Литмир - Электронная Библиотека

Завърших първите кадри. Бях впечатлена от сдържаността на Джордан и любопитна да видя как щеше да се справи със снимките с изкуствените членове. Винаги обичам да обмислям работата си предварително. И непрестанно се връщах към Джефри.

Господарката му го поддържаше в отлична форма, също както господарката на Джордан. Вероятно щях да ги събера заедно за следващите снимки. Представих си в едър план как членът на Джефри проникваше в съблазнителния задник на Джордан. Както казах, най-важен е контрастът.

ТРОПИЧЕСКА ИЗКУСИТЕЛКА

СЕИДЖ ВАИ ВАНТ

Калдерата на вулкан Пакайа тлееше и кипеше под погледа на Лиана. Омагьосана, тя стоеше толкова близо до ръба, колкото акрофобията3 й позволяваше.

— Ето я, пак живее опасно — закачи я Лио весело.

Той стоеше по-близо до туристическата група, на няколко метра от нея.

— Трябва да видиш това — каза тя през рамо, щом го чу да се приближава към нея. — Не е ли невероятно?

Разбира се, беше повече от невероятно. Ярки шарки от оранжево, розово и златисто създаваха зашеметяващ фон за гигантския кратер на вулкана. Природата парадираше с могъщата си красота, която надминаваше човешкото въображение.

— Гледката си заслужава мизерната разходка дотук — отсъди Лиана, като обви ръце около Лио.

Тя огледа групата и забеляза изтощението по лицата на членовете й. Какво им имаше на тези хора? Това беше екскурзия за начинаещи, за бога! Повечето не бяха по-стари от нея и Лио и липсата на издръжливост й се струваше странна. Тя бе единствената в групата с достатъчно енергия и любопитство да надникне във вулкана.

— Загубена работа — прошепна. — Ще се приберат у дома и ще разказват, че са били тук, но почти не загряват какво ги заобикаля.

— А ти щеше да се изкатериш по вулкана, ако можеше, нали? — засмя се Лио.

— Да, разбира се! — извика тя, като се отдръпна от него и се вгледа в лицето му. — Въздухът тук не те ли ободрява? Не искаш ли да го погълнеш всичкия?

Лио беше много отстъпчив. Досега Гватемала очевидно му харесваше, но Лиана забеляза объркването в очите му, когато му зададе почти риторичния си въпрос. Той винаги подкрепяше нуждата й от приключения. Често я придружаваше на пътешествия, които не му бяха съвсем по вкуса. Никога не й тежеше и бе нейната скала. Тя наклони глава, за да го целуне.

Беше едва вторият им ден в Гватемала, но някакъв неясен глад бе проникнал под кожата и в кръвта й веднага след пристигането им. Лиана имаше чувството, че я тормози лека треска.

— Зашеметяващ е, но ти май имаш нужда от повече физически натоварване. Какво ще кажеш за едно дълго колоездене утре? — предложи той, като я прегърна със силните си ръце.

— И може би плуване с шнорхели, ако има време?

Шумен автобус спря малко по-надолу от тях, точно до скупчените пътешественици. По лицата на екскурзиантите се изписаха облекчение и радост и те се надигнаха от земята и забързаха към охладеното от климатика возило.

— О, не! Не автобус! — изстена Лиана. — Значи няма да се поразходим пеша надолу?

Двамата се отдалечиха от ръба на вулкана и пристъпиха към екскурзоводката.

— Може ли да се върнем пеша? — попита Лиана.

— Скоро ще се стъмни и пътеката няма да се вижда — отговори красивата гватемалка е приятен акцент.

— Винаги си нося фенер — каза Лиана, като потупа раницата си.

— Опасна ли е пътеката нощем? — попита Лио.

— Не, просто много тъмна — отговори жената през рамо, като тръгна към автобуса. — Моля, последвайте ме и ще ви дам формуляра.

— Лиана, защо не се качим в рейса? Няма смисъл да рискуваме да се разхождаме в пълна тъмнина. Ами ако единият от нас падне и си счупи крака или нещо подобно? Не ми се иска да прекарваме ваканцията в гватемалска болница.

— Не възнамерявах да се разхождам — ухили се Лиана и зарови из раницата си. — Ще тичам! — извика тя и триумфално извади фенера си. — Няма проблеми, Лио. Не очаквам да дойдеш с мен. Но аз трябва да направя нещо с енергията си и мисля, че три километра тичане надолу по хълма ще ми дойдат добре. Ти вземи рейса и ще се видим в хотела.

Тя усети, че Лио не одобри идеята й. Знаеше, че щяха да се разправят още няколко минути. Но бе убедена, че скоро щеше да се затича надолу по хълма.

Лиана подписа формуляра на екскурзоводката и раздвижи крака, а моторът на рейса изръмжа. Двамата с Лио си махнаха и тя остави автобусът да набере преднина.

Здрачът я подканваше със загадъчна настойчивост. Лиана изчака шумът от рейса да заглъхне и затвори очи. Въздухът я погали като игрив любовник. Мекото съскане на вулкана непрестанно напомняше за безмилостната му природа. Тя закачи фенера на колана си и се затича по наклонената пътека.

Стегнатото й тяло я караше да тича, за да освободи напрежението и да отхвърли раздразнителното си настроение. Но душата й настояваше да се порадва на спокойната тишина и да се слее с околната среда. Двете желания упорито се бореха за надмощие, затова се затича леко. Състезателният хъс бе заменен със — съзерцание. Докато слизаше надолу, въздухът се сгорещи и тя се изпоти.

Пътеката беше достатъчно широка и удобна за тичане. Внезапно се спусна тъмнина и Лиана натисна копчето на фенера. Наоколо бе абсолютно тихо. Чуваха се само дишането й и бързият ритъм на краката й по пясъчната пътека.

Десет минути по-късно, когато прецени, че се намира, на около половината път до хотела, Лиана забеляза огън на няколко метра от пътеката. Спря и се вгледа натам. Огънят изглеждаше малък и тя се зачуди дали бе лагерен.

След миг чу човешки гласове. Мъжки глас меко пееше речитатив на език, който не звучеше като испански. Женски глас тананикаше и стенеше в странна хармония с мъжкия. Лиана се приближи към звуците.

Ароматът на изгоряло дърво се смеси с някакъв по-сладникав и лютив, който тя не можа да определи. Вероятно вид билка, но с почти хипнотизиращи качества.

Когато стигна достатъчно близо, погледна над гъстата растителност и камъните. Сети се за фенера си и бързо го загаси, за да не я забележат. Светлината на огъня й бе напълно достатъчна.

Висок мургав мускулест мъж лежеше по гръб. Не носеше нищо, освен скромна украса за глава с мъниста и малки пера. Очите му бяха затворени и очевидно бе изпаднал в нещо като транс.

Върху него седеше закръглена жена, също гола, и тя с украса на главата. Бе мургава, но не колкото мъжа. И двамата бяха покрити с масло, което караше великолепните им мускули да блестят на светлината от огъня.

Жената се завъртя и взе нещо. Когато отново се обърна напред, вдигна длани към небето и Лиана видя тънки струйки олио да потичат по ръцете й. Мъжът стисна гърдите й и започна да ги масажира с течността, която покриваше телата им. Жената затананика по-високо.

Свали ръце и ги постави на гърдите му. Но вместо да разтърка олиото по тях, тя ги зарови между краката си, после плъзна задника си като отъркваше слабините си по лъскавите му гърди. Протегна ръка зад гърба си и хвана дългия му, дебел член, извит нагоре като сърп от плът.

В мига, когато го докосна, и двамата се завъртяха към Лиана и й се усмихнаха подканящо и весело. Тя замръзна на мястото си. Погледът, който й хвърли жената, бе почти свръхестествен. Лиана се почувства така, сякаш собственият й клитор се плъзгаше по гърдите на мъжа.

Побърза да напусне мястото и се препъна в бързината си. Двойката продължи да я наблюдава вторачено, прониквайки в нея със сексуалната си аура. Тя стисна фенера, светна го, завъртя се на пети и се затича надолу по пътеката.

Вече спринтираше енергично. Разглеждането на околностите се оказа лоша идея и сега тялото й просто пищеше за облекчение. Краката светкавично я носеха напред. След секунди тя стигна до подножието на хълма.

Не можеше да намали лудата си скорост. Профуча по пъстрите улици на град Гватемала. Най-после приливът на адреналин стихна и тя осъзна, че не знае накъде отива. Облегна се на бяла, прясно варосана къща, за да си почине. Дишаше тежко и приличаше на беглец. Около нея градът кипеше от живот.

7
{"b":"268246","o":1}