Invisible touch, записан за "Атлантик" в осемдесет и шеста,. безспорно е шедьовърът на групата. Това е епично разгърната медитация върху недосегаемостта, която задълбочава и допълва идеите от предишните три албума.
Силата на внушението е огромна, а музиката е толкова красива, че просто не можеш да се отскубнеш дори за миг, защото всяка песен е свързана по някакъв начин с неизвестното , с разстоянието между хората (Invisible touch), с авторитарната власт на любовник или правителство (Land of confusion) или с безсмислени повторения (Tonight, tonight, tonight). В крайна сметка албумът се нарежда сред най-доброто в рокендрола, създадено през последното десетилетие, и заслуга за това, освен брилянтното изпълнение на триото Бенкс, Колинс и Ръдърфорд, има и Хю Паджам, който е открил в тази музика най-чистия и най-модерен звук. На практика от записа се чува и най-лекият нюанс на всеки инструмент.
По отношение на думите и писането на текстове за песни изобщо, албумът бележи нов връх в професионализма на музикантите. Например стиховете в Land of confusion, засягащи проблема за злоупотребата с политическа власт – от тях блика страст, с каквато нито Принс, нито Майкъл Джексън, нито който и да е друг чернокож изпълнител от последните години може да се похвали. Но колкото и да е танцувален, албумът е наситен с тревога, каквато няма дори в песните на прехваления Брус Спрингстийн. Като познавач на провалите в любовта, в In too deep Колинс направо удря в земята Спрингстийн с искреността на чувствата, доказвайки едновременно с това непредсказуемата си, клоунска и забавна същност. Това парче е най-завладяващата песен на осемдесетте години, посветена на моногамността и чувството за отговорност. Anything she does е първата песен от втората страна на плочата и след нея идва кулминацията на албума с Domino – парче от две части. Първата част, озаглавена In the heat of the night, e изпълнена c остри, прецизно изградени образи на отчаянието, които контрастират с надеждата във втората част – The last domino. Тази песен е адски вдъхновяваща. Стиховете в нея са най-жизнеутвърждаващите, които някога съм чувал в рокмузиката.
Самостоятелните изяви на Фил Колинс изглеждат по-комерсиални и поради това приемливи в един по-тесен смисъл, особено албумът No jacket required и песни като In the air tonight, Against all odds (макар последната да бе засенчена от успеха на едноименния филм[15]), Таке те home и Sussudio (страхотна, жестока песен, най-любимата ми!), а версията му на You can't hurry love е по-добра (не само според мен, а и според много други) от оригиналното изпълнение на "Сюприймс". Но смятам, че Фил Колинс работи по-добре с останалите двама от "Дженезис", отколкото като самостоятелен творец, и подчертавам думата творец. Всъщност това определение е валидно и за тримата, защото "Дженезис" са все още най-добрата, най-вълнуващата група, излязла от Англия през осемдесетте години.
Обяд
Седим в "Дуплекс", новия ресторант на Тони Макмейнъс в Трибека, с Кристофър Армстронг, който също работи в "Пи енд Пи". С него сме учили заедно в "Екзитър", после той отиде да следва в Пенсилванския университет и в "Уортън", преди да се появи в Манхатън. По необясними причини не успяхме да си запазим маса в "Събджектс", затова Армстронг предложи да дойдем тук. Той е с раирана памучна риза "Кристиан Диор" и широка, пъстра копринена вратовръзка "Живанши". Коженото му куфарче и кожената папка от "Ботега Венета" лежат на третия стол около масата, която е на много хубаво място, най-отпред до прозореца. Аз съм с пръскан вълнен костюм "Шьонеман", широка памучна риза "Бил Блас", копринена вратовръзка "Савой" и памучна кърпичка от "Ашеър Брадърс". В ресторанта се носи лека музика от "Клетниците". Гаджето на Армстронг се казва Джоди Стафърд, преди тя ходеше с Тод Хамлин и този факт, заедно с окачените наоколо телевизионни монитори, показващи как работят готвачите в кухнята, ме изпълва с необясним ужас. Армстронг току-що се е върнал от островите и има много здрав, равен тен, какъвто между впрочем е и моят.
– Е, как беше на Бахамите? – подхващам разговор, след като поръчваме. – Още си пресен-пресен, нали?
– Какво да ти кажа, Тейлър – започва Армстронг, загледан в нещо зад мен и малко над главата ми (колоната, облицована с теракотени плочки, или откритата тръба, която прекосява надлъж тавана). – Летовниците, които търсят идеално място за почивка това лято, ще направят добре, ако идат по на юг, на Бахамските или на Карибските острови. Поне пет са причините да предпочетеш Карибите – прекрасно време, карнавали, хотелите не са претъпкани, цените са ниски и има уникални културни паметници. През лятото хората търсят по-прохладни места за почивка, но малко от тях знаят, че на Карибите през цялата година температурите са между двайсет и пет и трийсет градуса и че ветровете постоянно разхлаждат климата там. Обикновено по-горещо е на север в...
Тазсутрешното "Шоу на Пати Уинтърс" бе посветено на убийците на деца. Сред зрителите в студиото имаше родители, чиито деца са били отвлечени, измъчвани и убити, а на сцената се бяха събрали психиатри и педиaтри, които се опитваха да им помогнат – безуспешно за мое най-голямо удовлетворение – да преодолеят объркването и гнева си. Ала това, което истински ме впечатли, бяха трима осъдени на смърт убийци на деца, които чрез сателит бяха включени на живо на отделен монитор. Благодарение на някакви много усукани "вратички" в законодателството те се опитвали да получат помилване и най-вероятно щели да успеят. Но нещо постоянно отвличаше вниманието ми от огромния екран на телевизора "Сони", докато закусвах с киви, японска круша, минерална вода "Евиан", овесени кифли, соево мляко и гранулирана канела, та не можах да се насладя на покрусените майки, и чак когато предаването вече бе към края си, разбрах какво бе то – пукнатината над картината на Дейвид Оника. Бях казал на портиера да помоли домоуправителя да я оправи. Реших на излизане да му се оплача, че нищо не е свършено, ала ме посрещна съвсем нов портиер, горе-долу на моята възраст, но оплешивяващ, дебеличък и с добродушен вид. На плота пред него имаше три орехови сладкиша с желирана глазура и две чаши горещо какао, от които излизаше пара. Беше разтворил днешния брой на "Пост" на страницата с комиксите и изведнъж ми мина през ума, че изглеждам несравнимо по-добре, че съм много по-преуспял и богат, отколкото може да е някога това бедно копеле, и затова със съчувствие, но не неучтиво, го поздравих за "добро утро" с кимане на глава и отминах, без да правя оплакване.
– Айде бе, наистина ли? – усещам се, че казвам на глас, без изобщо да ме интересува какво ми разправя Армстронг.
– Както в Съединените щати, и там през лятото организират фестивали, концерти, улични шествия, спортни турнири. И понеже повечето хора ходят на други места, курортите не са претъпкани, обслужването е по-добро, няма опашки за скутерите или пред ресторанта. Та ти казвам де, мисля, че повечето хора отиват там, за да усетят местната култура, да опитат кухнята, да научат повече за историята...
На път път към Уолстрийт бях попаднал в задръстване и трябваше да сляза от служебната кола и да потърся спирката на метрото надолу по Пето авеню, когато се натъкнах на някакво шествие, подобно на онези през ноември, в нощта на Вси светии, но явно не беше такова, защото бях почти сто процента сигурен, че месецът е май. Спрях на ъгъла на Шестнайсета улица, за да огледам по-отблизо, и се оказа, че е гей парад, от ония, наречените "Парад на хомосексуалната гордост", от което направо ми се пригади. Хомосексуалистите крачеха гордо по Пето авеню с розови триъгълници на шлиферите, някои се държаха за ръце, други нестройно пееха Somewhere. Застанах пред входа на "Пол Смит" и ги загледах с болезнено любопитство – не бях в състояние да премеля мисълта, че човешко същество, мъж, може да е горд от факта, че се сношава с друг мъж. На всичко отгоре разни мускулести батковци с мустаци като на моржове започнаха да ми намигат и да ми подвикват между стиховете на песента: There's a place for us, somewhere a place for us[16], затова хукнах към Шесто авеню, решил, че днес ще закъснея за работа, и се върнах с такси до апартамента си, където се преоблякох в нов костюм ("Черути 1881"), направих си педикюр и измъчих до смърт едно кученце, което бях купил преди няколко дни от магазин за домашни любимци на Лексингтън. Армстронг съвсем се отвлече в приказки.
