— От вас зависи, господин Соломон.

— Наистина се възхищавам на това, което правите.

„Ти си една напълно откачена жена.“

— Благодаря ви.

— Но ако познавахте Боби, щяхте да разберете, че за него е най-добре да остане при мен.

„И немска овчарка не бих ти поверил.“

— ДРАКА СРА ЛИ ВИ В… — промърмори Боби и зарови глава във възглавницата.

— Какво каза? — попита Равкдрайв.

Боби вдигна глава.

— СВРАКА ВАРДИ ЛИ?

О, ужас, помисли си Стив. Нямаше как да каже на Равкдрайв, че Боби съставя анаграми от името й.

— Когато е нервен, Боби говори несвързано — обясни той уж спокойно.

— КРАДЛА ВИ СВАРИ.

— Може да е форма на деменция — отвърна Равкдрайв и се намръщи.

— По-скоро е нещо като игра — предположи Стив.

Тя бръкна във вътрешния джоб на сакото, извади бележник и си записа нещо.

— Изглежда има някакъв модел, но не мога да го схвана още.

— Няма модел — побърза да се намеси Стив. — Просто случайни думи. По дяволите, ако й кажеше, че Боби свързва името й с ДРИСЛИВА КРАВА.

— Това само засилва убежденията ми. Боби има нужда от интензивно лечение в болнично заведение.

— Грешите, докторе, и то много.

— Ще имате право да го посещавате редовно — предложи тя.

— Частните уроци ще са напълно достатъчни.

— Така ли? — Тя бръкна под възглавниците на дивана, сякаш търсеше изпаднали монети. — На това ли му викате частни уроци? Робърт се е опитал да скрие доказателствата.

— Чете само статиите — отвърна Стив, като очакваше „Плейбой“ или „Максим“.

Вместо това тя извади черно-бяла снимка от аутопсията на Чарлс Барксдейл. Разрезът беше от ухо до ухо.

— О, това ли? — отвърна Стив с облекчение.

— И това — тя грабна друга снимка, на която кожата от врата на Чарлс Барксдейл беше махната и се виждаха слюнните му жлези и яремната вена.

— Боби обича аутопсии — каза Стив. — Може да каже наизуст протоколите на следователите в Англия през 14 век.

— „Разследването, проведено в Мидълсекс — започна Боби с британски акцент — в понеделник, след рождеството на Благословената Дева Мария по време на царуването на Крал Едуард III…“

— Салонни игри — отсече Равкдрайв. — Безсмислени, докато не разберем как ги прави?

— Хей, госпожо — намеси се Боби. — Какво пали фитила на тампона ви?

— Моля?! На това ли го учите?

— Не, не, не! — Стив се вледени от страх. — Това е надпис на тениска или нещо подобно. Боби, кажи й!

— Стикер върху бронята на една тойота.

— Стикер върху една тойота — извика Стив, сякаш Боби току-що беше превърнал оловото в злато.

— Със спаднала лява задна гума — продължи Боби. — Регистрационен номер 7NJ843 и лепенка с морска крава.

— Виждате ли каква памет има.

Равкдрайв грабна куфарчето си от дъската за сърф.

— Това, което става в тази къща, е абсолютно недопустимо. Очевидно Робърт има нужда от възпитание, което вие или не сте в състояние, или пък нямате желание да му дадете.

— Вижте, доктор Равкдрайв, може би съм оставил у вас погрешни впечатления. Ако останете още малко, докато Боби се отпусне, ще видите колко е щастлив, колко възпитан…

— Вече взех решение. — Тонът й беше рязък. — Ще препоръчам на съда да отхвърли иска ви, да ви отнеме попечителските права и да даде Робърт на държавата.

Ръцете на Стив омекнаха. Беше извървял пътя докрай. Разум. Гняв. Лицемерно ласкателство. А сега — пълна паника. Чу как се моли:

— Дайте ми още един шанс, докторе. Моля ви, Боби има нужда от мен. И аз го обичам.

„Обичам“ не беше дума, която лесно излизаше от устата му.

— Боби е целият ми свят — продължи Стив.

— Вашият свят? Значи такава била работата. Вашите нужди. Не ставаше ли въпрос за нуждите на Робърт?

— Той също ме обича. Разчита на мен. Има невероятен напредък.

Устните й се разтегнаха в жестока усмивка.

— Как? Като спеше в леглото ви?

— Две седмици, в самото начало. Беше прекалено уплашен, за да спи сам.

— И още е. Прилича ми на случаите с Майкъл Джаксън.

„Сериозно ли говори, мътните я взели?“

— Имате мръсно подсъзнание, доктор Равкдрайв.

— Работата ми е да обръщам всяко камъче, за да видя какво се крие отдолу. Честно казано, дори Робърт да нямаше никакви проблеми, бих поставила под съмнение годността ви да бъдете негов настойник. Приемете факта, господин Соломон, вие не сте дорасъл за семейство.

— Каквото и да означава това, то е временно. Просто фаза.

— Добре. Когато преминете в следващата фаза, отправете иск до съда, като се позовете на промяна в обстоятелствата.

— Но аз в момента променям положението си — хрумна му една идея, можеше да я преметне.

— И как по-точно?

— Сключването на брак е промяна, нали?

— Възможно е, зависи…

— Ами сгоден съм. Сватбата е след месец. Тя е чудесна жена. Умна, любяща и…

— Оптимистка — добави доктор Равкдрайв подигравателно.

— Стабилна. Истински стабилизатор. Моята годеница ми оказва стабилизиращ ефект.

Стабилна — изглежда това беше единственото качество, на което можеше да заложи. Удари го на импровизация, както правеше в съда.

— Когато съм с нея се чувствам по-зрял. Дорасъл за семейство.

— Наистина ли? — докторката явно не беше убедена.

— Докладът ви няма да е пълен, ако не поговорите с годеницата ми.

— Технически погледнато това е вярно — съгласи се тя неохотно. — Коя е тя?

Умът му бясно препускаше. Можеше да е София Ернандес, стенографката от съда. Биваше я да чете показания, но не умееше да импровизира. Можеше да е Джина, моделът, която така и така вече имаше годежен пръстен, но тя като нищо щеше да открадне сребърните прибори. Оставаха близначките Лекси и Рекси, но коефициентът им на интелигентност не можеше да стигне дори температурата на топъл ден. Е, можеше да е и Сеси, но татуировките и обиците нямаше да се впишат, да не говорим за езика й на рапърка.

— Искам да се видя с нея колкото се може по-скоро. — Равкдрайв вадеше деловия си календар. — Какво ще кажете за други ден?

— Идеално! Да идем на вечеря?

— И как се казва дамата? Този стабилизиращ фактор?

Нямаше друг избор.

— Виктория Лорд — каза той. — Много ще ви хареса.

19.

Доказателства за любов

На следващата сутрин, докато се отправяше към „Манекените“, Стив се закле, че ще се държи повече от добре с Виктория. В крайна сметка трябваше да я помоли за огромна услуга.

„Ще се омъжиш ли за мен? Или поне ще се престориш ли?“

Стив знаеше, че отчаяно се нуждае от помощта й. Един гаден доклад от Равкдрайв в комбинация с яростните атаки на Цинкавич — и нямаше да има никакъв шанс в съда. Беше обещал на Равкдрайв да я запознае с годеницата си утре вечер. Така че трябваше да зададе въпроса — ако трябва дори да коленичи — и да научи Виктория на един адвокатски трик, който тя определено не владееше: да лъже, без да й мигне окото.

Остави Боби в чакалнята, където можеше да брои упражненията на Сеси върху лежанката — само така тя нямаше да изчезне цял следобед във фитнеса. Още щом отвори вратата на кабинета, усети, че нещо не е наред.

Първо, беше прекалено светло, слънцето струеше през прозорците. После миришеше на амоняк. Всички листове по бюрото му бяха подредени на спретнати купчинки до ваза със свежи теменужки.

Теменужки?

Той стрелна поглед към Виктория, която седеше на бюрото си и четеше куп апелативни дела.

— Какво, по дяволите, е станало тук?

— Подредих — отвърна Виктория.

— Както Шърман подреди Джорджия. Защо е толкова светло?

— Измих прозорците.

— Голяма грешка. Мръсните прозорци са естествен начин за предпазване от жегата.

Тя продължи да чете и да подчертава най-важното в апелативните жалби с жълт маркер. Като че законът някога беше печелил дело.

Той се запъти към аквариума с раци, нарони една изсъхнала кифла и започна да пуска трохи във водата. Протакаше, докато се опитваше да измисли как точно да помоли Виктория да му стане годеница за един ден. Можеше да предвиди първоначалната й реакция.