се оплака, че може да ѝ се наложи хирургична операция след онова, което съм ѝ направил миналия път, или пък адвокат, при което веднага ѝ написах чек за още хиляда долара, без изобщо да се притеснявам, защото знаех, че никога няма да бъде осребрен. Сега у дома оглеждам по-добре Елизабет и установявам, че е доста надарена в гърдите. Надявам се, когато хапчето екстази започне да действа, да ги убедя да правят секс пред мен.

Елизабет разпитва Кристи дали познава някакъв дървеняк на име Спайси и била ли е наскоро в "О Бар". Кристи само поклаща отрицателно глава. Подавам на Елизабет  чашата с бяло вино с разтвореното вътре екстази. Тя се е втренчила в Кристи, сякаш е паднала от Марс, и след малко започва да се прозява.

– Няма значение, и без това "О Бар" вече е западнал.  Там е ужас. Ходих преди време на рожден ден на Малкъм Форбс. Ау, моля ти се, не мога ти опиша що за простотия. Тя гаврътва виното на един дъх и се намръщва. Сядам на един от столовете "Сотсас", изработка от хром и дъбово дърво, и се пресягам да поизправя бутилката с вино в кофата с лед върху масичката за кафе. Елизабет веднага посяга към нея и си налива втора чаша. Преди да донеса бутилката в хола, разтворих в нея още две таблетки екстази. Кристи е потисната, предпазливо отпива от чашата си и се опитва да не гледа в пода. Все още изглежда уплашена и намирайки мълчанието за непоносимо, пита Елизабет къде се е запознала с мен.

– О, не – пак започва да стене Елизабет, сякаш си спомня нещо неприятно. – За пръв път видях Патрик на конните състезания  "Кентъки Дерби" през осемдесет и шеста, не, осемдесет и седма година и... – Тя се обръща към мен. – Тогава ходеше с онова маце Алисън, как беше... Стули?

– Пули, скъпа – поправям я. – Алисън Пули.

– Да, така се казваше – спомня си тя и добавя с неприкрит сарказъм: – Жестоко парче.

– Какво искаш да кажеш? – питам я засегнат. – Наистина си  го биваше момичето.

Елизабет се обръща към Кристи и изтърсва:

– Ако имаш кредитна карта "Американ Експрес", начаса ти прави минет.

 Чудя се как ще реагирам, ако сега Кристи погледне Елизабет и смутено каже: "Ние не работим с кредитни карти." За да не стане това, изръмжавам, но приятелски:

– Е, чак пък толкоз, глупости говориш.

– Слушай– обръща се Елизабет към Кристи и хваща ръката ѝ като педераст клюкар, – това момиче работеше в козметичен салон и... – И без да променя тона, я пита: Ами ти какво работиш?

Настъпва продължително мълчание, Кристи се изчервява и изглежда още по-уплашена, налага се да се намеся.

– Тя... ми е братовчедка.

На Елизабет ѝ трябва време, за да проумее това, накрая измънква:

– Ъхъ.

След цяла минута неловко мълчание добавям:

– Тя... е от Франция.

Елизабет ме поглежда недоверчиво, сякаш съм абсолютен перко, но все пак решава да не разнищва повече тази тема и вместо това пита:

– Къде е телефонът? Трябва да се обадя на Харли.

Отивам до кухнята и ѝ донасям безжичния телефон, като по пътя издърпвам антената му. Тя набира номера и докато чака да ѝ се обадят, зяпа Кристи.

– Къде почиваш през лятото? – пита я. – Сигурно в Саутхамптън, а?

Кристи ме поглежда, после се обръща пак към Елизабет и тихо отговаря:

– Не.

– О, не – проплаква Елизабет. – Включил е телефонния секретар.

– Елизабет – посочвам "Ролекс"-а си, – три часът през нощта е.

– Абе това копеле продава дрога – обяснява ми тя нервно. – По това време търсенето е най-голямо.

– Не казвай, че си тук – предупреждавам я.

– Че защо пък да му казвам? – Разстроена, тя гаврътва на екс още една чаша вино и пак прави отвратена гримаса. – Ужасен вкус има това вино. – Поглежда етикет озадачено свива рамене. – Харли? Аз съм. Нуждая се от   твоите услуги. Тълкувай го както искаш. Тук съм у – тя  ме поглежда въпросително.

– Маркъс Халбърстам – прошепвам.

– Кой? – навежда се тя към мен с палава усмивка.

– Map-къс Хал-бър-стам.

– Абе, идиот такъв, кажи ми номера. – Тя ме отпраща с ръка и продължава: – Няма значение, аз съм у Марк Хамърстайн и ще те потърся по-късничко, а ако утре не те видя в "Бар Канал", ще насъскам фризьора си срещу теб. Бон воаяж! Как се затваря това чудо? – пита тя, въпреки че съвсем умело прибира антената и натиска копчето за изключване, след което хвърля апарата на стола "Шрагер", който миналата седмица преместих до стереоуредбата.

– Я виж, как добре се справи – усмихвам ѝ се.

Двайсет минути по-късно Елизабет се гърчи на дивани а аз я увещавам да правят секс с Кристи пред мен. Оформила се уж като случайно предложение, идеята вече напълно е обсебила съзнанието ми и аз съм крайно настойчив. Кристи гледа безстрастно някакво петно върху белия дъбов паркет, което съм пропуснал да забележа, чашата ѝ е почти недокосната.

– Но аз не съм лесбийка – за кой ли път вече протестира Елизабет, ухилена до уши. – Не си падам по момичета.

– Това твърдо "не" ли е? – питам и се взирам ту в нейната чаша, ту в почти изпитата бутилка вино.

– Защо мислиш, че бих се навила на такова нещо?

Под  влиянието на екстазито тя се опитва да флиртува и от въпроса ѝ става ясно, че определено проявява интерес към идеята. Със стъпалото на крака си ме гали по бедрото. От известно време съм се преместил на дивана между двете и масажирам прасеца ѝ.

– Е, нали ходеше за нещо при Сара Лоурънс? – припомням ѝ. – Човек никога не знае.

– Ходя при пичовете на Сара Лоурънс, ако искаш да знаеш –  кикоти се тя и продължава да ме гали с крак, натискайки все песилно.

Усещам, че бедрото ми се загрява.

– Съжалявам – признавам си, – нямам вземане-даване с пичове, които ходят с чорапогащници по улиците.

– Патрик, ти си учил в "Патрик", уф, пардон, в "Харвард"  де, съвсем се отцепих. Няма значение, слушай, а, чакай... –  Тя спира, измънква нещо неразбираемо за странното усещане, което изпитва, затваря и отваря очи, накрая ме пита: – Да ти се намира малко кокаин?

Поглеждам чашата ѝ и виждам, че хапчето екстази е променило  малко цвета на виното. Тя проследява погледа ми и отпива от него, сякаш е някакъв еликсир, който може да поукроти надигащата се възбуда. После унесено отпуска глава назад върху една от възглавниците на дивана.

– Или халцион. Бих взела и един халцион, да.

– На мен пък ми се ще да видя... как вие двете... ще се оправите – подхвърлям невинно. – Какво лошо има в това? Няма  опасност от заразни болести.

– Патрик – разсмива се Елизабет, – хлопа ти дъската.

– Хайде де – увещавам я. – Не ти ли харесва Кристи?

– Нека не изпростяваме – казва тя, но хапчето вече я яде отвътре и виждам, че е възбудена, въпреки че не го желае. – Не съм в настроение за перверзни разговори.

– Не си права – укорявам я. – Мисля, че ще ти хареса.

– Винаги ли прави така? – обръща се тя към Кристи.

И аз поглеждам към нея.

Кристи безучастно свива рамене и разглежда някъкъв  компактдиск, после го оставя на рафта до стереоуредбата.

– Да не искаш да кажеш, че никога не си го правила с жена?

Докато задавам въпроса, плъзвам ръка по черния ѝ чорап нагоре и опипвам крака под него.

– Ама аз не съм лесбийка – упорства тя. – И ако искаш да знаеш, никога не съм го правила с жена.