— Понякога има други изгоди. Не се знае. Сигурно Ший тогава не е бил в твоя апартамент?

— Мислех, че е. Когато излязох да се срещна с Глицки, беше там. Той и Мелъни… чули вече за Мелъни? Много я бива да се изплъзва… точно тогава ги прихванал пристъп на мания за преследване (аз така си мислех, но излезе друго). Сега са другаде, не знам точно къде.

Харди поумува над чутото. От пръв поглед му се стори, че нещо не се връзва. Беше „морално убеден“, че Глицки не е заповядал на никой да проследи Фаръл. Глицки нищо не знаеше за това, иначе не би молил Харди да стане посредник и да разпитва защо Фаръл не иска да говори с него.

Дори да оставеше почтеността настрана, Глицки добре знаеше, че такива удари под кръста не водят до нищо добро. Не му беше присъщо да постъпва така. Щом Ейб е дал дума, значи не е било, както си го представяше Фаръл.

— Сигурен ли си, че Глицки те е издънил? — попита и повтори, че не му се вярва лейтенантът да направи това. — И какво би спечелил?

— Да се прочуе, може би даже да грабне наградата. Да пукна, ако знам. Но той единствен знаеше, че съм свързан с Ший и ми каза недвусмислено, че ще си държи езика зад зъбите. — Фаръл пак опита бирата. — Излъга ме и толкова.

Харди завъртя своята халба на масата.

— Заповедта засягаше само Ший, а не някакви документи или вещи?

— Беше заповед за претърсване на жилището ми. — Фаръл се намръщи недоволно. — Сержант Стоунър я изпълни извънредно старателно.

— Сержант Стоунър ли?

— Точно той. Името ми се наби в паметта.

— Но Стоунър не работи в полицейското управление — каза Харди. — Той е следовател в районната прокуратура. Би трябвало да знаеш, че прокуратурата си има свои детективи, които не са подчинени нито на полицията, нито на окръжния шериф. Преди всичко се занимават с издирване на важни свидетели.

— Е, и?

— Би било доста чудато, ако Глицки накара следовател _от районната прокуратура_ да изпълни заповед за обиск.

— Значи е казал на прокурора…

— Ейб нищо не е казал.

Фаръл се вторачи в Харди.

— Той те е пратил да си побъбриш с мен, нали? Приятелчета сте.

Харди кимна.

— Не разбираше защо не искаш да говориш с него. Наистина нищо не знаеше.

— Добре де, значи пред някой се е изтървал.

— Може и да не е било така. Но по-важно е, че и той не вярва във вината на Ший. И все още смята, че може да ви помогне.

— Стига да не е твърде късно. Ако районният прокурор…

— Иска да обсъди това с тебе. Според мен, има някаква идея.

— А ти какво ще получиш?

— Работя за консерва чушки. — Харди изпразни халбата до дъно. — Шегичка между мен и него — добави той и стана. — Да ти донеса ли още една?

Специалната агентка Симз отново беше в кабинета на Алън Рестън, затвори вратата и застана самоуверено пред бюрото му.

— Другият беше Дизмъс Харди, още един адвокат от града. Познавате ли го?

Рестън поклати глава.

— Спомена по телефона Кевин Ший, после двамата се срещнаха в един бар, „Малкия Шамрок“. Проследихме Фаръл дотам, двамата изпиха по две бири и се разотидоха по домовете си. От Ший нито следа.

Рестън кимаше, сякаш на себе си.

— Вероятно среща на лешояди, за да си поделят плячката.

— Да, човече. И ние си го помислихме. Както и да е, досега само с това разполагаме, но държим всичко под око. Просто исках да сте в течение. Ще го спипаме.

Рестън се поизправи на стола, погледна я с ясните си очи.

— Сигурен съм в това.

И мислено добави — „Дано успееш“.

61.

Арт Драйсдейл се бе върнал на работа, седеше в кабинета и си подмяташе бейзболните топки с показна невъзмутимост.

— Ейб, и преди съм ги преживявал тези нападки за расизъм. Бурята налита и си отминава. Факт е обаче, че нямам с никого сметки за разчистване и всеки знае това. — Засмя се весело. — Но само да чуеш какво биха казали за мен някои наши колежки.

— За какво?

— Още преди време се опълчих срещу израза „председателстващо лице“ за съдебното жури, вместо „председател“ и „председателка“. Струваше ми се ненужно натруфен, крайно непоетичен и… как да го кажа… тъп. Да си призная, не мога да се променя. Сигурен съм, че все в нещо съм заплаха за добрия тон. Следващия път пак ще ме захапят жените в професията, непременно.

Приключиха с опипването на почвата, установиха, че пак са си от същата страна на барикадата и Глицки се настани по-удобно в креслото. Драйсдейл имаше истински кресла в кабинета си.

— Наминах при теб, защото исках да ти кажа, че възложих на двама инспектори случая с Крис Лок. Боя се, че заради останалото, което ми се струпа, не побързах достатъчно.

Драйсдейл престана да подхвърля топките и се намести в креслото, целият превърнал се в слух.

— Напипвате ли нещо?

Глицки обясни за малкото, открито досега от Грифин и продължи с плановете за вечерта — още обикаляне, още разговори с възможни свидетели. Свърши с това и Драйсдейл се отплесна в друга посока:

— Още ми е трудно да повярвам.

Глицки кимна.

— Знам какво ти е.

— Той беше… Крис си имаше доста трески за дялане. Всички знаят за женските му истории… — Освен зашеметилата го като бомба изненада тази сутрин за връзката на Лок с Илейн Уейджър, Глицки не се сещаше да е осведомен за сексуалните завоевания на покойника. — Но си мисля, че беше човек на място по отношение на правото. Разбираше кои дела можехме да спечелим в съда и кога бяхме принудени да се откажем. Не губеше напразно времето на хората.

Едно похвално олово за Крис Лок просто би минало покрай ушите на Глицки, но беше готов да слуша вежливо, ако така щеше да облекчи с нещо душата на Драйсдейл. Арт бе правил същото за него неведнъж. Особено в първите месеци, след като Фло…

— Дори и в трудните моменти — продължаваше Драйсдейл. — По дяволите, да вземем Джеръм Рийз. Да не мислиш, че Крис не се измъчи, когато трябваше да пуснем на свобода онзи боклук? Но какво друго му оставаше? Не разполагаше със свидетели. Нямаше да докара делото до присъда, така че имаше ли смисъл? Само да губи времето и парите на хората?

— Вярно, трудно му е било — съгласи се Глицки, изчерпал докрай уменията си на дипломат.

Лок изобщо не му бе симпатичен. Но човекът се бе държал като хамелеон — и за Драйсдейл оставаше верен приятел, добър юрист, способен администратор. Бе ръководил умело прокуратурата, което беше най-важно за Драйсдейл.

— Точно така, а не беше единственият случай.

Глицки знаеше и това. Крис Лок не бе възможно най-лошият районен прокурор и в никакъв случай нямаше да разиграва театъра, подхванат сега от Алън Рестън по делото на Кевин Ший.

Драйсдейл отново подмяташе топките, за да се успокои. Глицки вече реши, че е време да си върви, когато още нещо му мина през ума. До този миг нямаше намерение да обсъжда това с Драйсдейл, но споменаването на недостатъчните доказателства срещу Джеръм Рийз го подсети. Драйсдейл бе първи заместник-районен прокурор от почти двайсет и пет години, много преди Крис Лок да оглави прокуратурата. Значи и по онова време е работил тук.

— Арт, занимавал ли си се с разследването на „Пасифик Муун“? За финансови машинации? Било е преди около петнайсет години.

Топките пак останаха в ръцете на Драйсдейл. Смръщи се съсредоточено. Гордееше се, че не забравя нито едно дело.

— Влизало ли е в съда?

— Не ми се вярва, но доколкото знам, занимавали сте се с това и после сте се отказали. Твърде малко доказателства.

— „Пасифик Муун“ ли каза?

Глицки кимна.

— Един ресторант на „Балбоа“. За известно време финансовият отдел се вкопчил в него, после отшумяло.

— Пране на пари — припомни си Драйсдейл.

— Същият.

— Е, какво има там?

— Нищо. Не знам точно как, но напоследък пак го споменават.

Драйсдейл го изгледа.

— „Напоследък го споменават“… чудесен отговор.

— Арт, отговорът всъщност е, че нищо не ми е ясно. — Той се поколеба, осъзна с кого говори. Щом веднъж е захванал тази тема, Драйсдейл ще прегледа старите папки, ще пусне пипалата, ще разрови поне донякъде, а Глицки не искаше това. Вече беше най-добре да говори откровено. — Лорета Уейджър сега е в града и имаше разни…