— Съжалявам, ваша светлост. Прочетохте клетвената му декларация… не бих искал да преиначавам думите му… бих могъл неволно да ви въведа в заблуждение.

Това бе разбираемо. Харди нямаше представа какво ще успее да измъкне от психиатъра, но не би могъл да го заяви сега.

Вилърс прошумоля с листата и поклати глава:

— Ще ви позволя да разпитате доктор Лайтнър, господин Харди, но ви предупреждавам, че…

Харди знаеше.

— Какво ще каже той? — попита Дженифър шепнешком и го стисна за ръката. — Струва ми се, че според него съм виновна.

Харди не можеше да не й се възхити — продължаваше да отрича, категорично и непоколебимо още от самото начало. Не го е направила тя и толкова. Естествено, не би била първият убиец, който се държи точно така…

— Довери ми се — отговори той съвсем тихо. — Не ни прекъсвай. Аз ти вярвам. — Сега той стисна ръката й и я придърпа към себе си. — Чу ли ме? Вярвам ти изцяло.

Вилърс погледна Лайтнър и каза:

— Докторе, искам да изясним един въпрос още сега. Показанията ви тук няма да повлияят върху въпроса за виновността или невинността на госпожа Уит. Този въпрос вече е решен. Съдът е уведомен, че разполагате с информация, въз основа на която присъдата, препоръчана от съдебните заседатели би могла да бъде смекчена. — Лайтнър преглътна. — Така ли е?

Докторът сви рамене, погледна към Харди за помощ.

— Да, ваша светлост, струва ми се, че е така.

Вилърс кимна.

— Господин Харди?

Харди бавно се изправи.

— Доктор Лайтнър, какви са взаимоотношенията ви с обвиняемата?

— Аз съм неин приятел и психотерапевт.

— От колко време сте неин психотерапевт?

— От около четири години.

— А неин приятел?

— Смятам себе си за неин приятел от самото начало.

— Като неин приятел, виждали ли сте я извън професионалната си среда? Излизали сте заедно на обяд или вечеря, нещо такова?

Налучкваше, но независимо от отговора, даваше на Лайтнър голяма дупка, през която да се измъкне. Позата на Лайтнър, погледът му, подсказваха, че е схванал какво му се предлага.

— Да — отговори той. Не знаеше само, каква цена ще му поиска Харди.

— Многократно ли?

— Няколко пъти. Да.

Тогава Харди взриви първата си бомба:

— Доктор Лайтнър, по времето на смъртта на Лари и Матю Уит, бяхте ли любовник на госпожа Уит?

Лайтнър, очевидно стреснат, се отдръпна назад, после се обърна към съдията:

— Ваша светлост…

— Отговорете на въпроса, доктор Лайтнър — подкани го Вилърс, макар че отговорът вече бе ясен.

Харди му напомни, че е положил клетва. Психотерапевтът хвърли безпомощен поглед към Дженифър и промърмори:

— Да.

Пауъл избухна:

— Ваша светлост, свидетелят вече даде показания под клетва, в смисъл, че не е бил в интимни отношения с обвиняемата.

Вилърс се наведе напред.

— Доктор Лайтнър, давате ли си сметка, че се признавате за виновен в лъжесвидетелство?

Лайтнър кимна сериозно, отговори утвърдително.

В залата се надигна шум и Вилърс удари с чукчето, след което повика Харди при себе си.

— Господин Харди, във ваша полза ли ще са показанията на този свидетел? — Но не държеше да получи отговор.

Харди се обърна към Дженифър, за да види как реагира. Беше неподвижна като статуя, прехапала устни. Казал й бе да му се довери, че той самият й вярва напълно. Може би трябваше да я предупреди.

Върна се пред Лайтнър и го попита:

— Докторе, някога хипнотизирали ли сте обвиняемата?

— Да.

— Казахте ли й, в състояние на хипноза, че трябва да отрича за връзката си с вас?

Лайтнър пое дъх, преглътна.

— Смятах, че ще навреди на защитата й. Че ще я компрометира. И без това си имаше достатъчно неприятности.

— Имате предвид смъртта на Мат и Лари Уит ли?

— Да. — Харди направи пауза. Приближи се до съдебните заседатели, организира мислите си. После продължи: — Значи, след като сте били в интимни отношения с Дженифър Уит, част от времето, което сте прекарали с нея, не е имало отношение към професията ви или към нейното психическо състояние, нали?

— Да.

Лайтнър разбра каква е целта на всичко това. За да има Дженифър шанс да остане жива, интимната им връзка трябваше да излезе наяве, дори и да ги представяше в лоша светлина.

— Виждахте ли Дженифър Уит след двайсет и осми декември миналата година? Независимо дали като приятел или психотерапевт.

— Да, разбира се. Казах ви. Виждах я почти всеки ден. Беше съсипана заради смъртта на сина си. Обвиняваше себе си. — Залата отново зашумя, съвсем за кратко. — Но Дженифър обвинява себе си за абсолютно всичко.

— И въпреки това отрича, че е убила мъжа си и сина си.

— Точно така.

Това не беше въпрос, но Пауъл не възрази, а Вилърс не каза нищо, така че Харди пое дълбоко дъх и продължи:

— Доктор Лайтнър, споделяла ли е Дженифър Уит някакви свои решения, до които е достигнала преди двайсет и осми декември.

— Да. Че смята да напусне мъжа си. Обади ми се по телефона вечерта на Коледа.

— Като на приятел, не като на психотерапевт, така ли?

— Да.

Харди продължи нататък, бавно, с неотслабващ ритъм. Фактът, че Лари е заплашил да я убие, ако го напусне. Пистолетът в нощното шкафче. Напрегнатите отношения в семейството. Трябваше много умело да балансира между фактите и догадките, за да не бият последните на очи, да извлича подробности, подробности, да проправя пътя напред към… понеделник сутринта. Дали се справяше?

— Доктор Лайтнър, Дженифър никога не ви е казвала, че е застреляла Лари и Мат, така ли е?

— Да. Така е.

— Въз основа на образованието и професионалния си опит, въз основа на факта, че познавате това дело, можете ли да изкажете професионално мнение за душевното състояние на госпожа Уит сутринта на двайсет и осми декември?

— Да.

— Между другото, докторе, цялата информация, която ви е известна във връзка с това дело, сте научили или от госпожа Уит или тук, в съдебната зала, така ли е?

— Да.

— Никой не ви е предоставял полицейски доклади, протоколи от разпити, фотографии и така нататък извън съда?

— Никой.

— В такъв случай, докторе, изложете пред съда мнението си за душевното състояние на госпожа Уит в онази сутрин.

— В общи линии, беше изпаднала в панически страх, поради побоищата у дома й. Съпругът й я биеше често. В онази сутрин също имаше скандал. Тя изтичала горе, мъжът й се спуснал след нея. Ужасът й е обясним…

Харди продължи в това темпо. Трябваше да продължи нататък — пистолета, вратата на банята…

— И какво е направила тя?

— Грабнала е пистолета от нощното шкафче.

— После?

Обръща се, Мат се показва от банята, цевта на пистолета играчка, получен за Коледа…

— После?

Мат. Лари крещи. Спуска се към нея. Изстрел от упор…

Залата бе занемяла. Може би цели десет секунди не се чу никакъв звук.

— Доктор Лайтнър, както знаем, госпожа Уит категорично и неотстъпчиво отрича да е извършила тези убийства. Следователно това, което чухме, е ваша собствена версия за случилото се.

— Да, така е.

— Изцяло ли?

— Да, разбира се.

Харди направи пауза, за да могат всички да осъзнаят чутото, приближи се до свидетеля и го попита рязко:

— Доктор Лайтнър, откъде тогава знаете, че Мат е получил за Коледа играчка пистолет?

Тишината в залата бе пълна. Лайтнър, който се бе потопил в емоционалния си разказ, изведнъж се почувства изсмукан. Отпусна се.

— Не разбрах въпроса — проговори той накрая.

Харди го повтори. Откъде е разбрал за пистолета играчка.

Лайтнър премигна.

— Не съм сигурен.

— Но Дженифър не описа пред вас ситуацията така, както го направихте вие, нали?

Пауъл стана.

— Ваша светлост…

Вилърс не се поколеба и секунда.

— Не се приема. Бих искала да чуя отговора.

— Трябва да съм го видял на снимките. Тези, които показаха тук.

— Дженифър не ви е казвала за него, нали? Тя заяви пред мен, че сред играчките на Мат не е имало пистолети и други оръжия. Не му е било позволено да си играе с такива неща.