— Не, отиде при Фаръл. Само исках да знам какво ще правиш…

— Илейн, според мен ти си вършиш работата както трябва. И аз ще правя същото. Ако Ейб успее да ти доведе Кевин Ший и ти си в състояние да му гарантираш безопасност, значи така ще постъпиш, естествено. Нали през цялото време за това настоявам — този човек да бъде арестуван.

— Само това ли искаш?

— Детенце, а какво друго да искам?

— Дори ако е невинен?

— Разбира се. _Особено_, ако е невинен, но забележи, че в това не вярвам. Мисля, че Ейб е позагубил допира с действителността. Ако ти се обади, накарай го да ми звънне, чу ли? Ще му вкараме ума в главата на това момче.

— Добре, мамо… ще му предам.

— А на твое място, миличка, щях да съм по-предпазлива. За твое добро е. — Лорета поразсъждава още малко за капаните, скрити в отклоненията от установените правила и накрая каза: — Хайде, умната, а аз трябва да се обадя на кмета. Ако от нещо имаш нужда, веднага ще ме потърсиш, нали?

— Добре.

Проклет да си, _проклет да си_, Ейб Глицки! Дори не знаеш в какво се набъркваш.

— И затова, госпожо сенатор, стигнах до извода, че вие бихте могла да представите нещата най-добре… по повод това недоглеждане, като лично занесете разрешението на господин Мохандас. Нали главната цел на шествието е протестът срещу предполагаемата мудност на градските власти. Струва ми се, че бихте могла да отслабите въздействието…

— Да, Конрад, прав сте. Ако желаете да чуете откровеното ми мнение, на ваше място едва ли вчера щях да издам разрешението. Между нас да си остане, постъпил сте правилно. Но днес, щом шествието все пак ще бъде проведено…

— Мога да ви изпратя лимузина. Шофьорът ще бъде при вас след четвърт час с разрешението.

— Нека да е след половин час, за да изглеждам по-добре по телевизията — засмя се тя съзаклятнически.

— Благодаря ви, госпожо. Не знам как да ви се отблагодаря, но ще запомня помощта ви.

— О, няма нищо, Конрад. Така ще имам повод да кажа две-три думи пред хората, а нали знаете, че за такива моменти живея.

Използва своя гърлен, дълбок смях, изпълнен с насмешка към самата нея.

— И въпреки това…

— Шът, Конрад. Изпратете ми лимузината. До скоро!

68.

Глицки остана при Илейн още половин час, за да обсъдят как да постъпят с Ший, после се обади в отдела и за късмет попадна на Карл Грифин, който би влачил цял километър греда по дълбок пясък, без да попита защо. Имаше намерение след това направо да отиде при Фаръл, но щом влезе в служебната кола, по навик провери и нагласи огледалото, намести седалката, избута я малко назад… и се вцепени.

Минаха цели десет минути, преди да завърти ключа на запалването.

Изчерпалият силите си Фаръл го посрещна, облечен в тъмносин костюм, който му прилягаше добре. Със сресаната назад и вързана на опашка коса почти приличаше на практикуващ адвокат, само да не беше мастиленото петно по долната му устна и брадичката.

В хола навсякъде бяха пръснати хартии, стари кашони, бирени бутилки, кутии от газирана вода, картонени подложки от изядени пици. Фаръл представи на госта кучето си Барт, схвана значението на погледа му и обясни, че чистачката неочаквано се била разболяла.

Глицки внимателно избра къде да стъпи и се настани върху обърнат кашон от кондензирано мляко.

— Като гледам, напоследък нямате много работа? — подметна той.

Барт дойде да подуши обувките и панталона му. Глицки го погали.

Фаръл се върна от съседната стая, където отиде да свърши нещо. Гледаше си часовника.

— По моя е осем и четирийсет и една.

Глицки също погледна.

— И по моя.

— Не ми идва наум как да избягна обаждането на Кевин. Няма как да се свържа с него, за да го спра. И трябва да съм тук, когато ме потърси — допълни Фаръл и седна на импровизирания диван. — _Вие_ ме предупредихте снощи, нали?

— Аз.

— Е, как да се оправим с това, според вас?

Глицки отпусна ръка върху главата на Барт, почеса го, а кучето навря муцуна в обувките му.

— Наистина ли не знаете къде е?

Фаръл като че се обиди.

— Вижте ме, лейтенанте — тук съм. Работя безплатно, защото вярвам, че Кевин Ший не е по-виновен от мен или от вас. Ако знаех къде е, щях да съм _при него_. Това е, харесва ви или не. Не участвам в адвокатските игрички. Вече не съм в занаята.

Глицки кимна.

— Значи можем да научим къде е, само като изчакаме обаждането?

— Така изглежда.

— Голямо надбягване ще падне. Имате ли резервно място за среща, ако всичко се обърка?

— Не — уморено призна Фаръл. — Знаете ли, не сме планирали това положение. И за какво „надбягване“ споменахте?

— Искам да кажа, че щом хората от ФБР научат къде е вашето момче, ще потеглят. Най-добре и вие да направите същото. Запознах се със специалната агентка Симз, а тя е дошла тук да гаси пожари, не да задава въпроси.

— Значи според нея Кевин Ший е пожар?

— Доколкото знам, убедена е, че той е въоръжен и опасен.

— Но не е вярно. Нищо подобно няма.

Глицки само сви рамене — хората все разбират живота накриво.

— Значи само го питам къде е и тръгвам право натам?

— Ами, да.

Фаръл клатеше глава, въздъхна протяжно.

— А после?

Не им трябваше много време да се договорят. Въпреки присъствието на ФБР, случаят беше в юрисдикцията на Сан Франциско. Глицки (който пропусна да каже, че е временно отстранен) щеше официално да задържи под стража Ший, при това в присъствието на неговия адвокат и още един свидетел. Помощник-районната прокурорка Илейн Уейджър била на тяхна страна, съгласила се да участва, да изведе Ший на безопасно място, може дори да помогне на Фаръл в усилията за оттегляне на обвинението.

Телефонът звънна. Двамата мигновено си погледнаха часовниците — повече от петнайсет минути до уговорения час.

Фаръл прецени, че имат още подробности да обсъждат, при това много. Не се чувстваше готов, но след втория сигнал сграбчи слушалката. Вслуша се, сбърчи чело.

— Ъхъ, тук е, един момент. — И се обърна към Глицки. — Илейн Уейджър.

Илейн каза на Глицки, че говорила с майка си, която отхвърлила всички негови голословни твърдения. Тя само искала Кевин Ший да бъде арестуван. През цялото време. Лорета не смятала — и Илейн също стигнала до това мнение — че е подходящо да извеждат Ший от града и окръга. Това засягало полицията, а Илейн работела в районната прокуратура. Въпросът бил извън кръга на нейните професионални задължения. И затова била длъжна да не нарушава процесуалните норми.

По-уместно било да вършат всичко по правилата. Ейб пак можел да й предаде Ший, всички заедно да отидат в центъра, да регистрират задържането и да му осигурят безопасност. Самата идея, че нещо лошо може да му се случи в затвора, била чиста лудост. Не се случва често да убият някого в затвора, особено при такова шумно дело. Независимо от това, на Кевин Ший щяла да бъде осигурена специална охрана. Нямало за какво да се тревожи.

Глицки я изчака да свърши и заяви, че новото предложение за нищо не става.

— Но защо?

— Защото господин Фаръл няма да позволи Кевин Ший да попадне в затвора на Сан Франциско, без по-сериозни гаранции за сигурността му.

С това разговорът се изчерпа, ако не се брои последната забележка на Илейн, че Глицки се престаравал и май виждал призраци.

Той внимателно остави слушалката на мястото й. Оставаха пет минути до девет. Обясни на Фаръл смисъла на предложението, който и без това схвана основното, застанал напрегнато зад рамото му.

— Сега какво да правим?

Глицки зарея поглед в стената.

— Не вярвам да сте податлив на внушенията, че трябвало да отведете клиента си в Палатата?

Дори не очакваше отговор. Решението опираше до сблъсък между него и Лорета, както нещо вече му подсказваше. Фаръл понечи да отговори, но Ейб размаха ръка, за да покаже, че въпросът е бил на шега. Обаче следващият беше сериозен: