— Вълнуваш ли се, че ще видиш най-готиното момче в Пайнкрест? — попита Стив.

— Спомняш ли си първото момиче, което си целунал?

— Сара Гроповиц. Прогимназията в Бийч Мидъл.

— Сещаш ли се понякога за нея?

— Само когато пращам чек на Обединението за граждански свободи. Председател е на Комитета за равни права на лесбийките.

Виктория се извърна да го погледне.

— Не е станала такава от целувките ми — защити се Стив.

— Не си ли допускал вероятността за евентуална причинно-следствена връзка?

— Акули! — извика Боби.

Може би цяла дузина акули се въртяха из плитчините и сянката на самолета се стрелкаше над тях. Е, защо пък не? Прелитаха над Шарк Ченъл* близо до Матекумбе Кий. Изведнъж две акули скочиха от водата.

[* Каналът на акулите. — Б.пр.]

— Делфините, чичо Стив! Двете тръгват след тях.

Лоша поличба, помисли си Стив точно когато Фоулс съобщи по микрофона:

— Парадайз Кийс право напред!

Право напред.

Стив се сети за Бен Стъбс. После си помисли за Виктория, която му се сърдеше за прегрешения, които той изобщо не разбираше. Спомни си и за баща си, който му беше ядосан просто защото се опитваше да му върне доброто име. Без да е сигурен вече в нищо и обзет от лошо предчувствие, Стив се опита да разбере какво точно се случва.

Защо Вик е толкова бясна?

Не беше ли обуздал своите навици, които накърняваха женската й чувствителност? Беше свел до минимум чесането, оригването и пърденето. Престана да представлява проститутки и от месеци не беше прекарвал цяла нощ в игра на покер в казино „Микосуки“. Не само това, ами подминаваше с лека ръка нейните лоши навици. Каза ли й нещо миналата седмица, когато използва самобръсначката му, за да си обръсне краката, и после я върна обратно на мястото й върху мивката с риск да го одере като с ръждясало мачете? Нито дума, освен „Ох!“. Написа секси поема за рождения й ден и вплете любовта й към тениса в последната строфа. Тя явно не оцени усилието, което се изискваше за намирането на рима на „Мартина Хингис“. Нима си мислеше, че думите са се пръкнали ей така в главата му: „кунилингус“ например.

Притисна лице до прозореца точно когато самолетът рязко се наклони и започна да се спуска. Островът изплува от водата като зелен мираж. По брега се виеше път с едно платно по частния виадукт между острова и южния Матекумбе Кий.

Хидропланът се насочи към едно заливче с формата на подкова откъм страната на Мексиканския залив. В далечния край имаше бетонен док, където щеше да е вързана „Форс мажор“, ако не се беше разбила на парчета при Сънсет Кий. До дока имаше пясъчен плаж, покрит с палми джуджета. Половин дузина бели чапли, които шляпаха из плитчините, се вдигнаха от рева на двигателя. Вълниста морава се издигаше от брега до редица австралийски борове, които ограждаха голяма триетажна дървена къща. Слънчевите батерии по покрива ослепително искряха на слънцето.

— Всички отзад закопчахте ли си коланите? — попита Фоулс по микрофона. — Здравата ще цопнем във водата.

Хидропланът беше на десетина метра от земята, когато мина през входа на залива, и Фоулс го приземи с обещаното мощно цопване. Прозорците се скриха зад талази вода. Самолетът мигновено забави ход, двете перки на крилата продължаваха да се въртят, хидропланът сега се беше превърнал в лодка, която пухтеше към брега.

— Добре дошли в Парадайз! — приветства ги пилотът. — Джуниър ще ви чака в… мамка му! Погледнете дясно на борд!

Стив вече гледаше през прозореца, така че улови цялата удивителна гледка. Може би не беше двойка делфини, които скачаха в тандем, астадо акули, тръгнали на лов. Беше по-впечатляващо и по-страховито. Без да знае защо, Стив усети, че гледката предвещава да окаже много по-голямо влияние върху живота му, отколкото чудесата на природата.

Мъж в изрязани черни плувки „Спийдо“ изскочи от водата, гладък и лъскав като балистична ракета. В едната ръка държеше омар, а с другата се хвана за понтона на хидроплана. С атлетична грация се повдигна нагоре и размаха ръка над главата си, пращайки ослепителна усмивка към люковете.

Успя ли да види Виктория през стъклото, почуди се Стив.

Тя обаче със сигурност беше успяла.

И какво точно беше видяла? Или което беше по-важно за Стив: какво беше усетила?

Мъжът беше малко над метър и осемдесет, със стройно тяло. Плосък корем, шест чифта плочки, изваяни рамене и дълги гладки мускулести ръце. При вдигнати ръце тръбните му мускули проблясваха като скатове от двете му страни. Гръдният му кош беше направо огромен в сравнение с останалата част от тялото. Две парчета месест пекторалис, като дебели пържоли, и цялостно впечатление за самоуверена брутална сила. Беше с бронзов тен, толкова тъмен, че усмивката му изглеждаше опасно искряща. Дългата му коса беше зализана назад и потъмняла от водата, но Стив видя изруселите от слънцето кичури. Жива реклама на „Аберкромби енд Фич“, истински кошмар за нормалния мъж, реши Стив. Още по-страшното беше, че не бе някакъв мазен сервитьор, актьор или позьор модел или почернял на плажа гларус, каквито гъмжаха из хотелите на Саут Бийч като хлебарки. Не, този пич имаше закачка с Виктория и при пукнатините, които вече се бяха появили в професионалните отношения на Соломон и Лорд, Стив започваше да се чувства несигурен и за личната им връзка.

— Джуниър! — прошепна Виктория с притиснато към стъклото лице, името му прозвуча като в порно филм. — Боже, колко е пораснал!

Въобразяваше ли си, или дъхът й беше замъглил стъклото?

Застанал на понтона, хванал се с едната ръка за перилата — за да изпъкне още повече релефът на мускулите му, — Грифин-джуниър се обърна с лице към резервоара и Стив забеляза един последен атрибут. Огромният пакет в банските „Спийдо“. Не беше сигурен накъде е насочен погледът на Виктория, но можеше да се закълне, че я чу да въздиша.

Спийдомен

9

Хидропланът се плъзна по бетонната рампа в края на водата. Боби с мъка се спусна по стълбите, последван от Виктория и Стив. Джуниър изникна начаса и целуна Виктория набързо по устните, после я отлепи от земята в здрава мокра прегръдка.

— Еха! Пристигна — каза той. — Наистина дойде!

Тя се разсмя на ентусиазма му, толкова искрен, без никаква ирония или сарказъм.

Постави я обратно на дока, сякаш беше от стъкло, и я погледна право в очите.

— Тори, наистина ми липсваше.

Тори. Никой не я беше наричал така от дванайсетгодишна възраст. В интерес на истината, Джуниър беше единственият, който я наричаше така. И точно сега й прозвуча толкова мило и толкова любвеобилно, че усети как се изчервява.

Джуниър размени любезности със Стив и Боби, като през цялото време гледаше Виктория право в очите. И преди ли усмивката му беше толкова ярка, а очите му толкова морскосини, почти като цвета на едни от сенките й — „Адриатическа синева“. Наблюдаваше го как се бърше с хавлията и нахлузва ленени шорти над банските. Плътният златист оттенък на кожата му, вкусът на солена вода от целувката му, топлината на морския бриз… толкова много усещания я бомбардираха.

Гол до кръста и бос, почти готов Тарзан, Джуниър повлече гостите си нагоре по каменната пътека, която водеше към къщата „Каса дел Сол“ — според направения с вкус надпис, вграден в стена от покрити с корали камъни.

— Татко ми каза колко красива си станала — започна Джуниър, — но… уау! Нямам думи.

— Много мило! — Виктория усещаше присъствието на Стив и долавяше неудобството му.

— И важна адвокатка при това. Уау!

„Уау“ явно беше ключов компонент от вербалния арсенал на Джуниър. Добре де, не беше отличник в Пайнкрест, но беше избран за най-популярното момче на гимназията. И сега, когато се беше превърнал в бронзов Адонис, в ума на Виктория се въртеше само едно: да станеш виден учен не е най-важното.

— Всичките тези години… — каза Джуниър, като остави изречението недовършено.

— Да — отвърна тя.

— Спомняш ли си карнавала, който Бъни Флаглър организира в „Ла Горе“?