Стефан Гечев е роден на 29.01.1911 г. в гр. Русе. От 1917 до 1922 г. учи в Русе, а от 1922 до 1925 г. в Пловдив. Две години е ученик в лицея "Луи дьо Гран", а после и в Първа софийска мъжка гимназия. От 1929 до 1934 следва и завършва с отличие Софийския университет - Славянска филология. През 1935 г. заминава за Гърция, за да учи гръцки език и византийска литература. От 1942 до 1946 г. е в Братислава. По-късно заминава за Варшава като Втори секретар в Българската легация. През м. април 1949 г. се завръща в България и постъпва на работа в Министерство на външните работи. През декември е уволнен, защото не е член на БКП. През периода 1950-1956 г. работи във в. "Стършел", а после става драматург в новосъздадения Сатиричен театър. От 1959 г. работи като редактор в сп. "Пламък", а по-късно като зам.-гл. редактор в сп. "Контакти". През 1966 г. излиза стихосбирката му "Бележник". След 1989 г. се играят неговите пиеси "Процесът за изчезване тялото на Исус Назарянина" (1989), "Убийци" (1992), "Голготата на Варава" (1994). Автор на стихосбирки и сборници с разкази, на романи, есета, спомени и пиеси. Преводач на най-значимите гръцки поети, на френските сюрреалисти. Награждаван многократно с високи български, гръцки и френски отличия. Умира на 4 януари 2000 г.
