Тя кимна.

— Добре. Така е по-добре.

— Слушай, трябва да те преоблека и после ще си легнем. Става ли?

— Добре. Съжалявам. Ужасно е.

— Няма проблеми, Ейми. Просто трябва да свършим работата. Хайде.

Той обви ръце около кръста й, завъртя я нежно и я поведе към банята. Тя му се подчини хрисимо, гордата жена с магистърска степен по класическа италианска литература. Когато минаха покрай шкафа с хавлиите, той извади нов памперс от кутията.

Студените плочки докоснаха краката й и тя се поколеба за миг. Той я задържа през кръста и я побутна към тоалетната и коша за пране до него. Позволяваше му да я ръководи и пасивната й зависимост от него му се стори странно възбуждаща. Ейми би направила всичко, което поискаше от нея тази нощ, наситена с уханието на жасмин.

И за двамата бе най-трудно в началото, когато тя започна да забравя и внезапно да се озовава на непознати места. После пък се бунтуваше срещу всичко, което той правеше за нея. Няколко пъти дори прояви склонност към насилие, като го удряше и избухваше в диви пристъпи. Децата се канеха да я изпратят в старчески дом, защото смятаха, че всичко това е прекалено тежко за него. Не можеше да го отрече, но пък те не знаеха абсолютно нищо за трудностите. Веднъж се бе прибрал у дома и я бе намерил в кабинката с душа, където се опитваше да си отреже косата с огромна ножица, като мърмореше нещо за Данте и ада. Той се опита да й помогне, а тя замахна към него с ножицата. Е, това вече бе трудно. А каква точно бе Ейми сега? Послушна? Дали по това си падаха онези извратеняци с белезниците и черните кожени одежди? Държаха да притежават човек, който отива, където му наредят, и изпълнява всичките им прищевки? Да, отчасти разбирам това, помисли си той. В подобни нощи като тази. Определено имаше нещо в благодарността на Ейми и пълното й доверие към нежния непознат, повел я през мъглата, което му причиняваше неочаквани емоции.

Той я настани на клекалото.

— Съжалявам — каза тя.

— Няма защо, скъпа, всичко е наред. Просто трябва да те преоблечем. Ще свършим работата и после ще си легнем.

— Благодаря ти.

Той я изгледа изненадано. Никога преди не му беше благодарила. За миг в очите й се появи нещо от старата му любима жена, но изчезна прекалено бързо.

— Моля — отвърна той с надеждата, че Ейми щеше да го разбере, преди отново да потъне в забравата си.

Взе памперса, отлепи лепенката и го постави до мивката.

— Ето, започваме.

Вдигна ръцете й настрани, за да може да свали долнището на пижамата й и си спомни как сестрата му бе казала, че Ейми трябва да се опитва да върши тези неща сама, за да запази поне част от нормалността си за известно време. Тя стоеше до мивката, протегнала ръце като послушно дете, а пищните й гърди изпъваха горнището на пижамата.

Той се завъртя към нея, но думите, които изскочиха от устата му, бяха:

— Трябва да свалим горнището ти, скъпа.

Тя го погледна тъпо и той се засрами. Ейми отпусна ръце и задърпа подгъва на горнището си, но се обърка и спря.

— Моля те, скъпа — каза той. — Трябва да го свалиш. Направи го заради мен, моля те.

— Стигнахме ли до Мобил?

— Мобил? Не още. Но скоро ще сме там.

Тя повдигна горнището над гърдите си и то се закачи за миг в зърната й. После го издърпа над главата си и се освободи от него. Тялото й все още бе слабо и стегнато. Едрите й гърди бяха леко увиснали, но розови и съблазнителни. Дори в кошмарното си състояние, мъглата и объркването си, тя все още бе най-привлекателната жена в света за него. А фактът, че се нуждаеше от него и му се доверяваше напълно, я правеше още по-красива. Беше свалила горнището си само защото гой я помоли да го направи. А сега го държеше в ръка и чакаше нарежданията му. Той го взе, остави го на закачалката за хавлии и се вгледа в нея напрегнато. Прокара нежно ръка по голия й корем и докосна белега от цезаровото сечение от раждането на дъщеря им. Впечатли се, когато зърната й се втвърдиха в отговор на докосването му. Преглътна затруднено и установи, че ръцете му треперят, докато я гали.

— Докторе?

— Не, Ейми, аз съм.

— Къде е жена ти?

— Ти си жена ми, Ейми. Ти си моята съпруга и много те обичам.

— Всичко наред ли е?

— Да, всичко е наред.

Тя стоеше изправена и му напомни за мраморните статуи, които бе разглеждала с интерес, когато ходиха на почивка в Италия. Великолепните й зърна бяха кърмили децата ни, помисли си той. А тя ми позволяваше да опитам млякото й. Времената, когато кърмеше, бяха великолепни. Можехме да се чукаме без презерватив, гърдите й бяха едри и пищни, а разгорещена от хормоните, тя свършваше бързо и бурно. Драскаше ме, пищеше и хлипаше, а твърдите й зърна пръскаха мляко наоколо и се смеехме като луди. Това беше моята Ейми. В онези дни се празнеше много, а в Италия преживяхме нощи, в които направо ме скапваше от изтощение.

Той застана пред нея и се възхити на голотата й.

— Помниш ли онзи остров? Бизентина или нещо подобно? Бяхме в един малък хотел. Внезапно токът спря и излязохме в градината посред нощ, а небето бе обсипано със звезди.

Ръцете му загалиха нежно гърдите й, но тя сякаш не забеляза, а погледна настрани безучастно.

— В градината имаше жасминови храсти. Ти помириса аромата им и ме събори на тревата. И свърши цялата работа. Събу панталона ми, свали бикините си и ме набута в себе си, а от другата страна на оградата хората вечеряха в кафенето. А когато свърши, бе толкова шумна, че италианците спряха да ядат и заръкопляскаха. Обзалагам се, че оттогава започна да се интересуваш от жасминови храсти. Ти винаги се чукаше страхотно, Ейми. Знаеше ли го, скъпа? Беше най-прекрасната сексбогиня и бе моя. Разбираш ли какво ти казвам?

— Знам. Работех там.

— Аха… е, както и да е, беше страхотна в онези дни.

Ейми се усмихна.

— Добре.

Кожата й се сгорещи от докосването му, порозовя и заблестя на светлината от шкафчето. Той подразни зърната й, които се втвърдиха и уголемиха под пръстите му За първи път Ейми като че ли забеляза какво й правеше. Повдигна гърдите си с ръце и му ги поднесе като дар. Той ги прие благодарно и залепи устни в зърното й.

— Боби?

Боби беше синът им, когото бе кърмила преди повече от трийсет години. Какво ли си мислеше сега тази жена, която навремето бе искала да се пробва като порнозвезда? Той зарови лице в пищните й гърди, но усети силна миризма на урина и му се поиска да прокълне Г оспод.

Пусна гърдите й и насочи вниманието си към предстоящата задача. Трябваше да свали долнището й и да смени памперса. Взе чистия и го повдигна към нея. Искрящият блясък в очите й помръкна.

— Трябва да свършим работата, Ейми. Да те почистим и да се приготвим за лягане.

— Ами Мобил?

— Не знам нищо за Мобил или Атланта, или каквото и да било друго. — задави се

той.

По дяволите, не искаше да плаче пред нея. Това ужасно щеше да я разстрои.

— Аз просто. не мога. мамка му. Майната му, трябва да те преоблечем.

Той започна да се бори с пижамата й. Ейми стоеше изправена, сякаш се опитваше да му помогне. Той смъкна долнището по закръглените й бедра и потупа прасците й.

— Вдигни крак.

Тя се обърка и се опита да седне, но той я вдигна.

— Вдигни си крака.

Ейми отново направи опит да седне.

— Вдигни си шибания крак, глупачке.

Тя обаче стоеше неподвижно и внезапно му се поиска да я шамароса. Да я плесне силно, задето му причиняваше всичко това. Внезапно откри, че бе вдигнал ръка, но се удържа. Извърна се настрани, а очите му се напълниха със сълзи. Ейми стоеше зад него объркана и гола. Горнището й бе на закачалката за хавлии, а долнището — усукано в краката й. Приличаше на изнасилено дете.

Той вдигна ръка към очите си и скри лице зад завесата на душа, като се опитваше да заглуши хлиповете си. Рамената му потръпнаха и той притисна лице в миризливия найлон и зачака да се успокои. Зад себе си чу Ейми да се движи, чу рязкото съдиране на лепенка. Пое си дълбоко дъх и избърса лице в ръкава си. Когато се завъртя към жена си, тя бе свалила памперса и го протягаше към него, като го гледаше притеснено.