— Ще видим — кимна Брекенридж.

— Там има лодка! — това беше Мендоса от катера.

— Добре, момчета — пое дъх старшината, като вдигна пистолета си до главата. — Само почакайте още две минути, докато пристигнат малко истински оръжия.

— Идват бавно — извика морският пехотинец.

Първата работа на Брекенридж беше да провери дали жените са под безопасно прикритие. След това заповяда на всички да се разпръснат и да си изберат пролуки между закотвените катери.

— И дръжте проклетите си глави ниско, за бога!

Райън си избра едно място. Другите сториха същото, застанали на разстояние от два до над тридесет метра един от друг. Опипа бетонния вълнолом с ръка. Сигурен беше, че ще може да спре куршум. Четиримата моряци от охраната на катерите стояха при жените, като от двете им страни имаше и по един морски пехотинец. Брекенридж беше единственият, който се движеше, приклекнал зад вълнолома, като следваше белия силует на лодката. Стигна до Райън.

— Ето ги, на около осемдесет метра, движат се отляво надясно. И те се опитват да разберат какво става. Само ми дайте още две минутки, хора — прошепна той.

— Да. — Райън спусна затвора, като с едно око гледаше над ръба на вълнолома. Виждаше се само един силует, но се чуваше заглушеното пърпорене на двигателя. Лодката зави към мястото, където Роби беше завързал откраднатата от тях лодка. Райън си помисли, че това е първата им сериозна грешка.

— Чудесно. — Старшината изравни автоматичния си пистолет, като се криеше зад кърмата на един катер. — Добре, господа. Ако ще идвате, хайде…

Още един пикап дойде по улица „Симс“. Фаровете му не светеха и той спря до жените. Отзад изскочиха осем души. Двама морски пехотинци затичаха край стената и бяха осветени от един лъч между два катера. Във водата малката лодка избухна от пламъците на изстрели и двамата морски пехотинци залегнаха. Куршумите започнаха да удрят закотвените катери наоколо. Брекенридж се обърна и извика:

— Огън!

Районът експлодира. Райън се прицели към изстрелите и внимателно натисна спусъка. Автоматът изстреля четири куршума, а след това спря в отворено състояние, като показа, че пълнителят е празен. Изруга и глупаво се загледа в оръжието, преди да се досети, че в колана си е затъкнал зареден пистолет. Вдигна браунинга и изстреля един куршум, но осъзна, че целта му вече не се намираше там. Звукът на двигателя на лодката се усили рязко.

— Спри огъня! Спри огъня! Измъкват се! — извика Брекенридж. — Има ли ранени?

— Тук — извика някой отдясно, където се намираха жените.

Райън последва старшината. Двама морски пехотинци бяха повалени, единият улучен в ръката, а другият беше ударен в хълбока и пищеше като ирландски дух. Кати вече го преглеждаше.

— Мендоса, какво става? — извика Брекенридж.

— Измъкват се… чакай… да, отиват на изток!

— Отмести си ръцете, войнико — казваше Кати. Редникът беше ударен точно под колана отляво. — Добре, добре. Ще се оправиш. Боли, но можем да го оправим.

Брекенридж посегна надолу и взе пушката на войника. Подхвърли я на сержант Къмингс.

— Кой командва тук? — попита капитан Питърс.

— Предполагам, че аз — обади се Роби.

— Господи, Роби, какво става?

— На какво ти изглежда, по дяволите!

Пристигна още един камион с шестима пехотинци. Погледнаха към ранените и посегнаха към затворите на пушките си.

— По дяволите, Роби… сър! — извика капитанът.

— Терористи. Опитаха се да ни спипат в къщата на Джек. Опитваха се да хванат… е, виж!

— Добър вечер, капитане — каза принцът, след като провери състоянието на жена си. — Улучихме ли някого? Аз не можах да се прицеля добре. — В гласа му се усещаше истинско разочарование.

— Не зная, сър — отговори Брекенридж. — Видях, че някои от куршумите удрят лодката, но пистолетни куршуми не могат да пробият лодка като тази.

Нова серия светкавици освети района.

— Виждам ги, отиват към залива! — извика Мендоса.

— По дяволите! — изръмжа Брекенридж. — Вие, четиримата, отведете дамите в диспансера. — Наведе се, за да помогне на принцесата да се изправи, докато Роби вдигаше жена си. — Желаете ли да дадете момиченцето на редника, мадам? Ще ви заведат в болницата, където ще се изсушите.

Райън видя, че жена му все още се опитва да помогне на един от ранените морски пехотинци, а след това погледна патрулния катер пред себе си.

— Роби?

— Кажи, Джек?

— Този катер има ли радар?

Боцман Знамировски отвърна:

— Всички имат, сър.

Един морски пехотинец свали задния капак на пикапа и помогна на Роби да качи жена си.

— За какво мислиш, Джек?

— С каква скорост се движат?

— Около тринадесет… мисля, че не са достатъчно бързи.

Боцман Знамировски погледна над вълнолома към лодката, която Роби беше вкарал в залива.

— В море като това можете да се обзаложите, че ще мога да настигна един такъв дребосък! Но ми трябва някой да работи на радара. Точно сега нямам оператор в групата си.

— Роби, ти си най-старшият тук — каза Джек.

— Законно ли е? — попита капитан Питърс, като опипваше автоматичния си пистолет.

— Вижте — бързо каза Джек, — току-що беше проведено въоръжено нападение от граждани на друга страна над собственост на правителството на САЩ… това е военен акт и принципът за защита от страна на полицията не важи. — „Или поне аз смятам така“ — помисли си той. — Можете ли да ми дадете разумен довод срещу това да тръгнем след тях?

Не можеше.

— Боцман Знамировски, имате ли готов катер? — попита Джексън.

— По дяволите, да, можем да вземем катер №76.

— Пали! Капитан Питърс, ще имаме нужда от няколко пехотинци.

— Старшина Брекенридж, обезопасете района и доведете десет човека.

Старшината беше оставил офицерите да се разправят, докато настаняваше цивилните в пикапа. Дръпна Къмингс.

— Сержант, заеми се с цивилните, заведи ги до диспансера и им постави охрана. Подсили охраната, но главната ти цел си остава грижата за хората тук. Сигурността им е твоя отговорност — и не се смятайте за свободен, докато не ви освободя аз! Разбрано ли е?

— Тъй вярно, Патлак.

Райън помогна на жена си да се качи в камиона.

— Тръгваме да ги гоним.

— Зная. Внимавай, Джек. Моля те.

— Ще внимавам, но този път ще ги спипаме, мила. — Той целуна жена си. На лицето й имаше някаква особена гримаса, нещо повече от загриженост. — Ти добре ли си?

— Ще се оправя. Тревожи се за себе си. Внимавай!

— Разбира се, скъпа. Ще се върна. — „Но не и те!“ Джек се обърна, за да скочи в катера. Влезе в кабината и намери стълбата за мостика.

— Аз съм боцман Знамировски и аз поемам управлението — обяви тя. Мери Знамировски не изглеждаше като боцман, а като млад моряк. Джек се зачуди дали правилната дума за нея не е морячка. Тя подскачаше около руля като мъж.

— Ляво на борд назад две трети, дясно на борд назад една трета, руля наляво докрай.

— Кърмовото въже прибрано — докладва един моряк, този път мъж.

— Добре — отговори тя и продължи да дава резките си команди, за да отдалечи катера от пристана. Няколко секунди по-късно се намираха встрани от пристана и другите катери.

— Руля надясно докрай, напред с пълна газ. Поеми нов курс едно три пет. — Тя се обърна. — Как е радарът?

Принцът разглеждаше копчетата на непознатия уред. Намери превключвателя за потискане на местни смущения и се наведе над визьора.

— А! Целта се движи на едно, едно, осем, диапазон хиляда и триста, курс североизток, скорост… около осем възла.

„Това е както трябва, вълнението може да се усили при носа“ — помисли си боцман Знамировски.

— Каква е мисията ни, майоре?

— Можем ли да не изоставаме от тях?

— Те стреляха по моите катери! Мога да ги премажа, ако желаете, сър — отговори боцманът. — Мога да поддържам тринадесет възла, докогато желаете. Съмнявам се, че ония могат да плават е повече от десет в това вълнение.

Боцманът отвори една от вратите на кабината и погледна към водата.