Няколко седмици по-късно най-после събирам смелост да танцувам в клуба. Нощта свършва и се готвя да си тръгвам. Знам, че никога вече няма да танцувам върху рояла. Виждам собственика на клуба да говори с груб на вид мъж.

— Значи това е прочутото пиано — казва той.

С грубите си ръце изсвирва нещо красиво, после поклаща глава.

— Не е настроено. Ама че срам.

Акордьорът на пиана е точно какъвто си го представям. Не е красив. Не е добре облечен. Преминал е разцвета си. Има леко шкембе. Погледите ни се срещат. Нося тесни джинси и малка бяла тениска, която не оставя много на въображението, но той дори не хвърля втори поглед на циците ми, а застава до пианото. То се разтваря пред него като евтина курва и той не може да отдели очи от струните и вътрешностите му. Джинсите му са вехти, ръцете — мазолести. Знам, че ще го чукам до забрава. После ще съм сънливо вторачена в небето, ще поглъщам падащите звезди и ще чакам да стане нещо, което да обясни инцидентите. Представям си задника си във въздуха, докато той ме чука с дебелия си член, а мазолестите му пръсти ме разтварят, за да ме огледа, както прави с рояла. Не мога да го обясня, затова няма и да се опитвам. Какво има за оправяне? Защо трябва да бъда наказвана? Аз съм тази, която възнамерявах да стана.

Кристофоро? Италианският граф, изобретил първото пиано преди триста години, умрял в неизвестност. Джоунс ще бъде помнен още кратко време.

Поглеждам акордьора. Пианото и мъжът са идеалната смесица от изкуство и физика. С впечатляващото си несъвършенство той е най-прекрасното нещо, което някога съм виждала. Изглежда сякаш би могъл да победи и дявола в битка. Не мога да го обясня, затова няма и да се опитвам.

Оставам будна до късно. Зяпам прогнозата за времето. Спя до късно. На следващата вечер подкарвам към каньона, паркирам вехтия си тъмносин форд на тревата, грабвам одеяло и бира и се изкатервам високо.

Просвам одеялото под небето, сядам, отварям бирата и отпивам първата студена глътка.

Когато бях малка, баща ми, преди двамата с мама да се разделят, ме водеше тук. Сядахме на одеяло, същото като това, и гледахме небето.

— Хората виждат звездите различно — казваше той, като разрошваше косата ми с голямата си ръка. — Докато не изучиш небето, няма да знаеш, какво виждаш.

Разказваше ми истории за купчини звезди, митове и легенди, за групи млади жени, обикалящи из небето. Небето. Готическа картина. В някои от историите, сестрите бяха загубени. Като Плеядите. Седем сестри. Но с невъоръжено око можеш да видиш само шест. Седмата, най-младата и липсваща сестра, проливала сълзи, които затъмнявали светлината от очите й. Или пък плачела, защото всичките й сестри, с изключение на нея, се омъжили за богове.

Баща ми работеше в аптека. По цял ден сипваше хапчета в пластмасови флакони, пръстите и тъмните косъмчета по китките му бяха покрити с фин бял прашец. Той ми разказа за богините, когато бях в средното училище и после остави майка ми заради мъж. Плеядите са купчина звезди в съзвездие Телец. Електра е най-младата сестра, която никой не може да види.

— Може би някога е светела по-силно — казваше баща ми. — Може би някога е имало седем сестри в небето.

Седемте сестри:

Алциона — съблазнена от Посейдон, бога на морето.

Астеропа — изнасилена от бога на войната.

Калеано — съблазнена.

Електра — съблазнена.

Майа — съблазнена.

Меропа — омъжена за простосмъртен.

Тайгета — съблазнена.

Събличам дрехите си и лягам гола на одеялото. Поглъщам топлината от земята. Все едно съм в океана. Слушам горещия дъх на вятъра, чувствам го как облизва тялото ми. Орион е наблизо. Сестрите ми преди мен са знаели това. Но са избягали от него. Не бих избягала от мъж като Орион.

Земята стене под мен, сякаш усеща мислите ми.

Гола, аз съм време и пространство, най-младата сестра, клетъчен спомен, звезда, съблазнена от морски бог. Представям си как Кронос хвърля отрязаните генитали на баща си в океана. Солената вода се пени около тях, Афродита се издига от морската пяна.

Измъквам пръсти измежду краката си и ги вдигам към небето. Сестрите. Вслушвам се в дрезгавото им шепнене.

Астролозите твърдят, че съзвездие Телец управлява гърлото. Все още усещам вкуса на Джоунс! Виждам го в течното време, което е клубът. Бош се произнася Бос на холандски. Никога не съм имала нищо против да се движа по сцената, окъпана в черна светлина, столовете на мъжете, подредени в кръг, насочени като звезди към центъра ми. Охранители като Джоунс обикалят мястото. Надигам се и сядам. Седя дълго време. В небето се забелязват нюанси на по-светлосиньо, като вените под розов език. Пия бира, обличам се, хвърлям последен поглед към небето, но не чувствам нищо и се връщам при колата. Грабвам ризата на Джоунс от седалката и я притискам към носа си. Той я бе оставил в клуба и аз я взех… ами после. Исках нещо негово. Колко ли време трябваше да мине, преди тази остра мъжка миризма да изчезне от света? Подкарвам бавно.

Не съм виждала падаща звезда от години. Чудя се дали някой друг е виждал. Падащите звезди са прах от космоса, сблъскващ се с висока скорост с въздушните молекули. Това е всичко. И си луд, ако вярваш в нещо друго.

През следващите няколко седмици си правя татуировка, която покрива и двете ми гърди и слиза надолу към вътрешността на бедрата ми. Когато съм гола, изглеждам облечена с кимоно. Влюбвам се в болката. И воалите. Задните седалки на такситата. Лицемерието. И отново в Джоунс.

Когато танцувам, си представям, че съм трупа на млада африканка. Започвам да горя. Летя около селския площад, плаша търговците и те се разбягват, събаряйки сергиите си. Аз съм тимпани, песен, храна, палмово вино. Хората носят дарове: Ананаси, банани, захарна тръстика, живо пиле. Всички носим, каквото имаме.

В клуба, издигнат на улицата като гигантска ерекция между стара църква и свърталище на наркомани, мъжете ме гледат как танцувам. Очите им търсят нетърпеливо проблясък от влажни слабини, ръцете им искат да стиснат гърда, членовете им опъват панталоните им и копнеят да бъдат засмукани. Аз, с червените дракони, татуирани в меката ми плът, съм нещо като църква, но само в математическо отношение. Старите норвежки църкви имат дракони по покривите, в случай че предците викинги не са доволни от християнските обреди вътре. Музиката се променя, светлината се променя. Сега съм бяла купчина памук, очакваща да бъде прибрана от дългите загорели пръсти на селянин, който си мисли само за хладната джамия. Цветно килимче за молитви с маслени петна върху него. Къпя се в река от светлина. Господ вече не ме чака да се прецакам. А ако вярваш нещо различно, значи си лайно.

Обичам вкуса на мъжете. Обичам бъркотията в чекмеджето ми за бельо. Стаите тук са големи, пепелниците — мръсни. Окосмяването ми е подстригано ниско, само в средата на венериния ми хълм има сложна прическа. Яркосини нокти разтварят срамни устни. Ярка изкуствена светлина. Обичам я. Гърдите ми горят.

Страшна ли съм? Не съм винаги красива. Повечето време въобще не съм красива. Нали разбираш, мога да съм теб. Тук, в тази светлина, където целият свят е настроен срещу мен.

СКРИТАТА СЪБЛАЗНИТЕЛКА

САСКИЯ УОКЪР

Даниел коленичи пред мен. Заобикалям го с бавни стъпки. Високите ми кожени ботуши издават тих звук, когато се допрат един в друг. Те са всичко, с което съм облечена. Даниел е гол до кръста, а ръцете му са завързани зад гърба. Възхищавам се на тялото му, стегнато и мускулесто, когато коленичи на пода пред мен, с гордо изпънати гърди. Разсъждавам върху факта, че ми принадлежи и е мое послушно животинче, и ме обзема чувство за могъщество. Сексуален еликсир, който ме кара да разцъфтя. Вътрешностите ми се свиват, а слабините ми се овлажняват с всяка изминала секунда.

Главата му се движи почти незабележимо, докато ме наблюдава, и аз се наслаждавам на боготворящия му поглед. Членът му е твърд под избелелите черни джинси, но знам, че това ограничение му харесва, също както му харесва китките му да са завързани зад гърба. Даниел е нащрек и опънат като струна от желание. Това ми вдъхва още повече сила.