— Като опазваме някои видове ли?
— Вие ги изтребвате!
— Да, няколко дни преди вашите сънародници да направят същото.
Още двама мъже и една жена се присъединиха към вбесения непознат. Тод бе седнал с неколцина от Севера и жена от Коста Рика, която работеше във Фонда за защита на околната среда. Той се опита да запази любезен и добродушен тон, но започнаха да го прекъсват, скоро южняците се настроиха за пламенни тиради и разговорът отиде по дяволите. Северняците подбелваха очи, а южняците ги обвиняваха със скорострелни излияния, че са арогантни, нетърпеливи и се дразнят, когато някой не говори английски, освен това са готови да се измъкнат тутакси, щом някой понечи да говори дълго, а имало толкова много за казване.
Тод се отстрани полека от масата. Северняците ръсеха думички като „първични нагласи“ и „пълномощия“, повтаряха до втръсване, че преди изобщо да обсъждат нови субсидии, биха искали да видят поне някаква отчетност. Безпокоеше ги корупцията и стискаха устни, когато чуваха, че трябвало да дават, без да бъдат потисници на духа, които настояват сами да управляват изразходването на средствата.
— Империалиста! — изсъска една бразилка и Тод си тръгна.
Вървя дълго по улиците, осеяни със смърдящ боклук.
Мегаградове. Човечеството нарастваше всяка година със стотина милиона нови-новенички души, които болестите и безредиците подхващаха незабавно. Сега имаше двайсет и девет мегаграда с над десет милиона жители всеки. Двайсет и пет от тях бяха в „развиващия“ се свят, само дето напоследък никой наникъде не се развиваше. Както винаги, Токио оглавяваше списъка със своите трийсет и шест милиона. Сау Паулу го застигаше бързо с трийсет и четирите си милиона. А в Нигерия забравеният от всички Лагос гноясваше със седемнайсет милиона обитатели, въпреки че там СПИН поваляше цели тълпи.
Срита празна консерва и отпъди просяци. Доближи го мъж със сълзящи язвички по лицето, но Тод не посмя да му подаде банкнота. Неловко размърда показалец. Равнодушието беше несравнимо по-безопасно.
Мегаградовете служеха за развъдник на завърнали се микроби, от които в миналото са рухвали цели империи. Холерата, старият враг, но с нови, устойчиви на антибиотици щамове. Цистицеркозисът, проникващата в мозъка тения, която заразяваше при ядене на зеленчуци, отгледани с градски отточни води. Половината градски жители в света се обриваха поне веднъж годишно.
А големите градове налагат стандартизирани храни, които се превозват по-лесно. И фермерите задоволяват нуждите им с монокултури, които са по-уязвими от вредители, болести и суша. Градовете изтощават плодородните земи и горите, поддържащи съществуването им. Апартаментчетата със стени от шперплат в Нагасаки изяждат джунглите на Борнео.
Влезе в хотелската си стая — гол бетон, тенекиена мивка в стаята, клозет в дъното на коридора — и завари мигащата лампичка на сателитния канал. Свърза се със сървъра в Сау Паулу и получи писмо на личния си номер. Беше от Ейми и той го прочете в захлас, забравил сивите стени наоколо.
„Сигурна съм, че сега на приятелчето Фреди му трият сол на главата, задето не е овладял по-бързо този свръхгрип. Той твърди, че се забелязвали закономерности. Виж как са се разбеснели медиите, ако имаш време. Използвай и моите кодове за достъп до SciNet. По-загрижена съм за Замбия, където отиваме. И двете враждуващи страни не спазват примирието, изобщо не им пука за предупрежденията на ООН. Ще имаме въоръжена охрана. Каква полза от нея срещу вируса! Всичките ни програми се тътрят бавно, местните хора се тръшкат като мухи.“
Прелестният й аромат сякаш проникна в ноздрите му и заличи вонята на дезинфекциращ препарат от напукания линолеум. Виждаше лъскавата й черна коса да пада като кълбящ се дим по раменете, да се разпилява по пълните гърди в жълтото сияние на свещите. След тежък ден я настаняваше в скута си, обгърнала с крака мускулестия му гръб. Косата й обвиваше и двамата, сътворяваше влажно кътче само за тях, тихо и наситено с ухание на страст. Тя се мяташе, галеше го, измъкваше от него напрежението на трудните времена, после пийваха черен ром с капка лимон. Очите й можеха да зейнат от комично унесено изумление, да се свият в цепки от гняв, изведнъж да се изпълнят с женственост, когато отразяваха безметежно ленивото пламъче на свещта.
„Не забравяй да отбягваш хрътките на електронните медии. За мен те са душещи копойчета. Тук Фреди ги държи настрана, но ме гони параноята, във всяка дума виждам преднамерена обида. Помни, че те обичам. И се погрижи да отидеш при Куипърс, ако се разболееш! Ще се видим след две седмици — колко ще се проточат!“
По сивия екран на компютъра трепкаха буквите на съобщение от WorldNet. Програмата на Тод го бе измъкнала от новинарския порой. Сбъдваха се най-лошите му страхове. Послужи си с нейните кодове за достъп и глобалното търсене намери най-горещите вести:
„ЕПИДЕМИЯТА ОТ СВРЪХГРИП СЕ РАЗРАСТВА. ГЕНЕРАЛНИЯТ СЕКРЕТАР ПРИЗОВАВА ЗА ЗАБРАНА НА ПОЛЕТИТЕ. ЦЕНТЪРЪТ ЗА КОНТРОЛ НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА ПРОСЛЕДЯВА НОСИТЕЛИ НА ЗАРАЗАТА
(АП) Помела света зараза скочи от Азия в Африка и Южна Америка. Едновременното избухване на епидемията в Кайро, Йоханесбург, Мексико Сити и Буенос Айрес потвърждава опасенията, че инфекцията се пренася най-бързо чрез пътуващи със самолети хора. Цели градове са замрели в безмълвие, защото мнозинството от жителите им се разболяват за броени дни.
Генералният секретар Имукурумба призова за пълна забрана на въздушните пътнически превози, докато вирусът не бъде изследван по-подробно. Авиокомпаниите са регистрирали рязко нарастване на продажбите в засегнатите райони, вероятно поради желанието на хората да избягат оттам.
Според някои източници Центърът за контрол на заболяванията се опитва да съотнесе появата на епидемичните огнища с определени пътници в усилията си да открие източника. Но представители на властите отказаха да потвърдят, че е предприета тази извънредна мярка.“
Тод предположи, че някой в ЦКЗ стои зад изтичането на информация, но може би имаше и други сили зад кулисите. Още по-зловещо му се стори това проследяване на хора — какъв смисъл имаше? Онези от ЦКЗ пипаха бързо. Всичко се разрастваше като пожар в саваната. И Ейми се намираше там, където бе най-напечено.
Дълго седя до нацвъканата от мухи пластмасова маса, зазяпан в останките от обяда си. Нащърбена синя чиния с ориз и зелен фасул и нахапан полумесец на тортиля със зеленчуци. Обзе го старата вихрушка на чувствата, сякаш чакала тъкмо този сгоден миг. Нелепи, несвързани образи го тласкаха по задушните коридори на неговото Аз. На устата му напираха думи, но изчезваха, преди да бъдат изречени.
Тя ненавиждаше аутопсиите. Фреди й нареди да провери резултатите от тази, а само смрадта й стигаше да припадне. Бавни перки на вентилатори помръдваха в единия край на мъничката морга. Само работната маса беше добре осветена. В улеите й се стичаха гъсти, гадно миришещи течности.
Слабата чернокожа жена на масата беше с майсторски „смъкнат цип“ — разрязана от шията до таза, вътрешностите прилежно извадени и разположени на гърдите и бедрата й. Лъскави тръбички и буцести вътрешни органи, толкова чисти и гладки, че приличаха на изкуствени.
— Има едно особено интересно явление при тези случаи — мълвеше патологът с благ глас, който изпълваше твърде студената зала. Той взе продълговат сив мях. — Фалопиевите тръби. Подути, с променен цвят. Овариумът е разширен, както виждате. И зачервен.
— В историята на болестта й е отбелязана много висока температура — обади се Ейми. — Дали това не е…
— Да, тази температура е причинила смъртта. Заразата обаче е проникнала и в коремната област, предизвикала е допълнителни усложнения.
— Значи е разновидност на този… ъ-ъ, свръхгрип?
— Според мен е така. — Патологът елегантно доразряза корема и показа бъбреците и черния дроб. — Тук също има подуване, но не колкото в половите органи.
