Декодерът, който използваше, „Стеларфото Джъдж 7“ беше даден на Чарлс пак от същия американец чрез едно от американските посолства. Това беше компактен апарат с приблизителни размери и конфигурация на факсов апарат. СПИ7 изкарваше снимките на дебела проявителна хартия — гладка и намаслена, което не позволяваше да бъде преснимана на факс или предавана по електронен път. Всеки подобен опит би бил равносилен да се притиска мониторен екран от течни кристали. Получателят ще види само някакво размазано петно. Апаратът предлагаше честота на изображението до десет метра. В комбинация с инфрачервените лещи на сателита той можеше да разчете цифрите на крилото на самолет.

Чарлс се усмихна. На снимката се виждаше самолетът му. Или по-скоро азербайджанският самолет, който бяха купили.

— Сигурен ли сте, че американците ще го открият, когато започнат да търсят улики? — попита един от мъжете.

Беше нисък, мургав, с дрезгав глас, бръсната глава и хлътнали очи. Ръката му си играеше с цигарата, провиснала от устните му. На лявата си ръка имаше татуировка, изобразяваща навита на кълбо змия.

— Нашият човек ще се погрижи за това — каза Чарлс.

Те със сигурност щяха да го открият. Това беше и причината за тази атака срещу иранската петролна платформа. Веднага след инцидента Националното бюро за разузнаване на Съединените щати щеше да прегледа архива от снимки на сателита от петролодобивния район Гюнешли в Каспийско море. Експертите по разчитане на снимки щяха да прегледат всичко от последните няколко дни, за да видят кой може да е извършвал разузнаване в близост до платформата. Щяха да открият самолета на Чарлс. После щяха да открият и нещо друго.

Малко след атаката в морето щеше да бъде пуснат един труп, трупът на руския терорист Сергей Черкасов. Черкасов бе заловен от Азербайджан в Нагорни Карабах, освободен от хората на Чарлс и сега го държаха на борда на „Рахел“. Щеше да бъде убит малко преди атаката с куршум от карабина „Джевхер“, иранско производство. Такъв куршум ще бъде изстрелян и от охраната на платформата. Когато трупът на руснака бъде открит благодарение на разузнаването, това ще бъде съобщено тайно на ЦРУ. Американците ще намерят в джобовете на терориста снимките — тези, които Чарлс беше направил от самолета. На една от тях ще се вижда част от крилото и същите цифри, които могат да се видят и от спътника. Друга снимка ще има обозначения с маслен молив на мястото, което терористът би трябвало да атакува.

Със сателитните снимки и трупа на терориста Чарлс не се съмняваше, че Съединените щати и останалият свят ще стигнат до заключението, което той искаше да направят.

Погрешното.

Че руснаците и Азербайджан са се съюзили, за да изгонят Иран от доходните петролни платформи в Гюнешли.

14.

Ню Йорк

Понеделник, 16,01 часа

Държавният департамент държи два офиса близо до сградата на Организацията на обединените нации в нюйоркския квартал Ийст Сайд. Единият е Бюрото за чуждите мисии, а другият Бюрото, отговарящо за сигурността на дипломатите.

Четиридесет и три годишната Лайза Барони беше помощник-директор, отговарящ за претенциите на дипломатите в Бюрото за дипломатическите мисии. Това означаваше, че когато някой дипломат имаше проблем с правната система на Съединените щати, тя се намесваше. Правен проблем може да означава всичко, като се започне от незаконно претърсване на багажа на дипломата на някое от местните летища и нападение срещу него до неотдавнашното окупиране на Съвета за сигурност от терористи.

Преди десет дни Барони отиде там, за да бъде на разположение на дипломатите със съветите си, но се озова в положението да успокоява родителите на децата, задържани като заложници по време на нападението. Тогава тя се запозна с генерал Майк Роджърс. Генералът разговаря с нея за кратко, когато обсадата приключи. Каза й, че е впечатлен как е действала спокойно, енергично и отговорно по време на кризата. Обясни й, че е новият шеф на Оперативния център във Вашингтон и търси способни хора, които да работят при него. Попита я дали би могъл да й се обади, за да разговарят по въпроса. Роджърс й беше направил впечатление на сериозен човек, който се интересува повече от способностите, отколкото от пола й, повече от това какво може, отколкото от дължината на полата. Това й хареса. А също и перспективата да се върне във Вашингтон. Барони беше израснала там. Беше учила международно право в Джорджтаунския университет и всичките й приятели и роднини живееха там. След три години, прекарани в Ню Йорк, Барони нямаше търпение да се върне.

Когато генерал Роджърс най-сетне й се обади, поводът не беше за това, което тя очакваше.

Той се обади рано следобед. Барони чу обясненията му как неговият началник Пол Худ бил оттеглил оставката си. Обаче той, Роджърс, продължавал да търси способни хора и имал предложение за нея. Запознал се с досието й в Държавния департамент и решил, че тя е добър кандидат за мястото на Марта Макол, съветничката по политически въпроси, която беше убита в Испания. Той би я извикал във Вашингтон за разговор, ако тя му помогне с решаването на един проблем в Ню Йорк.

Барони попита дали помощта, от която се нуждае, е законна. Роджърс я увери, че е така. В такъв случай тя с радост е съгласна да му помогне. Така се установяваха връзки с Вашингтон. Чрез почесване по гърба.

Роджърс й обясни, че иска да разбере какви срещи има в Ню Йорк шефът на Агенцията за национална сигурност Джак Фенуик, но не обявените официално, а тези, които бъдат осъществени в действителност.

За Барони нямаше да бъде трудно да разбере това. Фенуик имаше кабинет в нейната сграда и обикновено го използваше, когато пристигнеше в Ню Йорк. Беше на седмия етаж, до кабинета на държавния секретар. Но помощникът на Фенуик в Ню Йорк каза, че този път той нямало да работи в кабинета си и срещите му щели да бъдат в различни консулства.

Затова Барони направи проверка на държавните регистрационни номера на колите за служебно ползване. Такива данни се пазеха в случай, че някой дипломат бъде отвлечен. Шефът на Агенцията за национална сигурност винаги ползваше една и съща кола, когато пристигнеше в Ню Йорк. Барони откри регистрационния й номер и помоли своя приятел, детектива Стийв Мичел, да се опита да открие колата на улицата. След това тя намери номера на електронния пропуск, който стоеше на предното стъкло. С него колата можеше да влиза с минимално забавяне в паркингите на посолствата и на други държавни учреждения. Това оставяше по-малко време на потенциалните убийци да организират засади.

Този номер не беше регистриран в никой американски контролен пункт, които изпращаха веднага такава информация на органите за сигурност на Държавния департамент. Това означаваше, че Фенуик посещава чуждестранни посолства. Над сто страни също изпращаха само след минути тази информация на органите на сигурността. Повечето от тях бяха верни съюзници на Съединените щати, както Великобритания, Япония и Израел. Фенуик още не ги беше посетил. Тя използва секретен имейл, за да уведоми Роджърс за местата, които Фенуик не беше посетил.

И изведнъж, малко след четири часа следобед, й се обади детектив Мичел. Една от неговите патрулиращи коли беше забелязала служебния автомобил на шефа на АНС да тръгва от сградата с номер 622 на Трето авеню. Това беше близо до Четиридесет и втора улица. Барони провери адреса в указателя за чуждестранните мисии.

Обитателят я изненада.

15.

Вашингтон

Понеделник, 16,03 часа

Пол Худ пристигна при западното крило на Белия дом в четири часа. Още преди да бъде проверен от охраната на входа, един президентски стажант пристигна, за да го придружи до Овалния кабинет. Худ предположи, че младежът е тук от няколко месеца. Като повечето стажанти с по-дълъг стаж спретнатият млад човек имаше леко наперен вид. Малко над двайсетгодишен, той вече работеше в Белия дом. Служебната значка с името му на ревера беше неговият коз пред жените в бара, пред приказливи съседи в самолета и пред братя и братовчеди, когато си отиваше у дома в отпуск. Каквото и да говореха и да правеха другите, той всеки ден имаше работа с президента, вицепрезидента, правителството и лидерите на Конгреса. Докосваше се до истинската власт, контактуваше с обществото, движеше се пред очите и ушите на всички медии, където някоя небрежно изпусната дума или жест дори на хора като него можеха да причинят събития, които ще дадат своето отражение върху историята. Худ си спомни, че до голяма степен се беше чувствал така като младеж, когато работеше в Лос Анджелис при губернатора на Калифорния. Можеше да си представи колко по-осезаемо това момче се чувстваше така, сякаш е в центъра на вселената.