| |||||||||||||
Драгомир Петров е български поет и един от големите преводачи от италиански и френски език. Претворил е произведения на някои от най-значимите поети на италианската литература като Франческо Петрарка, Джакомо Леопарди, Салваторе Куазимодо, Джузепе Унгарети, Еудженио Монтале, Уго Фосколо, Чезаре Павезе, както и на поети от френската литература като Гийом Аполинер и Пиер Сегерс.
Драгомир Христов Петров е роден на 26 януари 1934 година в София в лекарско семейството. Завършва гимназия в София (1951), същевременно учи в Музикалното училище. Следва пиано в Музикалната академия (1952). Завършва италианска филология в Софийския университет (1958).
Драгомир Петров започва работа като преводач и редактор в БТА (1958 – 1963). Става редактор във в. „Пулс“ (1963 – 1968), а също лектор по български език в Римския университет (1963 – 1964). Кореспондент е на в. „Народна младеж“ в Родопите (1964 – 1965). Редактор във в. „София нюз“ (1969). После работи в отдел „Международен“ на СБП (1970). Става драматург в театър „София“ (1971 – 1972), а след това редактор в сп. „Български курорти“ (1974 – 1983). Главен редактор е на сп. „Кръгозор“ (1983 – 1985), заместник-главен редактор (1985 – 1990) и главен редактор (от 1991) на българското издание на сп. „Куриер на ЮНЕСКО“.
През 1975 и 1977 г. Драгомир Петров работи в тайния архив на Ватикана. Съставител е на редица книги и антологии. Член е на СБП. Негови стихове са преведени на италиански, полски, румънски, руски, унгарски и френски език.
Драгомир Петров е автор на четири стихосбирки, на театралната поема „Страстите цар Шишманови“ (излъчена по Радио София – 1979), на есета и публицистични статии, на фолклористични студии, изследвания върху българо-италианските връзки.
