Изсмях се.

- Американци - каза той. - Не се обиждайте.

- Няма проблем - повторих това, което ми каза Калиани, - аз съм индиец.

Той се поколеба, след това ме погледна с любопитство.

- Извинявайте, г-н Стив, не помислих - оправда се Калиани.

- Всичко е наред.

Пазачът се засмя.

- Владеете иврит, но не мисля, че имахте предвид това, което казахте.

Аз също се засмях и забелязах как към него се приближи жена, която му махаше. Благодарих му за отделеното време и продължих да разглеждам църквата.

Моника и горилите ме откриха. Един от тях прибра снимките на Разон, които носеше.

- Никой тук не го е виждал, Лийдс - каза Моника. - В задънена улица сме.

- Така ли? - попитах и се отправих към изхода.

Тобиас се присъедини към нас с ръце хванати зад гърба.

- Колко чудно - той кимна към въоръжения пазач на входа. - Йерусалим, чието име в буквален превод означава “мир”, е пълен с такива островчета на спокойствието, които са виждали човешките поклонения по-дълго, отколкото съществуват някои страни. И въпреки това, тук насилието винаги е на една ръка разстояние.

Насилието…

- Моника, каза, че преди да дойдете при мен сте издирвали Разон сами. Проверихте ли дали е напуснал Щатите със самолет?

- Да. Имаме връзки в Министерството. Никой с името Разон не е напускал страната. Но в наши дни не е трудно да си набавиш фалшиви документи.

- Можеш ли да влезеш с фалшив паспорт в Израел, една от най-държащите на сигурността страни на света?

Тя се намръщи.

- Не бях помислила за това.

- Прекалено е рисковано.

- Сещаш се тъкмо навреме, Лийдс. Да не казваш, че все пак не е тук и само губим…

- Не, тук е. Открих пазач, който е говорил с него. Разон е снимал навсякъде.

- Никой, с когото говорихме ние, не го е виждал.

- Пазачите и духовниците виждат хиляди посетители всеки ден. Не можеш да им покажеш снимка и да очакваш да се сетят. Трябва да им споменеш нещо паметно.

- Но…

- Замълчи за малко - казах с вдигната ръка.

Влязъл е в страната. Мижав учен с безценна екипировка, използвал фалшив паспорт. В апартамента му имаше пистолет, с който никога не е било стреляно. Как се е промъкнал?

Какъв съм идиот.

- Можете ли да разберете кога Разон е купил пистолета? - попитах. - Законите в Щатите трябва да помогнат да го проследим, нали?

- Разбира се. Ще проверя, когато се върнем в хотела.

- Направи го веднага.

- Сега ли? Осъзнаваш ли колко е часът в…

Тя ме погледна ядосано, но все пак се отдалечи и проведе няколко разговора. Последваха и няколко ядосани реплики.

- Трябваше да се сетим по-рано - каза Тобиас, клатейки глава.

- Знам.

Накрая Моника се върна, затръшвайки телефона.

- Няма документи Разон някога да е купувал оръжие. Пистолетът в жилището му не е регистриран никъде.

Помогнали са му. Разбира се, че са му помогнали. Планирал е всичко с години и е разполагал със снимки, с които да докаже твърденията си.

Намерил е някой, който да го подсигурява. Да го защитава. Някой, който му е дал пистолета и фалшивите документи. Помогнали са му да се промъкне в Израел.

Но към кого се е обърнал? Кой му е помагал?

- Айви, трябва ни… Къде е Айви?

- Нямам идея - каза Тобиас, а Калиани сви рамене.

- Да не изгуби някоя от халюцинациите си? - попита Моника.

- Да.

- Призови я обратно.

- Не става така - казах и започнах да се оглеждам наоколо. Неколцина духовници ме изгледаха странно. Накрая погледнах в една ниша и останах като гръмнат.

Джей Си и Айви набързо прекъснаха целувката си. Нейният грим беше размазан и невероятно, но Джей Си беше оставил оръжието си настрана. Случваше се за пръв път.

- Сигурно се шегувате? - казах и вдигнах ръка пред лицето си. - Вие двамата? Какви ги вършите?

- Не знаех, че трябва да докладваме естеството на взаимоотношенията си пред теб - каза Айви студено.

Джей Си вдигна палец и направи гримаса.

- Все едно - казах. - Трябва да тръгваме. Айви, не мисля, че Разон е работил сам. Дошъл е в страната с фалшив паспорт, а и някои други фактори не пасват. Възможно ли е да го е подпомогнал някой от тук? Може би някоя местна организация, която да му помогне да избегне подозренията и да се движи спокойно из града?

- Възможно е - отговори тя подтичвайки, за да не изостава. - Не е невероятно да действа сам, но предвид обстоятелствата ми се струва малко вероятно. Сам ли се сети за това? Добра работа.

- Благодаря. Косата ти е разрошена.

Стигнахме до колите. Моника, Айви, Джей Си и аз се качихме във втората, а горилите и другите ми аспекти - в първата.

- Възможно е да си прав - каза Моника, когато потеглихме.

- Разон е умен човек. Би искал съюзници. Възможно е да е някоя друга компания, може би израелска. Някой от съперниците ви знае ли за тази технология?

- Доколкото знаем - не.

- Стийв - обади се Айви, която седеше между нас. Прибра червилото, а косата й вече беше оправена. Явно опитваше да игнорира това, което бях видял.

“Дявол да го вземе - помислих си. - Смятах, че двамата се мразят. После ще мисля за това.”

- Да? - попитах.

- Искам да попиташ нещо Моника. Разон споменавал ли е на компанията им за подобен проект? Да направи снимки, чрез които да докаже християнството?

Повторих въпроса й.

- Не - отговори Моника. - Ако го беше споменал, щях да ви кажа. Така щяхме да стигнем дотук по-бързо.

- Странно - каза Айви. - Колкото повече работим по случая, толкова повече се убеждавам, че Разон е положил големи усилия, за да дойде тук, в Йерусалим. Защо не е използвал ресурсите, с които вече е разполагал - “Азари”?

- Може да е искал свобода на действията си - предположих, - за да използва устройството така, както желае.

- Ако е така, не би се обърнал към конкурентна компания, както предполагаш. Да го направи би го върнало в изходно положение. Притисни Моника. Струва ми се, че мисли за нещо.

- Какво? - обърнах се към Моника. - Искаш ли да добавиш нещо?

- Когато разбрахме, че камерата работи, Разон ни попита за някои проекти, върху които искаше да работи. Да разкрие истината за убийството на Кенеди, да отхвърли или потвърди записа на Голямата стъпка, направен от Патерсън-Гимлин. Такива неща.

- И вие сте го отрязали?

- Не знам дали сте обмислил сериозно това до какво може да доведе устройството, г-н Лийдс. Въпросите ви на самолета показаха, че поне сте се замислил. Ние го обмислихме обстойно и бяхме ужасени. Това нещо ще промени света. Разпространението му означава край на личния живот. Ако някой успее да достигне място, на което някога си се събличал, ще може да те снима гол. Представи си колко доволни ще бъдат папараците. Правосъдната ни система ще се срине. Няма да има съдебни заседатели, съдии, адвокати и съдилища. Полицията само трябва да отиде на местопрестъплението и да направи снимки. Ако си заподозрян и си намериш алиби, ще могат да проверят дали наистина си бил където казваш.

Тя разтърси глава. Изглеждаше разтревожена.

- А историята? Националната сигурност? Ще стане трудно да бъдат пазени тайни. Щатите ще трябва да отцепват местата, на които е била държана важна информация. Няма да може да записваме нищо. Куриер, който носи тайна информация минава по улицата. На следващия ден можеш да заемеш удобна позиция и да снимаш какво има в плика. Изпробвахме това. Представете си какво е да разполагаш с подобна власт. А сега си представете какво ще е, ако всеки човек на планетата разполага с нея.

- По дяволите - прошепна Айви.

- Така че, не. Не бихме позволили на г-н Разон да направи снимки, с които да докаже или отхвърли Християнството. Поне не засега. Не и преди да обсъдим въпроса подробно. Мисля, че е бил наясно с това. И може би тук се крие причината за бягството му.

- Това не ви е попречило да си осигурите стръв, с която да ме привлечете да работя за вас. Подозирам, че ако сте направили това с мен, значи сте го сторили и с други важни хора. Събирали сте ресурси, за да се сдобиете със стратегически съюзници, нали? Може би и за хора от световния елит? За да можете да яхнете вълната, когато тази технология се разпространи.